Кукерският фестивал да стане традиционен за Бургас, защото има какво да се види и да се съхрани

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА, снимка: авторът

Акад. Крум Георгиев е от Стара Загора. От 60-те години на миналия век изучава кукерите.
Фолклористът има над 250 публикации, член е на различни местни, национални и международни журита и комисии. През 2011 г. Крум Георгиев е удостоен с престижната награда Оскар за фолклор на IGF (Световна международна асоциация на фолклорните федерации).

- Акад. Георгиев, разкажете ми повече - от идеята до организацията на Кукерския фестивал в Бургас. Защо в морския град?

- Трудности нямаше по цялостната реализация. Историята е съвсем обикновена. В Стара Загора на XX юбилеен Фестивал на маскарадните игри присъства вашият общински съветник Живко Табаков и след това поиска среща с мен. Разбрах, че отдавна има интереси в развитието на туризма. Разговаряхме двамата, след което изяви  желание да се направи и в Бургас такъв фестивал. Още повече, че в региона има пет маскарадни групи. Целта му бе да се удължи туристическият сезон чрез подобен род инициатива, но и да се постави началото на една традиция във връзка с игрите. Кукерски игри има в Ямбол, Сливен и Стара Загора. Време е и в Бургас да се направи стъпка в тази посока. И защо не?!

- От кои градове са кукерите, които бяхте събрали за участие на пл. „Тройката”?

- Веднага ви казвам. Това са съставите „Арапи” от Шумен, „Старци” от Калофер, „Старчовци” от Казанлъшко. Имаше кукерски групи и от сливенското Глушник, ямболското Челник, от варненското Бозвелийско.

- Бургазлии са чували за кукерските игри в Симитли, провеждани традиционно от много години. Може ли, това което видяхме на „Тройката”, да се сравни с фестивала там?

- По отношение на многобройността на участващите групи е несравнимо. Там участват състави от западната част на България с утвърдена традиция. Перник, Симитли, Гоце Делчев и Благоевград са създали 50-годишна традиция в игрите и не случайно, когато се заговори за тях, имената им се асоциират с тези фолклорни  събития.Участниците в Бургас са 250, докато при големите кукерски игри в гореспоменатите градове достигат до 750-1000 участници. Грандиозен спектакъл!

- Защо е важно да се организира такъв фестивал в града ни?

- Маскарадните игри са най-старите предхристиянски игри в страната ни и като такива са носители на живото културно съкровище от древни времена. Не трябва да губим това богатство, защото ще загине връзката ни с корена, с българския дух.

- Каква е разликата между кукерите в нашия край и кукерите в западна част на България?

- Най-важното е, че в западните краища играят около Васильовден и затова се казват Сурвакари по този край. В Тракийския край се играе около местни и Сирни Заговезни. Ето тази е това е основната разлика. Второ, групите, които са в Западна България представят обичая сватба, докато тук се набляга на раждането на природното богатство – жито, царевица, т.е. раждането на житната култура с последващото засяване и заораване. Идеята е раждане на новото и отмиране на старото. Кръговрат, който е и всъщност един цикъл в цялата вселена.

- Каква е истината за белия кукер от Странджа?

- В него няма конкретна символика. Съставите, които идват от планинските краища създават много интересни костюми, които са свързани с поминъка им. Те отглеждат кози, овце и от кожата им си правят този атрактивен бял костюм.

- В този ред на мисли съм сигурна, че ще бъде много интересно за нашите читатели да узнаят, колко тежи един кукерския костюм?  Тежка задача ли е да бъдеш кукер?

- Кукерският костюм се състои от т.нар.такъми. Облекло – около 2 кг, хлопки най-различни – от най-големите до най-малките,  на коланите им се събират до 40-50 такива. Заедно с нагръдниците, които държат тежестта и маските, които в определени райони в България са много тежки, се получават 30-40 кг. Например, маските на състава „Арапи” от Шумен тежат  около 20 кг. Но тези хора играят с удоволствие и лекота.

- Различни ли са всяка година костюмите?

- Не, това са еднакви костюми. Навремето обаче всяка година един от кукерите е бил длъжен да си направи нова маска. Трябва да се знае, че кукерът никога не сваля маската си. Ако я свали,  цялата духовна символика, според която кукерът е вселенската връзка между живота и смъртта, се разваля.

- Какво ще пожелаете на Бургас?

- Пожелавам фолклорната традиция да се продължи и да се поздравим със следващия фестивал догодина. Градовете имат нужда от такива фестивали, за да им напомнят, че България е с хилядолетна култура.