Замайват ни с лични драми и протести, а цените на горивата пълзят нагоре тихо, пълзят...

Автор: Георги РУСЧЕВ, снимката е илюстративна

Трябва ни протест и то сериозен - срещу непоносимо високите цени на горивата, които изцеждат личния ни джоб и помпат цените на всичко останало, свързано с транспорт. В момента 1 литър дизел се търгува на бензиностанциите за цена между 2.21 и 2.46 лв., а най-нискокачественият, но и най-търсен бензин А95 е скочил до невиждани от няколко години нива – до 2.44 лв. за литър.

Протестите от 2011 г. и 2012 г. срещу високите цени на горивата сериозно разклатиха властта. Тогава цените бяха сходни, като дизелът се продаваше за 2.55лв./л, а А95 за 2.49 лв. Тези числа скочиха с още близо 20-25 стотинки през първите месеци на 2012 г., което бе и таванът.

Цените сега са по-ниски от висотите им през 2011-2012 г., но каква е съпоставката с международната цена на суровината: Към днешна дата един барел суров нефт е 67$ при курс на зелената валута от 1.703. Това ще рече, че на българския пазар горивото се  продава за 114 лв.

За сравнение същата тази статистика за 2011 г. изглежда по различен начин. Горивото се е търгувало за 94$ на барел, при курс на долара от 1.516 лв. Казано с други думи – тогава цената е била 142.5 лв. за барел (158,987 литра).

„Защо при по-ниски цени на нефта за барел днес, цените по бензиностанциите са същите, като тези преди 7 години?“, питат шофьорите и недоумяват кои са тия външнополитически фактори, които биха могли да диктуват у нас цените на горивата.

Дизелът се извисява с невиждани от години цени. Около това гориво в последните година-две имаше сериозни скандали. В началото на 2018 г. стана ясно, че най-големият производител на автомобили – немският концерн Фолксваген, е уличен в сериозни измами с екопоказателите на най-харчените им модели – TDI (turbo diesel injection).

Този скандал прерасна в европейска политика против "мръсното гориво"  и преди няколко месеца то официално бе обявено от най-високо ниво за "горивото на миналото" и че "съвсем скоро" ще остане в историята.

Това е една от първите възможни причини за високата му цена - за да се откажат по-скоро любителите на дизелови коли от покупката им.

Тук обаче проблемът е в контрола и по-точно, защо се позволява на суверенната територия на България да се прокарват частни бизнес политики и няма контрол върху намеренията на големите играчи?

 По информация на ОПЕК, повишението на цените се дължало на факта, че някои от държавите производителки на горива са намалили износа си. През 2016 г. се достигна до решение производството да се ограничи до 1.2 млн. барела на ден, а през 2018 г. това ограничение продължава. Това, разбира се, води до логична ситуация – по-малко продукт, за едно и също (дори увеличаващо се) търсене. Това е икономика за осмокласници, като резултатът е ясен - следва повишение на цените, защото търсещите са склонни да платят повече, когато няма достатъчно количество.

Но това са глобални процеси, контрол върху които нямат и големите играчи на пазара. И какво общо има това със суверенната малка и бедна България, която си има и собствен нефтозавод. Въпросът е кой диктува цените по бензиностанциите? И не е ли очеваден картелът.

„Мислехме, че става въпрос за кратки сезонни завишения в обекти покрай морето, но днес – близо месец след края на сезона, ръстът продължава, вместо да се спазва световната тенденция – горивото да поевтинява в студените месеци, то пълзи нагоре“, коментират потребителите.

Ще има ли протест срещи високите цени на горивата 7 години по-късно. По всичко личи, бе вървим в тази посока. Ако държавата не опъне ушите овреме на тези, които се договарят помежду си, а би трябвало да са в конкуренция.