Най-пленителният женски образ в българската литература - Албена, ще омае бургазлии на 19-ти септември

„АЛБЕНА”  ще оживее на сцената на НХК на 19 септември от 19 ч. -  90 години след първата публикация на разказа във вестник „Зора” и 80 години след смъртта на неговия автор Йордан Йовков.

Режисьор на спектакъла е Красимир Спасов, сценографията е на Красимир Вълканов.
Костюмите са дело на Мария Диманова, а музикално оформление е на Сашо Младенов.

Участват: Гергана Данданова, Асен Кобиларов, Веселин Анчев, Луизабел Николова, Иван Радоев, Александър Дойнов, Стойко Пеев, Радосвета Василева, Петър Димов, Симеон Дамянов, Станислава Николова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Мимоза Базова, Евелин Костова, Иван Налбантов, Йордан Алексиев, Калин Иванов

В центъра на драмата стои една от иконите на българската литература – Албена. Почти век след нейното написване, Албена е определяна като един от най- влиятелните женски образи в нашата литература. Сбор от красота, невинност, съблазън, грях и смирение, тя истински вълнува и днес. Историята на Албена, разказана от трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ”, е история за една обречена любов, която задава сложния въпрос за красотата, греха и разкаянието. „Звънкия смях”, „походката на кралица” и омайващото женско очарование на Албена, които я отличават от останалите, завършват картината на нейната изключителност. Но каква е цената на това да си различен в едно патриархално общество, за което красотата е грях? Има ли престъпление, ако мотивът е любов?
Подсъдна ли е красотата и трябва ли да бъде заклеймена?

Сценичната среда на Красимир Вълканов и костюмите на Мария Диманова  създават с точност атмосферата в „едно добруджанско село, малко преди Великден, в годините преди войните”, а Йовковите послания звучат повече от актуално и днес.

"Събитията в пиесата на Йовков се разиграват в дните на Страстната седмица – дните на мъките Христови. В нашия спектакъл това обстоятелство е от особено значение, то е нещо като нравствен климат, своеобразно мерило за поведението и постъпките на действащите лица. ” – уточни режисьорът на спектакала Красимир Спасов

Близо век по-късно въпроса за красотата и греха – съдбовно свързани в един женски образ, както и темата за дързостта да бъдем различни и порива да намерим себе си извън мярката на „общественото мнение”, отново вълнуват.