Каква е връзката между зверското убийство на журналиста Джамал Хашоги и това на Георги Марков

Автор: Георги РУСЧЕВ

Зверското убийство на саудитския журналист Джамал Хашоги по много зловещ начин наподобява това на Георги Марков. За тънката връзка между двете откровено политически покушения написа по-рано днес бургаският разследващ журналист Божидар Божков в кратък коментар на станата си във Фейсбук.

„Имаме журналист, който е бил част от най-тъмните кръгове в родината си, включително най-близък съратник и последовател на Осама бин Ладен. Бил е член на организацията „Мюсюлмански братя“, която както в Египет, така и в Саудитска Арабия е обявена за терористична. Бил е съветник по медийните въпроси на влиятелния принци Турки ибн Фейсал Ал Сауд. Оглавявал е и ежедневници в това кърваво и мрачно кралство“, започва анализа си Божков.

Кратка справка в биографията на зверски убития журналист Джамал Хашоги потвърждава думите на Божков. В публикация на канадското издание canadafreepress, озаглавено „Грозната терористична истина за Джамал Хашоги“, се упоменават интересни факти от живота му.



В гимназията Джамал имал добър приятел на име Осама бин Ладен.

„Надявахме се да основем ислямска държава където и да е“, спомня си Хашоги за прекараното с бин Ладен време. „Вярвахме, че първата такава ще доведе до втора и че ще се образува ефекта на доминото, който да преобърне историята на човечеството“

Историята продължава – Хашоги следва другаря си в Афганистан, където да води война с навлязлата тогава в страната руска армия.

Различните медии в света в момента могат да пишат за Хашоги, че е журналист, но писанията му от 80-те години в Афганистан съвсем спокойно могат да бъдат прочетени като джихадистка пропаганда със заглавия като: „Арабските муджихидини в Афганистан II: Пример за единство в ислямската умма*“ (умма – от арабски: „нация/народ“)


Хашоги непохватно държи автомат калашников в Афганистан. Снимката е от края на 80-те години, когато журналистът е бил в редиците на Мюсюлманското братство

След атентатите от 11 септември 2001 г., в които 15 от общо 19-те атентатори са граждани на Саудитска Арабия Хашоги се разграничава от Осама. Въпреки това до известна степен може да се твърди, че убитият журналист е имал радикални виждания. Снимка от периода му в Афганистан, когато той е само на 28 години, го илюстрира с автомат в ръце и характерното за муджахедините бойно облекло и визия. Въпреки че журналистът държи калашника откровено непохватно.

Връзките на Хашоги с кралското семейство в Саудитска Арабия също са сериозни. Преди да напусне родината си той е приятел с режима, от който в последствие започва да се страхува. Бил е репортер за няколко про-правителствени държавни медии, а първата му сериозна международна изява е известното му интервю с Осама бин Ладен в края на 80-те години.

Като журналист Хашоги се сприятелява и с ключови членове на кралското семейство – по-точно принц Турки ал Файсал, на когото по-късно e служил като медиен консултант, когато е бил назначен като посланник на Саудитска Арабия в Лондон.

„Той беше много близък до саудитското кралско семейство. Никога не е бил опозиционна фигура“, казва Вадех Ханфар по BBC – приятел на Хашоги и бивш директор на новинарската емисия на Ал-Джазира.

Никога обаче не е имал демократични убеждения, категоричен е бургаския разследващ журналист и политически коментатор Божидар Божков.

„Чак след като хубаво е сърбал от една чиния със зловещия режим в Саудитска Арабия, решил, че на стари години – за разнообразие – може да стане и малко така – демократ“, пише в публикацията си той.

Когато бяга в САЩ, убитият вече Хашоги започва да работи като колумнист в Уошингън Поуст. Там неговата рубрика не събира особено внимание в масовия читател, но се чете с удоволствие от елита.

„Няма да са го убили заради едните колонки във вестника. Нещата са били прекалено лични, както лични са били навремето нещата и между Живков и Георги Марков. Такава е съдбата на късните демократи, които преди това са черпили с пълни шепи от удобствата на властта. Не казвам, че така трябва, че е добро или лошо. Просто констатирам, че когато си бил ортак с мрака, а сетне решиш да се показваш на светло, мракът протяга ръка към теб и те прибира обратно. Разликата тук е в методите. Когато мракът не е така зловещ, те прибират елегантно, с докосване от чадър. Когато обаче е брутален – жив те режат на парчета с трион“, завършва коментара си Божков.

И от тук почват паралелите.

До тук събраната информация за кариерата на Хашоги – близък до режима на кралското семейство в Саудитска Арабия, приятел на Осама бин Ладен и приближен до смятаната за терористична организация Мюсюлманско братство, преминал през лек критик на властта в родината си до колумнист в американски вестни с демократични убеждения. Той е убит в посолството на Саудитска Арабия в Истанбул по един от най-бруталните начини, в агония и ужас.


Георги Марков е убит в Лондон. На 8 септември 1978 г.  той е прободен в крака с чадър, като по всяка вероятност в изстреляната миниатюрна сачма е имало рицин. Извършителят и поръчителят остават неизвестни до днес

А Георги Марков?

Той е писател, сценарист, израснал в комунистическия режим, както се изразява колегата – посърбал от чинията му достатъчно, че да могат политическите му контакти да му осигурят охолен живот.

Връзките му с хора от политиката на Народна република България, включително Тодор Живков, довеждат до неформални разговори. Чрез тях Марков успява да се добере до „вътрешна информация“. През 1967 г. Държавна сигурност стартира ново звено, следящо хора, които пишат против режима. Година по-късно, след Пражката пролет, ситуацията със свободното слово се обтяга още повече и такова на практика не се позволява.

Това обаче не спира Марков, който, опиянен от контактите си с влиятелни хора, създава за себе си илюзията, че е нещо повече от инструмент на режима и започва да пише пиеси и постановки, които са открито против хората, които са го създали.

До тук историята на практика почти се препокрива със случая Хашоги.

Приликите са осезаеми, а пътят, по който и двамата са вървели в кариерите си, е този на „защитник на властта към опозиция и дисидент“.

Резултатът е еднакъв и говори много както за режима в България по време на социализма, така и за режима в Саудитска Арабия днес – държавата, която е основен съюзник на люлката на демокрацията САЩ, въпреки откровено деспотичния и тираничен в някои отношения режим. (макар и в последните години да има прогрес към едно по-свободно общество)

Разликата в случая е важна. Докато българският дисидент, избягал принудително в Лондон и писал от там опозиционерски материали за правителството в НРБ, е убит доста елегантно, като извършителят и поръчителят не са известни и до днес, то в Саудитска Арабия положението е различно.

Хашоги е разчленен докато е жив, след кратко посещение в консулството на собствената му държава в Истанбул, Турция. Тялото му и до днес не е открито, като разследващи предполагат, че след касапското отрязване на крайниците му, то е било потопено в киселина и следи от него вече не могат да бъдат открити.

Саудитска Арабия отрича да има пръст в убийството. Само времето ще покаже дали това е така или не. Но ако се окаже, че журналистът е бил поръчан от високо ниво, то опредлено това не е начинът той да бъде убит – показно и глуповато. Така поръчителят може само да се оцапа (в случая буквално и преносно, защото рязането на крайник докато сърцето все още е активно несъмнено води до сцена, която малко хора биха искали да си представят).

И така и се случи. Добрите отношения между САЩ и Саудитска Арабия, които въпреки атентатите от 11.09.2001 г., до ден-днешен са запазени, са на кантар. Съвсем възможно е случаят с Хашоги да се окаже черният лебед*, който да постави клина между Империята и Кралството. А какъв резултат ще има един такъв ход, е въпрос, чийто отговор може би не искаме да узнаем.

*Черен лебед – събитие в човешката история, което е безпрецедентно и изненадващо в момента, в който се случва. Но след усърдно разглеждане на контекста, дори и обикновен човек може да каже: „Разбира се, че щеше да се случи“