Лаборатория „ЛИНА” въведе ново изследване, което подпомага диагностиката на хипертония

Хипертонията е едно от най-разпространените социално значими заболявания в световен мащаб, придобиващо заплашителни размери през последните десетилетия. Обезпокояващ е фактът, че тя все по-често се открива  при деца и млади хора. Причините за това често се коренят в неправилния начин на живот - обездвижване, консумация на вредни храни и напитки, прекомерна употреба на сол, затлъстяване, тютюнопушене, стрес, преумора и др. Всички тези фактори имат отношение към така наречената есенциална хипертония, т.е. тази хипертония, за която не е открита друга органична причина, водеща до повишено кръвно налягане.

Това означава, че с различни лабораторни и образни изследвания трябва да се изключат всички възможни причини,  водещи до повишено артериално налягане.Това е голямо диагностично предизвикателство, но напълно оправдано, тъй като хипертонията е в основата на сърдечно-съдовите заболявания и една от най-честите причини за мозъчни инциденти (инсулт).

„Доскоро се считаше, че първичният хипералдостеронизъм е причина само за около 2% от случаите на хипертония. Последни изследвания, обаче съобщават, че неговата честота варира между 10-35% сред хипертониците и е една не рядка причина за ендокринна хипертония. Това заболяване, известно още под наименованието синдром на Кон, се характеризира с несъответно висока продукция на  хормона алдостерон, който се произвежда от кората на надбъбречните жлези. Тази продукция е  автономна, независима от регулаторната роля на ренин-ангиотензиновата система и най-често се дължи на двустранна надбъбречна хиперхлазия, аденом или карцином на надбъбречните жлези”, обяснява д-р Пламена Хараланова, специалист „клинична лаборатория” в МДЛ „ЛИНА”.

Класическата изява на синдрома на Кон - тежка, неповлияваща се хипертония, ниски нива на калий в кръвта и метаболитна алкалоза се среща рядко. Изследвания сочат, че първичният хипералдостеронизъм  /ПА/  може да се прояви само с хипертония, без хипокалиемия и да протече напълно безсимптомно, поради което пациентите могат  неправилно да бъдат класифицирани към групата на есенциалната хипертония. Нормокалиемичните случаи се описват между 7%-60%. Това означава, че ако като скринингов тест за това заболяване се използват само нивата на калий в кръвта, биха се пропуснали доста от случаите с това заболяване или то ще бъде открито в много по-късен етап, често по повод на настъпили усложнения като сърдечна недостатъчност, мозъчен инсулт, бъбречна недостатъчност. Оказва се също, че хипертонията при такива пациенти не е задължително да е тежка и резистентна на лечение, а напротив -  клиничната картина варира от пациенти с тежка хипертония до нормотензивни пациенти.  Всички тези вариации в клиниката на това заболяване налага по-целенасоченото му търсене като се използват по-информативни диагностични тестове.

Определянето  на отношението алдостерон-ренин се приема като утвърден скринигов тест за първичен хипералдостеронизъм. Лаборатория „ЛИНА”  вече предлага това изследване на своите пациенти и то е достъпно за всички, които страдат от хипертония с неуточнен произход, ранно  появила се или такава, която не се подава на лечение. Резултатите са готови в рамките на деня. Взема се венозна кръв, като това задължително трябва да става сутрин, на гладно, без прием на антихипертензивни медикаменти и след поне 15 минутен покой в седнало положение.

Защо съотношението алдостерон-ренин е по-надежден и удобен тест за скрининг на първичен хипералдостеронизъм от самостоятелното изследване на ренин и алдостерон?

Самостоятелното изследване на плазмен алдостерон не притежава достатъчна чувствителност за откриване на това заболяване, а самостоятелното изследване на плазмен ренин от своя страна не е достатъчно специфичен тест, тъй като има редица други състояния, които водят до потискане на продукцията на ренин. Като пример за това могат да се отбележат по-ниските нива на ренин при възрастни пациенти, което е свързано с намаляващата с възрастта бъбречна функция. Увеличеният натриев прием / прекомерна употреба на сол / също води до намаляване на нивата на ренин, също така има и нискоренинови хипертонии като например синдром на Liddle /рядко наследствено заболяване, характеризиращо се с хипертония и хипокалиемия, но с ниска продукция на ренин и алдостерон /. Поради това, определянето на отношението алдостерон/ренин през последното десетилетие се наложи като скринингов метод за откриване на първичен хипералдостеронизъм.

Какво трябва да се има предвид при практическото приложение на това отношение?

Различни лекарства повлияват плазмените нива  на алдостерон  и ренин и това се отразява на отношението. Някои намаляват ренина и така водят до фалшиво завишено отношение. Такива са бетаблокерите, клонидин, метилдопа, нестероидни противовъзпалителни средства, оралните контрацептиви. Други медикаменти водят до намаляване на отношението алдостерон-ренин и до фалшиво отрицателни резултати. Такива са лекарствата, стимулиращи продукцията на ренин като диуретици, калциеви антагонисти, АСЕ -инхибитори и ангиотензин II- рецепторните антагонисти. Това трябва да се има предвид като изследването може да се извърши или преди започване на лечението с тези лекарствени средства, или след прекратяването му поне за 2 седмици. Това обаче трябва да става след консултация с лекар-специалист, който да прецени дали това е възможно и дали е удачна замяната на някои лекарства с други, неповлияващи оношението алдостерон-ренин.

Установено е, че след въвеждането на този тест като скринингов, откриваемостта на първичния хипералдостеронизъм се е увеличила 10 пъти и той се открива сред не малка част от нормокалиемичните пациенти с артериална хипертония.