Спомени от соца: Някога този фотос е украсявал почти всеки български дом. Вижте защо!

Годината е 1956-та, месецът е юли, а денят е 18-ти. Министерски съвет на Народна Република България издава постановление № 243 относно: Обявяване на гр. Несебър за музеен, туристически и курортен комплекс от национално и международно значение, а именно: „…2. обявява територията на старинния град за архитектурно-градоустройствен и археологически резерват от национално значение и я поставя под специален режим на градоустройствено и архитектурно изграждане….”

С този исторически основополагащ програмен документ гр. Несебър получава своето ново възраждане, след отдавна отминалото величие и слава на града – държава, на непревземаемата средновековна крепост, на поклонническия център с 40-те църкви, според легендата, на спомена за тесните калдъръмени улички с превили над тях снага дървени къщи и вятърни мелници, пръснати по северния бряг на полуострова, пише socbg.com.

Този програмен документ е адресиран до всички министерства, чиито задължения са подробно разработени. Анализирайки ги трябва да подчертаем компетентното и задълбочено изследване, което е извършено при подготвяне проекта за постановлението. А в решението му прозира далновидността на неговите създатели.

Състоянието на нещата в града са ясни:  старата инфраструктура е с последни издихания, на командно дишане, водопроводът не достига до всички части на полуострова,  няма канализация,  няма подходящо място за паркинг и автобусна спирка, на различни места на полуострова стърчат руините на стари сгради. А монументалните крепостни стени са все още скрити  и обрасли с храсти, на пост стоят само „портите”, главният вход на града. На южната страна на полуострова стърчат две от кулите, ощърбени от времето, третата от тях, като продънена от морската стихия варка (лодка), откъснала се и паднала в морето, стои закотвена и до днес. Богатата керамопластична украса на Месемврийските църкви е скрита от полуразрушени и неугледни малки паянтови постройки. Много от дървените къщи са в лошо състояние. Улиците и тесните римни (пътека, сокак) са в окаяно състояние.

На този фон управата на града, тогава Градски народен съвет, се заема с голяма и отговорна задача. Пътят към нейното реализиране е сложен и труден. Важни подробности, свързани с отделните дейности, научаваме от спомените на най-дълго управляващия кмет на града г-н Васил Киров.

Но за превръщането на стария град в град –музей в центъра на вниманието са паметниците на културата. Само месец след издаване на Постановлението се открива и  първата музейна експозиция в църквата „Св.Йоан Кръстител” „Несебър през вековете” като филиал на Окръжен музей – Бургас. Първият екскурзовод е Васил Кърлев.


Археологически проучвания при западната крепостна стена през 60-те години на м.в.


Поставя се началото и на първите системни археологически проучвания в града. Резултатите са представени в доклада на ст.н.с. Ив. Венедиков за периода 1956 – 1958 г. Започва проучването  на западната крепостна стена  и училището (1958-1959 г.) под ръководството на проф. В. Велков и ст.н.с. Л. Огненова.

А през 1960 г. се поставя началото на подводните изследвания в акваторията на полуострова като пряко продължение на проучванията на брега. Първоначално ръководител на екипа е проф. В. Велков, а само година по-късно ръководното място се поема от г-жа Л. Огненова – първата българка – археолог и леководолаз. В тази година за откритата вече музейната експозиция, е назначен и първият специалист – уредник археолог – г-жа Жана Чимбулева, по-късно директор на Градски исторически музей – Несебър и автор на експозиционния план на новия археологически музей.

Редом с мащабните археологически проучвания се извършват реставрационни и консервационни дейности по отделните паметници – крепостни съоръжения, църкви и стенописи в тях, дървени къщи, мелници. През 1964 г. в бр. 41 на ДВ е обнародван списъкът на паметниците на културата в гр. Несебър – 89 на брой.

В следващите десетилетия продължават  проучванията. Доразкриват се части от укрепителната система на града през античността и средновековието, разкриват се уникалната водоснабдителна система и императорските терми,  базилики и църкви, както и многобройни движими паметници на културата.

След няколко годишно прекъсване през периода 1977 – 1984 г. продължават подводните проучвания. Резултатите от тях са особено важни за установяване територията както на тракийската „брия” и гръцкия „полис”, така и на средновековния град.  А особен интерес представлява многобройната колекция от каменни котви, която заема достойно място в археологическия ни музей.

Постигнатото за около 3 десетилетия бе спринт към голямата номинация – вписването на града в листата на Световното културно наследство през 1983 г. като ценност „Старинен град Несебър”.

Днес ние измерваме продължителността на времето и правим равносметка за изминалите 60 години от Началото.

За нас археолозите, годините и десетилетията представляват незначителен период от време при условие, че боравим с векове. Но постигнатото е факт, който  само историята ще оцени и докаже  след време.

д-р  Евтелпа  Стойчева

Гл. експерт към отдел

„ Несебър – Световно наследство”

при Община Несебър