Морето завря от сафрид, цаца и циганка

Източник: вестник Труд, Мария Кехайова

Морето завря от сафрид и дребен паламуд. Богатият улов на сафрид е край Несебър, пише вестник "Труд". Хващат го риболовните кораби и върви по 8 лева за килограм. Туристите на Стария и Новия град, ресторантьори и местни жители чакат на пристанището да закупят директно от касите на борда пресния улов.

Край Царево е излязла много циганка – така наричат морските дребния паламуд. Ловят го предимно на чепарета или с мрежи “гъргър”, а го изкупуват масово ресторантьорите.

Малкият паламуд не става за скара, но е идеален за пържене. “Цепят го на две и го пускат в тигана, а туристите буквално си облизват пръстите”, разказа рибарят Георги Пейчев от Царево. Цената на циганката е 10 лева килограма. В Ахтопол може и да се намери по 8 лева килото, директно от лодките.

Рибарите не щадят циганката, а ловят колкото могат, заради добрата и цена, а и заради едно старо поверие, идващо от предците им.

“От старите рибари знам, че когато през август циганката започне да скача в морето, както е сега, наесен уловът ще е беден и големият паламуд няма да дойде”, обяснява риболовецът Жельо Попов от рибарското селище Ченгене скеле край Бургас.

Според него “пътят на паламуда” и изобщо на рибата зависи от вятъра. Накъдето духне, натам отиват пасажите. – “Ако не задуха към нашите брегове, а към Турция, там ще отиде паламудът”, смята Попов.

Колегите му от Ахтопол обаче са на обратното мнение. “И ние сме чували това поверие, но сме оптимисти. Щом има много “циганка” значи, че хайверът се е развил и наесен ще има и много паламуд”, обясняват те.

Освен циганка, в момента се хваща и блеч – малкото на карагьоза, коментират още рибарите.

Сега малките паламудчета са по 200-250 грама екземпляра. “Ловим ги на чепаре. Някои рибари пускат мрежи с око 34 милиметра, но ние смятаме, че още е рано за тях”, смятат ахтополчани.

Морските разказват, че паламудите са много бързи риби. Те минават край нашите брегове с около 44 километра в час.

Паламудът направо е като бърз скутер. Той избутва рибата към мрежите и сам пада в тях. Пъргава е и циганката. В момента малките паламудчета така бясно скачат и се движат, че даже късат чепаретата на ловящите с въдици рибари. Благодарение на бързата скорост на пасажите паламуд, миналата година, в края на ноември, рибарите наловиха много барбун. Тогава те обясниха, че това е така нареченото явление “девер”.

Ако и през есенните месеци, водата в Черно море все още е топла, понякога “царят на морето” решава да се върне. В това време пък другата риба, примерно барбунът, тъкмо да влезе в Мраморно море, и е принуден заради идващия насреща с бясна скорост паламуд да се върне обратно и се набутва към брега. Ситуацията се нарича “девер”, разясняват рибарите.

Рибарите сравняват тази с миналата година по отношение на циганката. Миналото лято по това време пак се е появила, но бързо изчезнала, защото хванало лошо време. Затова и есента била бедна на паламуд. Затова всички сега се молят историята да не се повтори.

Според капитан Красимир Вангелов, собственик на риболовен кораб от Несебър, след силна година, следват няколко слаби. При паламуда е така, отсича капитанът. Ако се следва това поверие, което той също знае от старите рибари, тази година също няма да е силна, защото последната с много риба и улов на паламуд бе 2016-а.

Затова рибарите са измислили нова система. Поддържат връзка и във всеки момент знаят къде какви пасажи има. Който иска – да лови, защото в техния занаят „ден година храни”, а и „рибата къща няма”. Затова сега надеждата е в циганката.

Стрес бави лефера в Босфора

Както казват рибарите, морето ври от сафрид и цаца. Лодките се връщат всеки ден пълни с пресен улов, който матрапази, кръчмари и летовници разграбват още на брега. По-хубав черноморски сафрид не е имало скоро, казват варненци. Цената му от гемиите до голямата борса на Колхозния пазар скача от 5 на 7 лева.

В момента има много барбуна, кефал, илария, малко циганка. Морските чакат да се появи в края на август царицата на рибите – леферът. Тук-там излиза бебето му – чернокопът. Леферът се очаква от Босфора и според рибарите има някакъв стрес там, може би заради метрото през тунела „Мармарай”, минаващ под Босфора на дълбочина 60 метра, и вероятно бави пасажите. Има прогнози, че и паламуд ще има тази година, за разлика от миналата. Дойде ли леферът, ще намалее сафридът, защото се храни с него, уточняват рибарите.

Треска за бяла мида

Водата е благоприятна и за лов на рапани, а на юг и златната треска за бели миди, които се изкупуват най-скъпо за западния пазар по 6 лв. на килограм. А прекупвачите вземат по неофициална информация от 25 до 35 евро. Морските охлюви се изкупуват по 2-2.50 лв./кг.

Заради големия интерес към белите миди, преди дни Институтът по рибни ресурси във Варна обяви, че има готовност да проведе проучване за състоянието на ценните мекотели.

За целта трябва да бъдат намерени средства, обясни ръководителят на звеното в града доц. Елица Петрова.

Според нея в последните години интересът към този ресурс нараства все повече, а същевременно липсва актуална информация за популацията.

Последните научни изследвания на Института за бялата мида са правени едва през 2003 година. Това затруднява вземането на адекватни мерки за опазването на този ресурс. Предстои да се намери финансиране за провеждане на изследването, след което ще се тръгне към визия за управлението на вида.

„Използването на дънни тралиращи средства води до нарушаване на дънните видове. Това е валидно и за рапанолова”, посочи експертът и добави, че само след проучване може да се излезе със становище за това дали уловът в момента вреди на популацията.

На импровизирани сергии на пътя: Пробутват ватос и камбала вместо калкан

Текат проверки за незаконна продажба на риба, съобщиха от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и Агенцията по храните.

Още в първия ден на август е съставен акт на търговец, хванат повторно да продава риба на пътя Созопол – Приморско без необходимите документи (копие от декларация за произход и документ за продажба). Глобата, която законът предвижда за такова нарушение, е до 6000 лв. „Подобна търговия крие риск за купувачите”, съобщават от ИАРА. Експертите съветват хората да купуват риба само от регламентирани търговски обекти.

Измамниците пробутват традиционно ватос вместо калкан. Двете риби много си приличат, но ватосът е без „копчета”, освен това е много по-евтин. Много хора не знаят подробностите около външния вид на рибите и така купуват на доверие. Освен ватос, който е известен и като „софийския калкан”, на пътя пробутват и вносната риба камбала, вместо калкан. Камбалата също прилича на калкана. В големите магазини тя може да се намери по 10 лева, а цената на истинския калкан удря 30 лева за килограм.