Законът за медиите на Пеевски приет с мнозинство! Спорът е „пиар акция” или край със злепоставянето пред Европа

Автор: Антония Чорева, снимка: Архив


Без особени дебати, почти без противопоставяне и с мнозинство депутатите приеха Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и оповестяването на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, т.нар. Закон за медиите на техния депутат Делян Пеевски на второ четене.

Както и досега, законът бе разглеждан без присъствието на вносителя Пеевски в зала. Той не се е появявал в парламента тази година. 

Законът бе представен от депутата от ДПС Велислава Кръстева, която е съвносител заедно с Йордан Цонев, Делян Пеевски и Хамид Хамид.

Дебатът по закона в зала протече без особено противодействие от страна на парламентарните групи.

Единствено от БСП взеха думата, за да посочат, че такова законодателство не е необходимо и се аргументираха, че законът не изсветлява собствениците на медии, нито финансирането им.

Антон Кутев от БСП посочи, че с този закон „изсветляването на собствениците не се получава, тъй като се регулират само някои медии” и, че липсват текстовете кои регулират кои са действителните собственици. Кутев каза още, че не се изсветлява и финансирането.

„Тук е предвидено малките доставчици да бъдат изсветлени, а тези, които са собственици на големи корпорации, които са свързани с държавата, могат да прехвърлят доходите си чрез реклама”, каза Кутев и изтъкна, че няма да дава пример с Пеевски, който е собственик на в. „Монитор”, в. „Политика”, в. „Телеграф”, а ще даде пример със Сашо Дончев и неговата фирма „Овергаз”.

„Логиката за пряката зависимост между властта и медиите с тези текстове продължава да бъде неясна. И целта е да се изсветлят определени собственици на медии, които не са монополисти. Не виждам защо трябва да е законово определено това. Нямам толкова много опит със законодателство, но за първи път пиар акция се прави през законодателство”, категоричен беше Кутев.

Велислава Крътева обясни, че тези текстове ги има в заключителните разпоредби чрез Закона за пране на пари.

Милко Недялков от БСП предложи да се подават сигнали срещу доставчици на медийни услуги, ако държат 1/6 от разпространителската мрежа, а не 1/3, както е заложено в закона. Предложението не беше прието.
След това Милко Недялков имаше отрицателен вот, а в аргументите си посочи: „За какво ни беше разпространителите да декларират дали притежават 1/3 от обектите, след като няма да бъде отразено в регистъра”. 

Депутатът от ДПС Йордан Цонев посочи кратко и ясно в края на гласуването: „Опитваме се да сложим ред, за да не ни клепат пред нашите европейски партньори, категорично възразявам законът да се нарича пиар акция”.

В крайна сметка Законът за медиите на Пеевски беше приет с мнозинство без промени в приетите от комисии точки. Ето какво предвижда той:

Доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии, трябва да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик, дали заема публична длъжност и дали има влязла в сила присъда.
Законът предвижда да се декларира и лицето, което реално контролира съдържанието на медията и редакционната политика, ако то е различно от собственика. При промяна на собствеността тя трябва да се декларира в срок от 7 дни.

До 30 юни собствениците трябва да декларират всяко получено финансиране в предходната календарна година - заеми и банкови кредити, както и безвъзмездно получаване на парични средства и имущество и техния размер и от кой идват средствата. Това явно трябва да удари медиите, кредитирани от фондации на Сорос и САЩ.

Собствениците на медии ще трябва да подават и декларация за всички договори, сключени с държавни и общински учреждения, политически партии, рекламни договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация. Предвижда се още да бъде декларирано и финансиране от европейските фондове за предходната година.

За вестниците е задължително да декларират в Министерството на културата действителния си собственик, както и броя на обекти за продажба на дребно. Ако последните са 1/3 от всички обекти, ще се праща информация в Комисията за защита на конкуренцията. Санкциите за неподаване на декларация и невярна информация ще са от 10 до 15 хил. лева за първо и от 20 до 30 хил. лева за повторно нарушение.

Законът предвижда в срок от една година да се изгради специален регистър за медии от Министерство на културата.

Така собствениците на медии трябва да подадат всички необходими данни и да присъстват в регистъра. Ако някой смята, че дадено лице не е реален собственик на медия, може да подаде сигнал, но единствената функция на Министерство на културата ще е да провери данните, подадени в регистъра и не може да направи нищо друго за установяване на собственика, тъй като министерството няма разследващи функции. При нарушение се предвижда Министерството на културата да уведомява Министерството на вътрешните работи.