Създателят на Авиомузея в Сарафово и инсталациите на о-в Света Анастасия се включва в Порт Прим Арт Фест 2018

Порт Прим Арт Фест е бургаският фестивал на изкуствата, който в дните от 8 до 13 октомври 2018 г. ще обогати арт облика на морския град. На различни сцени актуални съвременни творци ще представят филмови прожекции, литературни четения, концерт-спектакъл, винена дегустация, произведения на изкуството. Финал на форума организиран от Гранд Хотел и СПА Приморец с любезното съдействие на община Бургас ще сложи заключителна изложба, която ще бъде открита на 13 октомври (събота) от 18:30 часа в Прим Арт Център на улица "Княз Александър Батенберг" 12. Експозицията ще обхване творбите на девет знакови автора от четири държави. Сред тях е бургазлията Венелин Шурелов.

На Порт Прим Арт Фест той ще представи три свои творби, които покриват различни посоки, в които работи. Те включват серия рисунки “Неваляшка”, двумерна дървена фигура част от серията “Homo Volans”, една от характерните за Шурелов стилизации на човешка фигура, които той разполага на различни публични пространства, фасади, като част от неговия „Subhuman театър”, както и интерактивната инсталация „Фантомат“, една от емблематичните му работи, пътувала много по света.

Венелин Шурелов е автор на впечатляващите интерактивни инсталации на остров "Света Анастасия" и отворилият врати миналата година Авиомузей на летище "Сарафово". Автор е и на филм за Владимир Димитров-Майстора и интерактивен "буквар" от 30 кутии с букви - ""Abecedarium Bulgaricum", представени в Съвета на Европейския съюз в Брюксел. Проектът, благодарение на който българската азбука звучи в Белгия, бе реализиран по повод първото родно европредседателство.

Венелин Шурелов завършва „Сценография“ в Националната художествена академия през 2009 г. Към днешна дата, той е доцент, преподавател в магистърска програма "Дигитални изкуства" на НХА и част от кураторския екип на DA Fest. Основател е на "Subhuman театър" (2004) и арт група "Виа Понтика" (2002). Автор е на различни интерактивни инсталации/пърформанси, някои от които са "Машина за рисунки" (2005), "Fantomat" (2008), "Orthoman" (2009) "Tabula Rasa" (2010), "Стрелбище" (2012), “Ротор” (2016). През 2011 г. реализира кибер лекцията "Man Ex Machina", а през 2016 г. поставя пърформанс инсталацията “Post-Everything”, като гост-лектор в университета Таусън, САЩ. Той има редица сценографски проекти, самостоятелни изложби и участия в общи изложби и фестивали в България, Европа и САЩ. Награждаван е многократно за работата си в областта на театъра и съвременното изкуство. Живее и работи в София.

Цени изключително родните Бургас и Ясна поляна, в която живее до 7-годишен. Когато през 1989 г. Националния симпозиум за скулптура в дърво, провеждащ се там е прекратен той решава, че липсата трябва да бъде компенсирана с подобен форум. Заедно със сестра си Надежда Шурелова организира Международният симпозиум за пластични и изпълнителски изкуства Via Pontica. Културната форма съществува в продължение на пет години - от 1998 г. до 2002 г. . Събира автори от много държави, които работят в полето ленд арт, пърформанс, видео, инсталации. В работата си влагат естествени материали, открити по време на самия симпозиум. Когато местната власт в Ясна поляна решава да възстанови платформата във формат, по-близък до първоначалния и вид, Международният симпозиум на Шурелови преустановява изданията си.

Ясна Поляна и провеждащият се там форум имат решаващо значение за първоначалната посока, в която поема Венелин Шурелов. Той избира като първа стъпка в професионалния си път Националната гимназия за приложни изкуства в Трявна, където учи дърворезба. Историята нататък ще разкаже самият той:

Г-н Шурелов, Вие сте популярен сценограф и автор на изключителни инсталации. Как обаче, започна всичко?
Преди Художествената академия, учих дърворезба в Трявна. Оттам имам подход към дървото, към материала, към обекта, към формата. Това са умения, които стоят като авторска възможност пред мен, но подчинената позиция на художника спрямо един конкретен материал не ми беше достатъчна – и затова се ориентирах към сценографията. Вече бях започнал да работя много по-сюжетно и тематично в работата с дърво и мислех, че театъра и сценографията като част от това изкуство, са повод да разширя възможните теми и да направя неща, които са свързани с пространството, с движението. В един момент обаче и сцената се оказа тясна за мен.

Поставял съм на почти всички големи сцени в България и чужбина и съм работил с едни от най-добрите режисьори в България около фиксирани драматургични текстове. Извън това обаче, се занимавам и с тематичен театър, който е и по-интересен за мен. При него, се работи по тема, а не с фиксиран драматургичен текст. Тъй като обаче театъра е една сравнително консервативна институция, такъв тип проекти се допускат много трудно, защото са несигурни и рискови. Поради това, започнах да развивам паралелна дейност - в галерийни и други алтернативни пространства, сред природата. Тези практики съчетават театралния опит който имам - като зрелищност, въздействие, като присъствие на човека, като основна движеща сила - с невербалния театър. Фокусирах нещата върху тялото, върху физическото присъствие, върху различни съвременни пърформанс практики и тъй като нямаше как да работя с актьори започнах да използвам най-вече собственото си тяло в тези визуални експерименти и така постепенно се натрупа една поредица, която мога да кажа че описва стабилна траектория през годините. 

- Липсва ли Ви Бургас?

- При всяка възможност пътувам към Ясна Поляна и Бургас. Определено има дефицит, който няма как да бъде компенсиран, но за щастие многото проекти, които създадох тук, са чудесни поводи да се върна в града. Изградих много добри партньорски отношения с екипите, които съдействаха за реализацията им, както и с община Бургас. Парадоксалното е обаче, че съм поставял почти на всички сцени в България, а не съм работил единствено в Бургаския театър, въпреки отличното ми познанство и уважение към неговия екип. Въпреки желанието ми, такова е било стечението на обстоятелствата.

- Бихте ли споделили мнение за фестивала на изкуствата Порт Прим Арт Фест, от чието второ издание сте част?

- От сегашна гледна точка мога само да приветствам подобни събития. Бургас за съжаление не присъства много убедително в картата на художествените и културните процеси в страната. В други градове има по-установени събития, фестивали, форуми и пространства, които генерират много повече движение, поток на различни художествени продукции и артистични практики. Бургас определено има какво да наваксва и Порт Прим Арт Фест е отлична крачка в тази посока. Със сигурност мога да кажа, че градът има нужда от галерия за съвременно изкуство, която да предоставя адекватно специализирано пространство за съвременно изкуство. Горещо Ви желая Вие (Порт Прим Арт Фест и Гранд Хотел и СПА Приморец) да го създадете или да бъдете партньори в създаването на едно такова място.

- Стига ли ви времето за всички нови идеи, които имате? Откъде черпите вдъхновение?

- Има неща, по които съм работил в продължение на около година. Утаяват се, развиват се и се натрупват. Други неща съм правил спонтанно и бързо, когато са ме увличали с необходимостта да ги видя веднага реализирани. Какво храни въображението е трудно да се каже. Не вярвам особено в този романтично-мистичен поглед спрямо вдъхновението на художника, който зависи от някакво божествено вдъхновение. Живеем във време, в което художникът е пълнокръвен участник в социалната среда, с оценка за света и обществото. За мен е важно нивото на информираност, на изследване, на подготовка в теоретичен план. Мисля, че съвременният художник трябва да е актуален спрямо средата и технологиите. Той е един вид изследовател, чието вдъхновение минава както през въображението, така и през една социална рефлексия, през оценка на средата в която живее.

- Каква е целта на изкуството Ви? Може ли то да съществува без човекът да е във взаимодействие с него?

- Считам, че едно произведение на изкуството трябва да създава ситуация, в която да се стига до някакви по-сложни взаимоотношения. За мен това е много любопитен, интересен за изследване път. Не мога да остана рамките на едно платно, на една форма, на един материал, защото тогава това, което правя се превръща в някакъв обект, а не субект. Затова – разширявам и разроявам тези възможности за взаимоотношение до нещо с характер и идентичност, което в един момент си иска своето тяло. Всяко нещо с което общуваме има своята индивидуална характеристика и форма, спрямо които ние реагираме. Затова, смятам, че изкуството трябва да търси своята по-прецизна индивидуалност. Според мен, функцията на съвременният художник е на Homo faber (лат. „човек – ковач“), на човек, който изработва неща – а не на Homo user (англ. „потребител“) или човек, който наготово консумира вече създадени инструменти и възможности. Т.е. аз не съм в ролята на композитора или изпълнителя, който може от инструмента пиано да извлече хиляди възможни тонове, хармонии и композиции, по-скоро искам да изобретя, да изградя, да създам един инструмент, който има един тон, едно предназначение, в една ситуация и така считам, че общуването между мен, зрителя през този обект – субект, би било по-пълноценно.

Винаги съм имал любопитство към играта и игровия елемент в ситуацията, която създава едно произведение на изкуството. Защото игровият елемент приобщава и е много добър канал за комуникация. Признавам, че никога не съм кокетирал с формата, темата, не съм се опитвал да съблазнявам публиката, да и бъда симпатичен. Нещата, които правя са на ръба на възможното, на приятното, винаги ми е била по-скоро интересна естетиката на грешката, отколкото на красивото, приятното, хармоничното, но парадоксално това не е действало отблъскващо - а винаги съм имал изключителни срещи и с деца - и с много възрастни. 

- Какво място има науката във вашето изкуство?

- Предвид държавата, в която се намираме, трябва да си признаем, че ние не живеем в едно високотехнологично общество. Ние сме напреднали технологично дотолкова, доколкото можем да консумираме сравнително бързо и ефективно технологии, които са създадени някъде другаде по света, където има някаква по-стройна организация. Живеем в общество, което не създаде изследователски центрове, лаборатории, научни центрове, които така да генерират технологии, в които да бъдат увлечени художници, артисти, както обикновено става.

Връзките между изкуството и технологиите, изкуството и науката у нас са до много голяма степен вторични. Ние не сме водещи, не сме лидери, не генерираме практики, не генерираме тенденции, но разбира се, от тази позиция също имаме възможност за изява. В България вече има доста добри специалисти, които съдействат за изграждане на мост между хората на изкуството и хората на науката. Такива са магистърска програма "Дигитални изкуства" на НХА, Фестивала за дигитални изкуства DA Fest, и една нова фондация ДА ЛАБ, с която ще започнем да развиваме подобна дейност.

До голяма степен аз си партнирам с хора, които са експерти в някаква специфична технологична област, тъй като дигиталното изкуство в много случаи е колективно, както театъра  и това води до срещи, до обмяна, размяна на умения от две принципно противоположни области. Едната, която се занимава с логоса, със знанието, логиката, функциите и друга, която се занимава повече с въображението, с фантазното, с фикцията, с митичното. Аз лично считам, че съчетанието между тези две неща, между логоса и митоса, между рационалното и въображаемото, между фактите и фикцията са възможност, предпоставка да се роди едно наистина пълнокръвно, пълноценно художествено произведение.

Венелин Шурелов разказва още много. За шофьорите на такси, които дама сравнила със съвременни кентаври. За мястото на фантазното в живота и още много, много. Мисълта му е ясна, подредена и се движи като по учебник. Увлича, едновременно представя, тълкува, разяснява, аргументира. Ето един преподавател, чиито лекции определено се радват на огромна посещаемост - и на които никой не спи. Ето един сценограф, артист, творец, който си заслужава да видите. Един бургазлия, чието изкуство е стигнало до много кътчета по света на три континента, се връща в родния град за фестивала на изкуствата Порт Прим Арт Фест. Заповядайте да видите него - Венелин Шурелов, както и колегите му Атанас Атанасов, Красимир Карабаджаков, Алла Георгиева, Коста Данев, Иван Тотев, Саша Панчич, Зоран Мише и идеолога и творчески директор на Порт Прим Арт фест художникът Стефан Божков. Творците лично ще уважат откриването на представителната изложба на 13 октомври (събота) от 18:30 часа в Прим Арт Център на адрес ул. „"Княз Александър Батенберг" 12 срещу Гранд Хотел и СПА Приморец. Входът за събитието е свободен. Изложбата ще може да бъде видяна до 28 октомври включително.