Бургазлии питат: Защо емблемата на града ни - Часовника, е верен само по 6 пъти на ден (СНИМКА)
Това някаква арт инсталация ли е, или просто не работи, питат се туристи
02 Август 2018, Петък, 00:04 ч.
Автор: Георги РУСЧЕВ снимки: АвторътМонтирано преди близо 100 години, швейцарскиото устройство на кула е едно от най-популярните места за срещи в града
Имате уговорка в 18 ч. на Часовника – най-популярното място за срещи в Бургас, но... ви е паднала батерията на телефона и не можете да се ориентирате във времето. Пристигате на място и поглеждате към символа на Бургас с надежда да разберете дали ще го/я чакате, или той/тя вече ви чака. Но там виждате час, който е изключително далеч от истината – не само на единия циферблат, но на трите. Те всичките показват различни часове.Такава е ситуацията днес на въпросното място – символа на Бургас, монтиран преди около 100 години на самия ъгъл между бул. „Богориди“ и ул. „Александровска“ – в самия център на града. И въпреки, че е марка „Фаваж“, доставен директно от Швейцария, изглежда времето за него е спряло.
Вниманието ни към този факт насочиха възрастни бургазлии, които повече от 50 години се ориентират за времето и си уговарят срещи именно "на Часовника".
„От години е така. В началото не работеше само от едната страна – това беше преди около 3 години. Впоследствие спряха и останалите. Сега те са вечно заседнали на съответно: 2:20 ч. на север, 6:34 на изток и 1:11 на юг. Когато човек има 1 часовник, винаги знае колко е часът. Когато има 2, никога не може да бъде сигурен“, коментират зевзеци. Фотосът, който Флагман.БГ публикува, е направен към 15:43 ч. днес.
Бургаският Часовник в действителност е една от най-старите забележителности в града. В продължение на дълги години той е служел като отговор на въпроса „Какво ви направи впечатление в Бургас“, редом с Грамофона, Морското казино, Приморския парк и пл. „Тройката“. Не е редно той да бъде занемарен по такъв начин.
А ремонтът му по всяка вероятност няма да коства много средства.
В категории:
Животът
Само МВР ще спира шофьорите на пътя, край са дублиращите проверки
Андреа Банда скочи остро на Тити Папазов, постави под въпрос репутацията му
Линията на бедност скача на 443 евро от догодина, над 800 хил. души ще получат по-висока подкрепа
Извънредно над София: Самолет за Лондон кръжа час и се върна на летището заради повреда
Майката на Николай Златков след брифинга за „Петрохан“: Къде са доказателствата, това е свободно съчинение
10 години затвор за месар в свещения Наджаф: Продавал свинско на клиентите си като друго месо
Търговците ще отчитат пред държавата всяка доставка на храни: ябълки, картофи и месо влизат в нов регистър
Големият победител на наградите „Аскеер“ и „Икар“ 2026 пиесата „Влюбеният дирижабъл“ идва в Бургас
Малки огнеборци в Несебър: Деца влязоха в пожарна и гасиха с истински маркуч
Трагедия край Гавдос: 25 мигранти изчезнаха в морето, един е загинал
Екшън във Варна: Граждани подгониха и задържаха шофьор, блъснал пешеходец и опитал да избяга
Бизнесът даде зелена светлина за новата линия на бедност: 443 евро от 2027 г.
За бургазлии той е едно от местата, където знаят, че ще се срещнат с близък, с далечен роднина, дори може и бизнессреща да си уредят. И кореняк бургазлии и онези, които са хвърлили котва край морския бряг, знаят безброй истории, случили се точно тук под часовника през годините, превърнали се в истински градски легенди.
Когото и да запитат кое е най-прочутото място за срещи, без колебание ще отговори -градския часовник. Старите бургазлии разказват, че още с появата му районът се превръща в място за любовни трепети и въздишки и станал истински ориентир за влюбените. И до ден-днешен младите не изневеряват на традицията и си удрят среща до часовника.
Оказва се, че е твърде оскъдна информацията за тази бургаска емблема, до която са се запознали или събрали не една и две любовни двойки.
Според историческите данни рождената дата на този символ на Бургас е 1936 година.
За негов баща се смята инженер Георги Марков-директор на тогавашната кооперация " Светлина", която електрифицира крайморския град. До 1927 година Бургас се е осветявал с фенери, през 1927 година е пусната електрическата енергия от мина "Черно море".
Историята сочи, че е имало два часовника. Часовникът майка, същият като този, който знаят всички бургазлии, е стоял в кабинета на инженер Марков. Часовникът е бил от прочутата швейцарска марка "Фаваж", с троен циферблат. Двата часовникови механизма са донесени от пътуванията на инженер Георги Марков до Швейцария, като градският брояч на времето е бил закупен от общината.
От часовника майка, разположен в сградата на кооперация "Светлина", по въздушна линия идвали импулсите, които задействали градския часовник. Поддържането на механизма извършвали техници, които работели в тогавашното Енерго.
Твърде дълго време тогавашните бургаски първенци търсели подходящо място за часовника. Решили той да е своеобразен разделител на трите централни бургаски улици, за да може да се вижда както от улица "Александровска" и жп гара, така и от улиците "Богороди" и "Фердинандова" заради трите лица, които има. Разположен сега точно до самата община, от него се тръгва за Морската градина или другите две лица на града -улиците "Фердинандова" и "Александровска". През годините обаче поради една или друга причина той сменя мястото си на няколко пъти, но все остава в района около общината.
Още през далечната 1936 година тогавашният кмет Атанас Сиреков решава чосовникът да бъде монтиран близо до сградата на сегашната община в началото на улица "Богороди". Старите бургазлии си спомнят, че там са се намирали хотели, къщи, както и известният военен клуб.
По самата "Александровска" се е намирало т.нар. сити на стария Бургас, където са били разположени почти всички известни банки. След като през 1938 започва строителството на сградата с колоните, както бургазлии наричат сега кметството си, часовникът е преместен на отсрещната страна -на ъгъла на първата сграда на улица "Богориди". Там той е монтиран на фасадата на самата сграда и отново се вижда от всички бургаски посоки.
Заедно с него в мазето на сградата бил преместен и часовникът-майка. В миналото за мястото на ъгъла на "Богориди" е съществувала идея да се изгради градска художствена галерия и часовникът да заеме достойно своето място пред нея. Идването на демокрацията и последвалата реституция обаче помитат сградата, където някога бе магазин "Витоша".
След събарянето и точно в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век часовникът стои захвърлен в мазетата на общината, но изчезва майката, без която не може той да се възстанови. Липсата му в градския пейзаж довежда до недоволство сред бургазлии, които "воюват" за връщането на символа си.
Започва издирване на антиката. В търсенето й се включва дори и полицията, спомня си Стефан Николов, който се грижи за часовника. Обаче така и не се открива часовникът майка и се налага да се направи нов.
Тогавашният кмет Продан Проданов решава да върне една от емблемите на града, изтупват го от прахта и пребоядисват металния му обков. Проектът на сегашната конструкция е на художника Кольо Кехайов, който го поставя в специални метални рамки, постаментът е монтиран така, че отново с него да си сверяват часа идващите от всички улици бургазлии.
Спомням си, че когато започнахме да го издигаме, един възрастен бургазлия, който преминаваше покрай него, се прекръсти и каза: "Доживях отново да го видя", разказва художникът Кольо Кехайов. Часовникът е специално поставен в центъра на Бургас в навечерието на празника на града -Никулден, на 6 декември 1993 година. Само една година преди това общинското ръководство на града взима решение да чества Св. Николай Чудотворец като закрилник на града.
Любопитното е, че сегашният часовник е същият този, който е закупен и доставен от странство в далечната 1936 година. Оттогава досега той не е спирал. Часовникът е с електрически механизъм и сега продължава да се командва от сградата на община Бургас, а вечер неговият циферблат се осветява. Всичко по него е оригинално, както стрелките, така и алуминиевият корпус, казва Николов, който в Бургас наричат пазача на часовника.
Вече толкова години след неговото възстановяване всеки ден Стефан Николов идва в общината, за да завърти "стрелките на градския часовник", също както едно време. Интересно е, че за разлика от други часовници в морския град и трите му страни показват точно еднакъв час, като не избързват или изостават.
ама сега е така - живееш в Бургас , значи си бургазлия,
ако пък си роден в Бургас - си кореняк.
Аман от дурета!
Странна работа, а аз си спомням как 60-те и 70 -те години си висеше и си работеше на ъгъла точно срещу общината! Едва когато събориха ъгловата сграда поради реституции го свалиха оттам и няколко години по-късно го монтираха на сегашното място! Под този часовник се събираха най-вече "коментаторите" на мачовете !
Всичко започва в началото на миналия век, когато двамата инженери Георги Марков и Ангел Гюзелев следват в Европа. Те решават да намерят часовник, който да бъде поставен на важно място в града, където ще отмерва времето. Годината е 1936-та. Двамата се свързват с фирма, от която купуват часовник за Бургас. Той е марка "Фаваж" с троен циферблат и е доставен от Швейцария. След като е доставен в Бургас, Часовникът е монтиран на сградата на старата община. Задвижва се чрез електрически импулси, които се предават по въздушна кабелна линия от часовник-майка. Там той отмерва времето в продължение на няколко години. По-късно е преместен на противоположната страна на улицата.
Днес това място се намира на ъгъла на улиците "Александровска" и "Богориди", на срещуположната страна на хотел България, където е имало ъглова сграда. На това място Часовникът остава до 60-те години на миналия век. Според някои сведения през 1963 година той е свален и е захвърлен в мазето на сегашната териториална дирекция "Приморие", която се намира на ул. "Александровска".
Емблемата на Бургас е спасена благодарение на страстта на един бургазлия към часовниците. Стефан Николов притежава в личната си колекция повече от 450 старинни часовници. През 1993 година Стефан Николов дава на Часовника нов живот. Изважда го от мазето и се заема с реставрацията му. Оказва се, че старата красива чугунена конструкция, на която е стоял Часовникът, е изгубена безвъзвратно. Незнайно кога тя е предадена за старо желязо и е претопена. Това се оказва друго предизвикателство за Стефан Николов. С помощта на художника Кольо Кехайов правят нова конструкция. Тя е произведена в завод "Спартак", елементите й са от алуминий, което не позволява да бъдат заварявани. Затова Николов използва специални сглобки, за да събере конструкцията. Целият процес продължава 7 месеца. Конструкцията е триъгълна и на всяка от страните има часовник, който гледа към различна улица.
Оказва се още, че е изчезнал и часовникът-майка, от който се подават импулсите за отмерване на времето. Стефан Николов се свързва с фирми от Швейцария, за да осигури ново устройство. След като разбира, че то ще струва скъпо, сам изработва апарат, който подава импулсите към циферблатите на трите пилона.
Днес Часовникът е място за срещи, а през годините около него са се случили много интересни истории. Освен новите пилони и циферблатите, всички части на този символ на Бургас са оригинални.