Наследници на фабрикант искат в Страсбург близо 1,4 млн. лв. за провалена реституция

На правителството му остават два месеца, за да се споразумее с наследниците на габровски фабрикант от преди 1944 г., които над 70 години след като собствеността им е била национализирана, на практика не са получили справедливо обезщетение за нея. Претенцията им е за близо 1,4 млн. лв. Това съобщава сайтът „Лекс.бг“

Казусът на семейство Михалеви стига до съда в Страсбург, който с решение от 21 юни 2018 г. признава, че е погазено правото им на собственост и дава четири месеца на правителството да се споразумее с тях каква компенсация ще им изплати.

Претенцията на наследниците на габровския фабрикант е за точно 1 396 668 лв., от които 506 000 лева са номиналната стойност на компенсаторните записи, които според тях им се дължат за сградата на фабриката. Тази стойност е изчислена от сертифициран експерт. Останалата част от сумата е лихва за забава от 2002 г. до 2017 г.

Пред съда в Страсбург правителството обаче твърди, че за сградата на национализираната през 1947 г. фабрика им се полагат 146 915 лева.

Дали двете страни ще успеят да се споразумеят, предстои да се разбере в края на октомври, а ако ли не, съдът в Страсбург ще трябва да определи справедливата компенсация на наследниците на габровския фабрикант.

Днес правителството съобщи, че ще им изплати присъдените от съда в Страсбург 1500 лева за разноски по делото, но засега не дава информация дали вече преговаря за обезщетението.

Казусът на Михалеви е странен, тъй като в продължение на години те вярват, че фабриката на дядо им е реституирана, а после изненадващо съдът обявява, че това не се е случило. Още през 1992 г., когато влиза в сила Законът за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти семейството иска от кмета на Габрово да отпише сградата на фабриката от регистъра на имотите държавна собственост. И това се случва на 28 август 1992 г., като през 1993 г. на това основание Михалеви получават нотариален акт. Така през 1994 г. сключват договор за наем с държавното дружество, използвало фабриката след национализацията ѝ и така до 2002 г.

Междувременно Михалеви получават обезщетение и за одържавеното им движимо имущество. Става дума за промишлено оборудване и материали, които са национализирани заедно с фабриката. Компенсацията е за близо 20 000 лв. в компенсаторни записи.

През 2003 г. държавното дружество, което използва фабриката, е приватизирано и новото му ръководство спира да плаща наем. То твърди, че сградата не е подлежала на реституция и през 2009 г. фирмата завежда дело срещу Михалеви, като твърди, че то е неин собственик.

Първата инстанция – Габровският окръжен съд, отхвърля иска. На 17 май 2010 г. Апелативен съд – Велико Търново обаче отменя решението, като заявява, че предпоставките за реституция на фабриката не са били изпълнени. Той заключава, че след одържавяването сградата е изменена по начин и до степен, които означават, че през 1992 г. тя не е съществувала в състоянието си отпреди 1947 г. Съответно за наследниците на габровския фабрикант не са настъпили правните последици на реституцията, а приватизираното дружество, което я използва, всъщност е неин собственик. Делото не е допуснато до касация.

Следва опит на наследниците да получат обезщетение в компенсаторни записи. През 2011 г. обаче сроковете за това отдавна са изтекли. Така казусът стига до съда в Страсбург.

В решението си той посочва, че властите и държавното дружество, което използва сградата на фабриката, в продължение на много години са признавали факта на реституцията и са разглеждали Михалеви като собственици. При това положение фамилията не е можела да предполага, че реституцията не е извършена. Така тя не е имала основание да поиска друго обезщетение вместо имота.

„Едва през 2003 г. реституцията е оспорена за пръв път, а националният съд констатира, че не е извършена реституция едва през 2010 г. Този период от време е особено важен в случая, тъй като срокът, в който жалбоподателите подават искане за обезщетение съгласно Закона за обезщетяването, изтича на 22 ноември 1998 г. През 2011 г., когато те накрая подават искане за подобно обезщетение, искането им е отхвърлена поради изтичане на срока“, констатира съдът в Страсбург.

И заявява: „Пълната липса на обезщетение вместо реституцията на имуществото на жалбоподателите нарушава справедливия баланс между изискванията на общия интерес на общността и правата на жалбоподателите“.

Колко ще получат е въпрос на преговори между тях и правителството.