Спомени от соца: Мистериозните разкопки в Странджа през 1981 г.

Годината е 1981. Властва безметежното управление на Тодор Живков. Дъщеря му е министър на културата и член на най-висшия партиен орган Политбюро. В ход са тържествата ознаменуващи 1300 годишнината от създаването на българската държава, за които правителството е отпуснало колосални суми за честванията и мероприятията свързани с тях. През пролетта на същата година край граничната бразда недалеч от Малко Търново започва секретна и мистериозна експедиция. Търси се гробницата на богинята Бастет и нейните несметни богатства. В следващите редове можете да прочетете историята на тази забулена в тайнственост операция, пише socbg.com.

Всичко започва с една мистериозна иманярска карта. Според една от тиражираните версии иманяр на име Мустафа притежавал  архивна карта изработена от животинска кожа. Върху нея имало неразбираеми  чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й, решил, че става въпрос за скрито съкровище и започнал да търси специалисти, които могат да разчетат непознатата писменост и картата. Така мистериозната карта се озовала в БАН. Оттам документът попада при Людмила Живкова, която живо се заинтригувала. Според Кръстьо Мутафчиев, съветник на Людмила, никой не е могъл да прочете древното писание и за това са потърсили помощ от петричката пророчица Ванга. 

Друга версия гласи, че по време на специализацията си в Оксфорд през 70-те, Людмила Живкова е имала контакти с висш представител на английските тайни служби, който й казал, че от въздуха с помощта на британските станции за сканиране със свръхдълги вълни е сканирана българската територия и под земята на местността Градище в Странджа е открита някаква правилна кухина което навежда на мисълта, че не е от естествен произход. 

Тя се връща в България и натоварва ръководителя на служба „Културно наследство” Кръстьо Мутафчиев, да организира експедиция в Странджа, за да намерят тайнственото място. Същевременно притежателят на тайнствената карта Мустафа молил Ванга да го приеме. Тя го сторила и така иманярската карта се оказва в ръцете на племенницата на Ванга Красимира Стоянова, която я дава на Людмила Живкова и й разказва за мистериозната история, която отчасти съвпадала с казаното от представителя на МИ-6.


Мистериозната карта

Независимо коя от двете версии е по-меродавна, след като Ванга се запознава с картата, тя разказва следната  причудлива история. „Картата сочи място до Малко Търново, на което има гроб на жена, държаща жезъл от извънземна материя. Около нея са пръснати несметни богатства – злато на буци, предмети и оръжие. Много, много отдавна дошли по вода от Египет хора, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било донесено, заровено и построено от роби, пролята е била много кръв”.  Всичко е закопано на 6 м дълбочина“и продължила “Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света – две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него.” Ванга казала още, че до мястото има път, който минавал покрай храм и светилище,  говори се още, че пророчицата е разчела знак по знак стигането до гробницата. Първият бил скала, на която са изсечени куче, орел и четирите световни посоки. Според преданието Бастет всъщност била местна тракийска принцеса, полубогиня-получовек, озовала се в Древен Египет. Там жреците й събирали котки за жертвоприношения. По нейна последна воля била погребана в родните й места. Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били избити до крак, за да не разнесат свещената тайна. Тези думи на Ванга и цялата загадъчна история е разказана подробно в книгата „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс“ на Кръстю Мутафчиев. За кожената карта Кръстю Мутафчиев смятал, че е копие на небесна – от съзвездието Цефей. Дори уверявал, че истинската гробница е в Космоса, а в Странджа – огледалният й земен двойник. Според плана, който разчел, тя се състояла от тайна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие.


Богинята Бастет

Ванга предупреждава хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят мястото, а първоначалната версия, че върху пергамента е нарисувана карта на скрито съкровище, бързо е опровергана от пророчицата. Известна с увлечението си към тайнственото и окултното, Людмила Живкова силно се заинтригувала от информацията и решила да бъде организирана тайнствената експедиция в Странджа – район строго охраняван от гранични войски, със силно ограничен режим на пребиваване. За нея не е трябвало да знае никой, нито вътрешния министър Димитър Стоянов, нито Държавна сигурност. Довереникът й Кръстю Мутафчиев моментално организирал петчленна експедиция за местността, в която освен него и племенницата на Ванга Красимира Стоянова (тогава служител в Комитета за култура), се включили още археологът Иля Прокопов (ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно директор на НИМ), изследователят-журналист Цеко Етрополски и шофьорът Иван Николов. Говори се, че е имало и шести човек на име Георги Пантов – главен механик на рудник „Младеново“ край Малко Търново. Така групата се озовава на 6 км от Малко Търново и на 1,5 км от митническия пункт с Турция, край силно охраняваната тогава българо-турска граница. Разкопките започнали на посочена от Ванга дата. Още с пристигането си в местността изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април 1981 г. вечерта (според Красимира Стоянова, датата е 5 май), след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и колегите му застинали от ужас и не успели да помръднат, докато образите не изчезнали, а веднага след това тръгнали обратно към града, намиращ се в първа гранична зона. Когато се върнали при Ванга и разказали, тя ги успокоила, че това са холограмни паметници, велики мъже, на друга цивилизация на далечни светлинни години от нас. Странни неща в района са виждали и иманяри. “Нещото” се появявало винаги късно нощем, в определени дни през годината.

Първият секретар на ОбК на БКП в Малко Търново Илия Петков им помага с организация, настаняване и с осигуряването на земекопни машини, но и на него му е казано да седи настрани и да не разпитва какво точно прави  експедицията. Криели са и от траколога Александър Фол, изключително близък до Людмила Живкова, който същевременно прави разкопки със студентите си в близката местност Мишкова нива, която е само на 2 часа път пеша от Градище. Според него и съпругата му Валерия Фол, случилото се тогава било по-скоро иманярска експедиция, която е търсела някакво съкровище. Очаквали са, че ще намерят някакви артефакти, които могат да изнесат в чужбина и да продадат.


Малко Търново, 1981 год.

Около седмица след мистериозното явление изследователите се екипирали с необходимата техника и екипировка, с която разполагали, и се върнали на хълма да започнат разкопките. Те обаче не спазват заръката на Ванга и взривяват входа на пещерата. Каквото и да е имало, то е било унищожено от тях. Имало е и надпис вътре в нея, който също е бил унищожен. Според една от непотвърдените версии, след взрива попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити ръждясали железни дръжки от сечива и скрипец. Находките са изпратени незабавно за лабораторен анализ в Германската демократична република. Каква е съдбата им и резултатите от изследването, не е ясно, тъй като всички документи от онова време са строго засекретени. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Той обаче също изчезва мистериозно.  Групата попада и на друга интересна находка. На около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни отломки. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната кожена карта. Днес остава подозрението, че в Странджа са открити и други находки, които са запазени в дълбока тайна и едва ли някога ще излязат наяве.


Красимира Стоянова и Ванга

Въпреки секретността на проекта новината за необичайните находки стига до ушите на Държавна сигурност и службите вземат обекта под свой контрол. Дълго време районът е бил отцепен от военните, а един от граничните офицери е натоварен със задачата да напише доклад за забулената в мъгла експедиция. Според него, както твърди и професор Фол, експедицията е имала иманярска цел. През цялото време в района е присъствала кола с австрийска регистрация, а тогава каналът за износ на антики е бил през Австрия, останала неутрална по време на Студената война. Интересно е и как кола с чужда регистация е стигнала до там без никой да знае, при положение, че преди 1989 година това е един от най-строго пазените райони в България. Самата експедиция трае около 3 месеца с прекъсвания. През това време, участниците в нея са настанени в мотела край Малко Търново или спят на палатки край обекта. Какво в крайна сметка е намерено и изнесено – никой не знае. Дори има мълва, че там бил намерен някакъв световен календар, изписан върху каменни плочи, който тайно бил изнесен извън страната. Разбира се и това не може да бъде потвърдено от никой. Знае се, че са достигнали дълбочина 4 метра. Самата Красимира Стоянова твърди, че впоследствие е унищожила и иманярската карта.  Малкотърновци и до днес говорят,  че от мястото потегляли запечатани камиони със злато, но това са по-скоро слухове, понеже отново никой не е виждал нищо. От местните, ангажирани там като охрана и да изнасят пръстта, никой нищо не е споделял какво е видял там. Вероятно са подписали декларация за секретност, каквато е била и цялата мисия.  Самите версиите на Кръстю Мутафчиев и Красимира Стоянова за случилото се си противоречат взаимно. Според Мутафчиев са открити безценни находки с извънземен произход. Именно той лансира и идеята за гробницата на богинята Бастет на това място, като споменавал и ръкопис, наречен „Ребусът“. Според Красимира Стоянова пък въобще не е ставало въпрос за подобна гробница и за извънземни находки. Тя уверява, че е е била изкопана само една дупка и истината за онова, което е скрито дълбоко под земята, ще излезе наяве чак тогава, когато хората са готови да приемат тази информация. Какво в действителност са открили в мистичната Странджа и открили ли са нещо изобщо, остава само да гадаем. Защото до нас не е достигнало абсолютно нищо като доказателство до ден днешен.


Людмила Живкова

В началото на юли експедиционната групата се връща в столицата, за да анализира намерените находки, но точно преди да замине отново, на 21 юли внезапно умира Людмила Живкова. Най-смелите догадки свързват кончината й с разкопките. Смъртта й слага край на тайнствената мисия. Разкопките обаче не приключват веднага. За да могат да бъдат продължени, племенницата на Ванга Красимира Стоянова се обръща за съдействие към тогавашния министър на минералните ресурси инж. Стамен Стаменов. Той им обещава хора и техника, за да стигнат до „кивота със скрижалите“. На 26 август групата отново е в Малко Търново. Едва пристигнали в градчето, Илия Петков им съобщава, че инж. Стаменов същия ден е починал. В началото на септември, службите за сигурност, прекратяват всички проучвания и дори забраняват достъпа до района. Вероятно, за да заличат откритото и да не се продължат проучванията там, са изпратени хора, които взривяват входа и безвъзвратно блокират пътя към разбулването на тайните. След взрива култовото място остава с една отвесна скала, в основата на която се вижда тунел. Той обаче не води наникъде, защото с годините кухината е наводнена и напълно блокирана.


Кръстю Мутафчиев

Много от участвалите в тайния заговор умират много скоро след експедицията. Твърди се, че са били застигнати от проклятието на Бастет. Освен дъщерата на Първия, няколко зам.-министри, свързани с тази експедиция също умират, а други са сполетени от различни нещастия. Иманярът, донесъл картата, е заловен от милицията, разпитван и бит. Впоследствие здравето му се влошило и починал. Другият от участниците Георги Пантов, след края на разкопките е задържан и изкарва известно време в подземията на „Развигор„. След мисията Кръстю Мутафчиев пък попада в затвора за злоупотреби с фонда “1300 години България”. Осъден е на 15 години лишаване от свобода, от които осем прекарва в Пазарджишкия затвор.  Местните говорят, че след затвора той посетил още веднъж сакралното място. Виждайки обаче пораженията от взривовете, споделил, че знаците са безвъзвратно загубени и пътят към гробницата е завинаги отрязан. Малко след като излиза от затвора починал от рак. Над цялата история заляга грифът „Строго секретно!” и онези от участниците, които не попадат в затвора, млъкват завинаги. Красимира Стоянова през 1991 г. първа нарушава обета в книгата си за Ванга. Година по-късно излизат и книгите на Кръстю Мутафчиев. Сравнителният анализ на публикациите на тези двама участници в тайната експедиция показва, че и двамата премълчават изключително важни факти от историята, като в същото време с малки отклонения упорито се придържат към една и съща теза.

Историци, археолози и хора на науката са убедени, че гробница на египетска богиня в Странджа няма. Според тях Божествата не се погребват. Те имат само храмове. Всичко останало са просто спекулации. Според тях Людмила Живкова е била подведена от хората си и не е ясно, какво точно е очаквала самата тя. За тях всичко свързано с този случай е една пълна измислица. Чуждите изследователи обаче са на друго мнение и всяка година изминават хиляди километри, за да дойдат в Странджа.
Днес върху скалите е останало само полуразрушено от времето изображение на котешка глава. Все още могат да се видят и самите скални тунели, изкопани по време на проучването. Местни жители твърдят, че щом се доближат до мястото, усещат силно негативно енергийно излъчване. Необяснимата енергия е засечена и със специални уреди от изследователския екип на Людмила Живкова. Според работилите по проекта лъчението идва от вътрешността на връх Градище. С енергийното излъчване те обясняват и доста големия терен със странна симетрична форма, върху който не никне трева. Въпреки че почвата е плодородна, площта стои оголена. Дали под Странджа има нещо и какво е то и до днес  остава загадка. Какво се крие край връх Градище, може да се разбере едва след голямо археологическо проучване, за което са нужни много средства, които обаче никой не смята да отделя за недоказани теории, митове и легенди.