Алпинизмът не е спорт, а изпитание на духа

Автор: Емел МАХМУД, снимка: Личен архив


Д-р Атанас Скатов е един от най-успешните български алпинисти. Той преоткрива страстта си към планината и високите върхове едва на 32 години, когато преминава маршрута Ком-Емине. Дотогава дори не е спортувал активно, а няколко години по-късно става първият българин, изкачил седемте континентални първенци.

Атанас Скатов е и първият веган, стъпил на Еверест. Той не консумира животински продукти. Но целта му е по-голяма - иска да е първият веган в света, който ще покори всички 14 осемхилядника. Шест от тях вече е изкачил, а на покрива на света дори е стъпил два пъти. Последната му експедиция бе от май т.г., когато покори шестия по-височина връх в света – Чо Ою. За първи път го направи без допълнителен кислород и помощта на шерпа.

Алпинистът Атанас Скатов ще разкаже на живо за хималайските си приключения в Бургас

На 4-ти октомври от 19:00 ч. в Експоцентър "Флора" Атанас Скатов ще гостува на бургазлии, за да изнесе мотивационна лекция "Как се сбъдва мечта" и да представи последната си книга "Гашербрум", която е част от поредицата "Над 8000 метра". Тя е третата поред след "Манаслу" и "Анапурна, Дхаулагири, Макалу". В основата на поредицата са дневниците от експедициите на Атанас Скатов в Хималаите. За високите върхове, целите и трудностите Скатов разказва в интервю за Флагман.бг:

- Д-р Скатов, за първи път организирате събитие с такъв мащаб в Бургас. Лекциите ви в другите градове се радват на голям интерес. Смятате ли, че в Бургас също ще срещнете съмишленици? Местните все пак повече харесват морето.

- Това ще ми е втората среща с бургазлии, но първата толкова сериозно организирано. Презентацията ми се осъществява със съдействието на Община Бургас и съм сигурен, че ще присъстват много хора. Отношението ми към вашия град е много специално. Първо - преди години съм живял в Бургас, и второ – синът ми Васко живее там. За морските хора съм подготвил нещо ново и много специално, сигурен съм, че много ще се хареса на бургазлии.

- Бихте ли загатнали за по-любопитните какво ще чуят и научат на лекцията Ви?

- Основното и най-важното е как да си поставят целите и следвайки плана, как да сбъднат мечтите си. Човек е щастлив, когато си сбъдне мечтата. Пред бургаската публика ще представя моя план, който всеки може да следва.

- Вие сте се запалили по високите върхове едва през 2010 г. Няколко години по-късно сте един от алпинистите, които записаха България на картата на световния алпинизъм. Как се постига такъв успех за толкова кратко време?

- До 2010-а година дори не съм спортувал активно. Но когато е писано нещо да стане, то се случва. Когато направих маршрута от връх Ком до нос Емине, разбрах, че много ми хареса да съм в планината. Пламна любовта ми към нея. Човек, когато прави нещо и му харесва, той иска да надгражда и да проверява къде са му границите. Аз лично така правя - докъде мога да стигна, защото алпинизмът не е спорт, а изпитание на духа, тъй като няма съревноваване с друг, аз се състезавам с човека вътре в мен.

- Съвсем скоро излезе последната Ви книга „Гашербрум“ от поредицата "Над 8000 метра". Какво описвате в книгите си?

- Всички мои книги описват експедициите ми. В "Гашербрум" разказвам за планината Каракорум, Пакистан – различна култура, религия, начин на живот, друг свят. Каквото виждам, това описвам. На моменти срещам много трудности, но съм абсолютно обективен и давам цялата информация такава, каквато съм видял. Затова много хора ми харесват книгите.

- Вие сам казахте, че алпинизмът е борба с човешките способности. При всичките тези експедиции някога срещали ли сте смъртта? 

- Очи в очи - не. Но е имало ситуации, в които човек усеща, че може и дотам да се стигне. Пада лавина там, където съм бил преди пет минути. Осъзнавам, че ако съм забавил малко, съм щял да умра. Преди няколко години имахме инцидент – на едно въже бяхме няколко души и щяхме да полетим надолу. Имало е много рискови, но няма начин, винаги ще ги има, те са част от алпинизма.

- При тези трудности някога минавал ли Ви е през ума да се откажете от алпинизма?

- Два-три пъти съм искал да се откажа. Но не толкова заради трудностите, а заради други обстоятелства. Например миналата година на Еверест шерпа и алпинист починаха по време на моя експедиция. Страшна експлоатация на труда - за да се случат тези експедиции, много хора и животни са ангажирани. Тонове багаж се изнася по базовите лагери нагоре с дни. Хората го правят за пари, никой не ги кара насила, докато при животните обаче е различно - тях никой не ги пита.

Имал съм още много трудности – например, когато стартирах проекта си за седемте континентални първенци, заминах за Денали в Аляска. Сключих договор с голяма фирма, за да ми е гарантирана експедицията.  Но още в началото, още докато чакахме да излетим за планината, се скарахме с водачите и те ме изгониха от експедицията. За мен това беше голям шок, защото им бях дал много голяма сума пари. Тогава бях решил да се откажа, но две години по-късно успях да приключа проекта.

И за преживените си трудности ще ви разкажа в Бургас. И как въпреки тях съм продължил напред, само с борба и силна вяра.

- Вие сте веган. Не е ли трудно с този режим на хранене да изкачвате осемхилядници? Мислили сте да се откажете от веганството?

- Абсолютно, особено когато виждам, че колеги алпинисти, които консумират меса, яйца и т.нат., имат повече сила. Все пак животът е най-важен, в един момент и на мен ми е писнало. За мен обаче е важен този експеримент, искам със собствен режим на хранене да го правя. Но в някакъв момент, ако почувствам, че е дошъл моментът и не искам да продължа, ще се откажа от веганството. Вариантът е най-добре човек да намали консумация на животинска храна с 50 %.

- През тази година вие направихте първото си изкачване без допълнителен кислород и шерпа. Какви са Ви плановете за догодина? 

Имам планувани експедиции и смятам да продължа с безкислородното изкачване и без помощта на шерпи. Това е излючително трудно, но пък по-добре за мен. Аз обичам трудностите и всяка година си поставям все по-високи цели. Искам да продължа с проекта си, но зависи какви средства ще имам. Догодина съм решил да изкача третия по височина връх на планетата – Канчендзьонга, който е изключително труден.

Последните години на експедициите взимам и ентусиасти с мен от България до базовия лагер на даден връх. Тази година също организирам трекинг (бел.р. планински преход). Ако има желаещи - ще се радвам да ме придружат. Изисква се единствено любов към планината. Базовите лагери са на 5100 метра височина. По време на трекинга човек постепенно се аклиматизира, така че няма да има проблеми.

- Трудно ли Ви е да намерите спонсори?

- За последните 6 години съм направил 16 експедиции - благодарение на дарители и частния бизнес на България. Отново разчитам на тях. Преди месец стартирах кампания и вече се събраха доста средства. По време на презентациите ми в залите има поставени урни, всеки желаещ може да дари средства според възможностите си. Друг важен момент е купуването на книгите ми – лично от мен. Когато купиш от книжарницата, авторът получава унизително малък процент от печалбата. До този момент се събраха доста средства за следващата ми експедиция – около половината от сумата. Надявам се до април да имам необходимата сума. Аз и за тази година бях събрал пари за безкислородното изкачване – най-евтиния начин, но решиха, че без шерпи няма да ме пуснат след инцидента с Боян Петров.

- Вие с Боян Петров бяхте приятели, спътници, съмишленици. Какъв спомен остава той у вас?

- С Боян сме били заедно на три експедиции. Имам само хубави спомени - помагали сме си взаимно. Много тъжна история! Разбрах за изчезването му по време на експедицията ми на връх Чо Ою. Екипът ми изчака да атакувам върха и да сляза на базовия лагер, едва тогава ми каза. При алпинистите се очакват тези неща.  Когато си тръгнал на осемхилядник и си сам, без кислород, шансът да се случи е много голям. Много жалко, никой не знае какво се е случило, имало ли е грешка. Такъв е животът. Ние сме си избрали този път и знаем какво може да се случи. Аз преди смятах, че това е спорт, но след това разбрах, че е начин на живот, а тази година осъзнах, че е начин на оцеляване. Алпинизмът е начин да се бориш със собствените си възможности.

- Организираната спасителна акция беше безпрецедентна. Никога до онзи момент китайци не са допускали непалски хеликоптери на тяхна територия. Как успя България да инициира подобна операция?

- Разбра се, че става въпрос за политически интереси. Китайците искали да купуват АЕЦ „Белене“. Те просто са използвали ситуацията и са помогнали на наш алпинист, в което обаче няма нищо лошо. Дано да продължат да го правят и за други.

- Няма как да не питам и за вашата голяма любов – синът Ви Васко. Посвещавате изкачванията си на него. Цяло лято обикаляхте заедно из българските планини. Има ли той амбиции да тръгне по Вашите стъпки?

- Да, ние всяко лято ходим на преходи, той много обича планината. Нека да прави каквото му харесва и го прави щастлив. Аз ще се надявам да не изкачва осемхилядници, защото е много опасно. Но дори и да го реши – няма да го спра. Родителите трябва да подкрепят децата си и да им дават кураж, вяра, сила да си сбъдват мечтите. Най-важното е човек да прави това, което му носи удоволствие. Защото иначе е роб!