Последни сме в ЕС по умения за четене, ето как Еврокомисията оцени българското образование

Източник: Дневник

В България уменията на завършилите висше образование и професионално образование и обучение не отговарят достатъчно на нуждите на пазара на труда, а българските ученици са на последните места в представянето си по четене, математика и науки. Това се част от изводите в обзора за образованието и обучението в ЕС, публикуван от Европейската комисия.

Изготвеният от Комисията "Обзор на образованието и обучението за 2018 г." е седмото издание на този годишен доклад, показващ развитието на системите за образование и обучение в ЕС. С него се измерва напредъкът на ЕС по постигането на шестте цели за образованието и обучението до 2020 г.

Според доклада в страната се прилагат реформи във всички нива на обучение като това е политически приоритет. Макар че посочените мерки не съвпадат с размерите на предизвикателствата, набляга се върху редуциране броя на преждевременно напускащите училище, повишение на заплатите на преподавателите, въвеждане на дуално обучение, подобряване на дигиталните умения и засилване на приобщаващото образование.

В България обикновено се инвестира малко в предучилищното и основното образование - области, които са ключови за равен старт в живота и за предпазване от бъдещи неравенства по-нататък. През 2016 г. разходите за това образователно ниво са се равнявали на 0.7% от БВП на страната при средно 1.5 на сто в ЕС. Това са 23.1% от общите публични разходи за образование в сравнение с 31.7% в ЕС.

Моделът за финансиране бе преработен, за да се отделят допълнителни ресурси за училищата в неравностойно положение, се допълва в доклада. Посочва се, че след като въведе делегираните бюджети през 2007 г., България успя да подобри ефективността на разходите в образованието като оптимизира училищната мрежа, но се подчертава, че процесът не обхваща висшето образование.

В доклада се изтъква още, че гражданското образование на българските ученици се е подобрило, а последните мерки целят да разширят възможността за предоставянето му.

Според международното изследване на гражданското образование (ICCS) през 2016 г. българските тийнейджъри са получили 485 точки средно или с 19 повече от 2009 г. Нивото обаче остава под средното на 20-те държави, включени в изследването. Общо 27% от българските осмокласници имат много високо ниво на гражданско образование (средно за ICCS - 35%), а 22 на сто - много ниско (при средно за ICCS 13%).

Потвърждава се силното влияние на социално-икономическия статус на родителите върху представянето на учениците. Българските ученици показват по-слаба подкрепа за равните възможности за жените и мъжете и за равните права за етническите малцинства в сравнение със средното сред останалите включени в анкетата държави. По-висок от средния процент български ученици смятат, че усилената работа е важна за доброто гражданство (53 срещу 42 процента). Според 42% спазването на закона е много важно (при средно 59 на сто).

Проблемите с ромите остават

В доклада се отбелязва, че през 2017 г. броят на преждевременно напускащите системата на образованието и обучение сред младежите на възраст 18-24 години е намалял за пръв път от 2011 г., но все пак остава над средното за ЕС. Най-висок е процентът в селските региони (27.9 на сто) и сред ромите (67 на сто).

Участието на децата роми в ранното образование и грижи е изключително ниско - 66%, а таксите за детските градини се смятат за основна бариера. Експеримент, проведен основно в етнически сегрегирани общности, показал, че предлагането на достъп без такси е най-ефективната откъм разходи стратегия за привличане на децата в детските градини.

Предизвикателството за включването на ромите успешно в образователната система все още остава значително, се казва още в доклада. Ромите са в най-голям риск от отпадане от училище, а по-малко ромски деца посещават детски градини. Сегрегацията в образованието остава проблем, като 60% от ромите учат в образователни институции, където всички или повечето ученици са роми. Отбелязва се, че отделянето в различни класове или сгради е забранено по закон, но контролът и прилагането са изправени пред предизвикателства.

Недостатъчни умения

Според доклада България е една от държавите с най-бързо застаряващи учители в ЕС. През 2016 г. 49% от учителите са били над 50 години, а 30% - над 55. Това означава, че половината от българските учители ще се пенсионират през следващите 10 години.

Около 40% от 15-годишните ученици в България (два пъти повече, отколкото средното за ЕС), нямат минимално ниво на умения по наука, четене или математика според проучването PISA от 2015 г. Само 54% от българите между 16 и 24 години имат основно или над основното ниво дигитални умения, което е доста под средното за ЕС - 81.9 на сто.

Уменията на завършилите висше образование не отговарят напълно на нуждите на пазара на труда. На всеки 1000 души между 20 и 29 години има само 13.9 висшисти в областта на науките, технологията, инженерството и математиката, което е доста под средните за ЕС 19.1%. Един на всеки двама студенти в България завършва социални науки, бизнес администрация или право при един на трима в ЕС.

Кой къде е

По брой на преждевременно напускащи системата на образование и обучение (целта на ЕС за 2020 г. е те да са не повече от 10%) най-добре се представят Хърватия, Словения и Полша, а най-значителен напредък за 2014 - 2017 г. са постигнали Португалия, Испания и Гърция. През 2017 г. 12.7% от учениците България са прекъснали рано обучението си без диплома, като по този показател се отчита лек спад спрямо 2014 г. (12.9%). Най-голям е броят на преждевременно напускащите в Испания (18.3%), Малта (18.6%), Румъния (18.1%). Средно в ЕС през 2017 г. рано са прекъснали 10.6% при 11.2 на сто три години по-рано.

По показателя "Дял на хората между 30 и 34 години с висше образование", за който целта за ЕС е поне 40%, най-добре се представят Литва, Кипър и Исландия, а най-значителен е напредъкът за посочените три години в Словакия, Гърция и Чехия. Най-малък е броят им в Италия (26.9%), Хърватия (28.7%), Румъния (26.3%). Завършилите висше образование в България са 32.8%, а в ЕС - 39.9 на сто. И в България, и в ЕС, има увеличение по този показател спрямо 2014 г. - съответно 30.9 и 37.9%.

По целта до 2020 г. най-малко 95% от децата на възраст четири и повече години да са взели участие в образованието, на най-висока позиция са Франция, Великобритания, а Ирландия, а най-значим е напредъкът между 2013 и 2016 г. в Полша, Кипър и Чехия. Най-нисък е процентът в Словакия (76.5%), Хърватия (75.1%) и Гърция (79.8%). В ЕС 95.5% от децата в тази възрастова категория са взели участие в образованието и грижите в ранна детска възраст. В България те са 86.5%, като се наблюдава спад спрямо 2014 г. (89.3%).

Друга цел е делът на 15-годишните, представящи се под средното ниво по четене, математика и наука, да бъде под 15%. "Отличниците" по четене са Ирландия, Естония и Финландия, по математика - Естония, Дания, Финландия, а по наука - Естония, Финландия и Словения. По този показател, за който има данни за 2015 г., българските ученици са на най-лоша позиция по четене (41.5% се представят под средното ниво), следвани от Румъния (38.7%). България е на предпоследно място по математика (42.1%), като преди нея е Кипър (42.6%). По наука България е третата най-зле представяща се със 37.9% от учениците под средното ниво. Преди нея са Кипър (42.1%) и Румъния (38.5%).

България е на едно от последните места по целта най-малко 15% от възрастните между 25 и 64 години да участват във формално или неформално образование, като в страната те са едва 2.3%, колкото са и в Хърватия. По-малко са в Румъния (1.1%).

България е сред постигналите най-значителен напредък по целта 82% от наскоро завършилите между 20 и 34 години, които не продължават да учат или да се обучават, да работят. В България те са 77.7%, а в ЕС като цяло - 80.2 на сто. Най-добре се представят Малта, Германия и Холандия, а най-голям е напредъкът между 2014 и 2-17 г. в България (увеличение от 12.3%), Словения и Португалия.