А трябваше да се сетим! Кмете, съветници, вижте какво дължи Бургас на Георги Марков

Автор: Киро ПРОДАНОВ

На 11 септември 2018 г. се навършват 40 години от убийството, а на 1 март 2019 –та 90 години от рождението на Георги Марков – писателят, драматургът и публицистът, описал най-истинската  непоносима същност на комунистическия режим и последиците от съветизацията на  страната ни.  На 15 юни 1969 г.  след успеха на закритата премиера на пиесата „Аз бях той” авторът й напуска родината завинаги.

Не от страх заради очакваните главоболия с властта. Трудният избор между привилегиите и убежденията едва ли е другото предположение, което леви интелектуалци се опитват да ни внушат. Истинските причина за този труден избор са някъде между достигнатия предел в „сложната двойнственост  на човешките отношения” и естествената потребност да съхраниш себе си от „разяждащата посредственост на режима”, както сам споделя авторът на „Задочни репортажи за България”. За да  може да разкаже в тях от първо лице за истинската драма на хората през българския комунизъм със съветско лице.

Именно репортажите му по „Би Би Си” и „Свободна Европа” влудяват властимащите и по зла ирония на съдбата точно на рождения ден на Т.Живков - 7 септември 1978 г. писателят е прободен с прословутия чадър на моста Ватерло в Лондон и умира на 11-ти. И до днес българските власти не пожелаха да разкрият истинските виновни за трагедията. Няма съмнения, че това е удобно за подбудителите и че няма нищо случайно в действията им.
     

Защото именно „Репортажите” на Георги Марков сами по себе си говорят за гузната съвест на предполагаемите извършители – да замлъкне гласът на истината, разказващ за последствията от техните разрушителни методи на управление. Тези разкази, есета, коментари и портрети биха били неопровержимо свидетелство във всяко учебно помагало за историята на комунизма в България. И няма учител или ученик който би се затруднил да разбира или тълкува фактите в тези творби на автора. Въпросът е да накараме системата на образование в часовете по история и литература да програмира изучаването им.

Всеки прочел „Задочни репортажи за България” знае, че животът на хората от Бургас и региона присъстват в творчеството на писателя – „Бургаско ноктюрно”, „Шуми Марица” за В.Червенков”, „Жените на Варшава”(т.2, стр.169-176,79),”Жилото и медът на туризма”, „Белият мерцедес”(т.1,стр.379,394) 

Той обича да посещава и да пише за града и хората тук, за туризма по „Слънчев бряг” и  региона, за бургаския театър. И както сам признава, винаги отсяда в хотел „Приморец” и винаги в стая 208, а среща с приятели, интелектуалци и трудови хора  провежда в сладкарница „Малина”, частни домове и в  предприятия.

„Обичах Бургас повече, отколкото който и да е друг град в България. Не заради морето. А заради хората.За мен този доста неугледен и грозничък град (къде е днес да му се възхити!) притежаваше нещо, което толкова много липсваше на София, Пловдив или Варна. Естествеността на бургазлии, широките им възгледи и чудесното чувство за хумор. Някои казваха, че това се дължало на пристанището като всекидневен прозорец към света. Други твърдяха, че просто хората си били такива от векове и че завистта, злобата и отмъстителността на някои от останалите български краища не бяха пуснали корени тук”(Задочни репортажи., т.2,стр.160).

Не знам дали Бургас ще постави чрез иновативни методи началото за изучаване  творчеството на Георги Марков в местни училища или други форми на информираност за подрастващите. Но нима има пречка Общинският съвет в Бургас да именува нова улица на писателя и да постави възпоменателна плоча на подходящо място? Отправям дори призив собствениците на Гранд хотел и СПА „Приморец” да помислят по въпроса…

А какво мисли дружеството на бургаските писатели, които се сдобиха с луксозно кътче в центъра на Бургас? Какво ще направят те, за да предизвикат интереса на ученици и учители към литературния талант, удостоен посмъртно с орден „Стара планина” първа степен през 2000 година? Или ще останат равнодушни пред факта, че знаково място за срещи на интелигенцията не е с паметник на интелектуалец от класата на Г.Марков, а сталинският „Альоша” се извисява на площад „Тройката”? А защо в Театъра липсва неговата драматургия?

Между две кръгли годишнини на бележития писател, драматург и публицист му дължим много като почит и размисъл върху литературното наследство. Не само заради оценката на Стефан Цанев, че „никой не е имал по-голямо въздействие върху народа си от Георги Марков“ или, че мнозина автори поставят „Репортажите” до най-великите български книги на всички времена. А преди всичко заради самите нас и децата ни.

За да бъде трайно и плодотворно, а не кампанийно отношението и уважението към интелектуалния труд на бележитите и достойни българи като Георги Марков.

Бургас, септември 2018 г.

*заглавието е на редакцията

Снимка: Старият Бургас