Спомени от Соца: Как се гледаше дете без памперси, хумана и каша от банани

Днес Флагман.БГ публикува спомени от първо лице за времето на социализма. За това как тогава са се гледали деца и за това как именно тези деца отричат методите, с които самите те са отгледани от родителите си. Разказът е на Катя Михайлова от Стара Загора, която е дипломиран педагог, пише svoboden-narod.eu

Ето какво пише тя:

Искам да напиша истината за онова време, когати ние отглеждахме децата си. Повод ми дадоха сина и снахата, които ми оставиха за месец внучето, да го гледам. Указанията бяха строги- може да яде само определени марки храни. Да му слагам само от най-скъпите памперси. Да не му давам кисело мляко, квасено от самата мен вкъщи- защото млякото било… вредно. Да не му правя попарка, защото била измишльотина. Само пакетирани храни! Да не ме стържа ябълка и морков и да не пие такъв сок, а само купешки с добавени витамини. Никакви супи, никакви кашички… само това, което го има в списъка. Така казала педиатърката в София…

Ако се разболее, да му давам само детски нурофен за температура и в никакъв случай антибиотик… защото така пишело в интернет. Донесоха ми и куп хомеопатични хапчета за всякаква ситуация и заминаха за месец в чужбина. За мой ужас осеммесечният ми внук се разболя. Опитах да го лекувам с всичко донесено, но не се получи. Накрая свалях температурата му с мокри чаршафи, но след малко пак се покачваше. Детето отпадаше, не искаше да яде. Накрая тайно го заведох на лекар, без да им кажа. Оказа се, че е хванало бронхит след нелекувания или странно за мен лекуван преди това грип. И веднага изписаха антибиотик.

Не казах на децата, за да няма скандали. Започнах да му давам лекарството и лека-полека детето се оправи. Направих му попарка и докато плюеше марковите каши и плачеше – изведнъж прояде. Осмелих се да му направя пилешка и зеленчукова супичка, а после да го подсиля с прясно изцеден сок от ябълки и моркови. Пиеше го с удоволствие. И кисело мляко започна да яде, бузите му поруменяха, стана по-живичко, по-пъргаво.

Децата се върнаха от чужбина. Обаче като разбраха какво съм направила, ми казаха, че никога повече няма да ми позволят да гледам внучето си… а като ходели в командировка, щели да наемат квалифицирана гледачка.

Нарекоха ме „некадърна“ и „напросветена“!

Дълго плаках! Та аз съм отгледала 2 деца, едното – бащата на внучето ми.

Да, нямах памперси- нито маркови, нито немаркови.Слагах сгъната пелена между крачетата им и като я намокреха, я сменях. Понякога се събираха 17 чифта гащички, ританки и пелени на ден, но на мен не ми пречеше да ги изпера. Нямах адаптирано мляко и други такива неща. По магазините не се продаваха. Но и двете деца ги изхраних с кисело мляко още след първия месец, защото нямах достатъчно кърма. И проблеми нямаше.

Тогава нямаше хомеопатия, нямаше модерни пудри и бебешко олио от световни марки. Но при всяко зачервяване ги мажех с обикновена детска пудра. Къпех ги с шампоан „Па-па“, мажех ходилцата им с три пъти преварена мас, ако настинеха.

Още като се родиха, до първия месец вкъщи идваше акушерка на всеки три дни. Обучаваше ме какво да правя, следеше за състоянието на бебето… После всеки месец на консултации- безплатни! Прегледите при педиатър също бяха без пари. А аз случих и годините, при които и лекарствата за деца до 6 годинки бяха безплатни. Просто получаваш рецептата и отиваш с нея в аптеката.

Захранвахме си бебетата със зеленчукови пюрета като навършеха три месеца. Едно пюре струваше 13 стотинки. На 5 месеца вече ядяха попара със сирене, ама истинско. И зеленчукови пасирани супи. После картофено пюре с малко масло… А на 10 месеца вече им сипвах от общата храна в тенджерата.

Растяха здрави. Без бананова каша всеки ден!!! Пускаха и от нея, но имаше и много други от серията „Слънчо“. А най-много обичаха натрошени обикновени бисквити на кашичка.

Наистина израснаха здрави. Без разни глезотии, без шоколадови яйца… но с истинска храна.

Сега чувам от приятелките си – ня всяка внучето в София и до едно често-често болни! Тичат от един на друг специалист. Плащат луди пари, всеки им изписва скъпи лекарства… а те не действат! Детето два дни на градина- пет дни вкъщи. Лепват вирус след вирус. Шкафовете им се превърнали в аптеки. Едно го лекуват холистично, друго – хомеопатично, трето – алтернативно…

Иначе дечицата са облечени в последни модни марки.Имат играчки колкото за цял магазин. Даже някои детски лаптопи имат, смартфони и киномашини… но здраве нямат!

Моите имаха обикновени играчки и нормални дрешки, но храната им беше истинска. Детството им не минаваше през парти центрове и детските кътове в моловете, а просто си играеха по цял ден навън. А ако се стигнеше до антибиотик, което ставаше много рядко, веднага им го давах, а не тръгвах да споря с лекарите и с майка ми, която ми даваше съвети.

Децата ми имаха истински живот вън в парка, пред блока, ритаха топка, тичаха, гонеха се и бяха силни и здрави.

Сега не ми дават да гледам внучето, защото не съм била в крак с времето.

То непрекъснато боледува, а на мен сърцето ми се свива от мъка.

Да се чуди човек как съм родила без секцио, а не в частна клиника, и как съм отгледала две здрави и умни дечица… в онези години, когато вямаше префърцунени и последна мода лекарства, памперси и специални шишета и чаши, хранителни добавки и детска висша козметика!

Деца, които изкараха само задължителните шарки и не бяха през ден на педиатър. Деца, които на 3 годинки нямаха по пет кариеса.

И сега ми е обидно как същите тези деца ме наричат допотопна. Как твърдят, че нищо не съм разбирала от бебета и отричат всичко, което съм правила за тях.

А снахата ме нарече „промит комунистически мозък“, когато изплетох на бебето терлички…

Сега за внука се грижи дипломирана бавачка срещу 1000 лв. на месец, а на мен ми го пускат на скайпа, като поискам да го видя. Или ми пращат видео.

А на мен ми е толкова мъчно, че не мога да им обясня, че не съм промит комунистически мозък, а обикновена майка и баба, която просто иска да помогне и да гледа единственото си внуче.