Държавата не прави почти нищо за Странджа през последните години – поредно доказателство, че живеем в разпад

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: Авторът


На 26 и 27 октомври в Ахтопол се проведе кръгла маса на тема „Историко-археологически проучвания в Черноморска Странджа – 2018 г.“ Това е 13-а поредна среща, съобщават организаторите от Сдружение „Черноморска Странджа“, председателствано от бургаския депутат Петър Кънев. Събитието е под патронажа на областния управител на Бургас Вълчо Чолаков. На форума присъства и поетът, литературен критик и публицист Иван Гранитски, който през този месец бе избран за член-кореспондент на Българската академия на науките.


- Г-н Гранитски, първо да уточним - член ли сте на сдружението „Черноморска Странджа“?
- Не, но с редица академици като Васил Гюзелев, Георги Марков, Константин Косев, с проф. Стоян Райчевски постоянно присъстваме последните няколко години на тези кръгли маси и се чувстваме съпричастни към тематиката.

- Т.е. не за първи път участвате в този форум в Ахтопол, който е вече 13-а година?
- Поне 5-6 пъти сме участвали досега.

- Каква полза виждате от този вид кръгли маси? Развива ли се Странджа през последните няколко години?
- Преди всичко трябва да кажем думи на похвала и признателност към постоянните усилия на нашия народен представител г-н Петър Кънев. Той е в дъното на цялата тази организация – моторът на тази поредица от кръгли маси и дискусии. Разбира се, че има изключително значение тази тематика и всяка година ние виждаме все по-задълбочени и ценни доклади и разработки. Тази година, мога да ви дам пример с няколко теми, които бяха много детайлно поднесени от участниците. Например доц. Бони Петрунова – директор на Националния исторически музей, изнесе една много ценна лекция за новите открития и съкровищата при разкопките на Калиакра. Проф. Казимир Попконстантинов говори много подробно и направи една презентация на откритията в патриаршеския манастир „Св. Йоан Предтеча“ на остров Св. Иван. Проф. Иля Прокопов много подробно и дълго – за залеза на елинистичните монетосечения и появата на редица имитации в монетната циркулация по Странджанското крайбрежие. Въобще виждаме, че всяка една такава следваща кръгла маса и дискусия обогатява много темата за историческото наследство, артефактите, свързани с този район – Странджа и, разбира се, целия периметър наоколо. Тук тази година ще видим и други теми, които са много интересни – например на Даниела Агре – за проучването на късно елинистичните домове край Синеморец и Бродилово. Тук са изследванията от една специална книга на д-р Стефан Пейков - „Кметовете на Несебър след 1876 г.“ Разбира се, прекрасна презентация на д-р Калин Димитров, който е директор на Центъра по подводна археология, за подводните археологически проучвания и т.н. Виждате много широка и богата тематика.

- Стана въпрос за Петър Кънев, който казва, че „културното наследство е ценност на обществото, чието значение в условията на глобализация все повече определя избора на средата и качеството на живот“...
- Разбира се! Вижте, Петър Кънев е инженер, както знаем, и един от най-добрите и национално отговорните народни представители през последните няколко парламента, но той от друга страна е и много широко скроен човек, с богат културен опит, с лични приятелства и контакти с историци, учени... Всъщност той би могъл да бъде определен като един професор и в областта на археологията, на музейното дело, без да има такава пряка титла, но ние, неговите приятели-учени, се шегуваме, че без да е защитил докторска дисертация, той може да се нарече доктор и в това отношение. Човекът просто има такива дългогодишни интереси, симпатии и е много последователен в подкрепата на този тип изследвания, като, разбира се, често пъти помощите, които дава, са така да се каже от личните му средства, без той да шуми и да парадира с тази много богата спомоществователска и родолюбива своя дейност.

- От парламентарната трибуна той многократно е алармирал за запада на този район и най-вече за демографския проблем. Според Вас държавата какво може да направи?
- Държавата може да направи много. Тя даже е длъжна да прави всичко, но ние виждаме, че в последните години тя не прави почти нищо. Правят го отделни личности като Петър Кънев и други хора, които се събират на подобен тип конференции. Това е за пореден път доказателство, че ние живеем във време на структурен и институционален разпад. Не знам какво трябва да се случи, за да се стресне нашето общество и да поиска от държавата да си влезе в своите функции. Те говорят за демографска криза, но това не е криза, а катастрофа. Специалисти твърдят, сме влезли в тази фигура – свредел, това е термин от авиацията и означава, че влизайки в свредел, самолетът не може да излезе и се разбива. Та специалисти по демографията твърдят, че нашето общество е влязло в такъв демографски свредел и са нужни светкавични мерки с много големи усилия на държавата, за да не изчезнем след 50-60 години като нация.

- Всъщност в това отношение не са ли най-важни доходите на хората? Защото когато те са много по-ниски от тези в Европа, българите просто отиват в Европа.
- Разбира се, че са важни. В това отношение нашата държава извършва един геноцид спрямо своето население и приказките, че нямало пари, не са състоятелни. Години наред твърдят, че имало бюджетен излишък. Като има, защо не увеличават пенсиите? 1,2 милиона българи живеят на прага на мизерията, на бедността. Не може възрастен човек да живее с 200 лева, ако няма друга помощ. Минималните пенсии би трябвало и биха могли да станат двойно по-големи, има средства – твърдят и финансистите. Биха могли да бъдат 400-500 лева, за да има един относително по-достоен начин на живот на нашите майки, бащи, дядовци, баби, а не да бъдат унижавани и хвърляни в неописуема мизерия, както е сега. Така че нашите законотворци, депутати и други държавни отговорни служители трябва да се стреснат и да разберат, че в момента те извършват едно престъпление срещу собствения си народ. Това е геноцид – няма друга дума, разбира се, под благосклонните погледи на брюкселските чиновници-папагали.

- Наскоро бяхте избран за член-кореспондент на БАН. Каква ще е ролята Ви в Академията?
- Това, разбира се, за мен е висока чест. Не съм и мечтал за нея. Но допускам, че колегите са оценили някои от моите изкуствоведчески трудове – литературна критика, теория... Аз, както се знае, се занимавам предимно с изследване на процесите в българското пластическо изкуство от средата на миналия век до наши дни. Сега под печат е една нова книга, която ще разгледа тези именно процеси и общи тенденции в пластическото ни изкуство от 60-те години на миналия век до днес. Разбира се, българската литература – от класическата, Възраждането, до наши дни и предимно съвременната българска литература. Така че ще работя в тази именно секция – Изкуствознание.

- Много Ви благодаря!
- Всичко добро Ви желая и на Вашите читатели – късмет и да са живи и здрави! Да живей Отечеството!