"Бургас и морето" се превърна от фестивал за нова българска музика в място за погребение на песни

Автор: Иван КОЛЕВ

Божидар Божков е дългогодишен български журналист, публицист и един от най-добрите разследващи репортери за нашия и чуждия печат. Завършил е Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", изучавал "Политически науки". Работил е за редица печатни издания, а от 2014 г. списва в. BG Voice – за българите в САЩ. Работи на свободна практика у нас. От няколко години води изключително интересното интелектуално предаване „Чудни звуци” по БНР-Бургас, в което изследва музиката от цял свят.

-Г-н Божков, над 20 години следите внимателно фестивала "Бурас и морето", както и конкурсната му част.. Как смятате, че се разви той за този период – успя ли да се утвърди в годините на демокрацията или се превърна в събитие за тесен бургаски кръг от хора?

-Насърчително е, че има такъв фестивал, но  това не е достатъчно. В началото, когато го възстановиха, според мен Общината се предовери на композитора Стефан Диомов, остави го сам да го прави по начин, който смята за добър. Това не се отрази положително на фестивала. Първо, Стефан Диомов изчегърта думите „…и неговите трудови хора”("Бургас и морето и неговите трудови хора", цялото наименование на фестивала, б.а.), не знам защо. Може би реши, че в Бургас вече няма да има труд, всички предприятия са загинали и няма защо да се занимаваме с това. И започна да го провежда по начин, по който на него самия му харесва. Там участваха негови приятели, награждаваха се негови любимци, журито беше от близки до Диомов. Общо взето му влязоха в тоналността. С годините „Бургас и морето” се превърна от фестивал за нова българска музика в място за погребване на песни. Т.е. – ако някоя песен отиде там, единственото сигурно е, че тя ще бъде изпята на сцената, но никой никъде няма да я пусне, нито ще я запее.

-Защо не се раждат хитове, както преди?

- За последните 20 години няма и една песен, която да е била наградена или да е участвала и след това да е въртяна по някое радио. Дори БНР-Бургас – медиен партньор на фестивала не пуска тези песни. Да ви припомня изключително куриозния случай миналата година, когато участваха двама души, които работят в радиото –изпълнителка и композитор, дори те самите не въртяха собствената си песен. Удивително! Това говори, че самият фестивал има  проблем. Голям проблем. Не знам каква роля изпълнява Стефан Димов, но там отиват разни хора, които подготвят едни песни, не за друго, а да вземат един сигурен хонорар, защото всеки участник получава определено възнаграждение, дори и да не е взел награда -  за авторски права, музика, текст и аранжимент. Както ги виждам, въобще не си правят труда да запишат нещо интересно, което да става за слушане.

- Нали това са модерни песни, съвременни?

- Песните, които въртят нямат общо с модерната музика – нито има хаус, нито денс, нито хипхоп, нищо от това, което се върти в световните класации. Има някакви стари, провлачени песнички. Не знам и кой беше решил, че този фестивал трябва да се излъчва по бТВ, а телевизията го програмира в едни безумни часове, колкото да си запълни програмата и никой не го гледа. Реално не може да стигне до публика в страната, останал е като градска проява.

-Какво трябва да се промени, Общината е отворена за идеи?

-Според мен трябва да се привличат хора, които умеят да правят музика, такива, които са актуални в момента. Не че трябва да изгоним старите изпълнители, в никакъв случай, но трябва да се залага на такива имена, които вкарват песните си в големите класации. Погледнете БГ Радио, българският ТОП 40 и ще разберете кои имам предвид. Това слушат хората, тези песни се въртят по радиостанциите, а не онези, които ще се пеят утре вечер в Летния театър. Бих препоръчал да се поканят тези артисти или половината от тях, другата да са стари изпълнители. Не може всяка година да участват Йорданка Христова, Маргарита Хранова и да чакаш хитове. С пълното ми уважение към тях. Нищо против, но вече сме 2018 година.

-Ако трябва да бъдем честни те са класа в сравнение с някои изпълнители със спорни качества, които са били на сцената. Напр. бившият общински съветник и близък приятел до бившия кмет Йоан Костадинов - бизнесменът и експолицай Найден Милков.

-Той не само участва, а и спечели. Не само аз, а и всеки друг може да си  обясни по един начин как става, това не са самите качества на изпълнителя.

-Тогава ли се разруши реномето на „Бургас и морето”?

-Идеята за фестивала се провали, когато го възстановиха през 90-те години и го връчиха изцяло  в ръцете на Стефан Диомов. Аз не го казвам с неуважение или да критикувам заради самата критика. Да, фестивалът го има, но както казах това не е достатъчно, тъй като не ражда хитове, а само се харчат едни пари.

-Защо според Вас Димитър Николов продължи традицията на Йоан Костадинов, която не бе особено добра като пример?

-Смятам, че кметът Димитър Николов не иска да се конфронтира с никого. Дори да е наясно, че този фестивал не струва няма да го спре, за да не се появи конфликт между него и няколко композитора, които участват всяка година и си прибират хонорарите. Заради това и няма да го спре.

-Какво бихте препоръчали на организаторите на фестивала, за да не се капсулират още повече?

-Трябва да се промени цялата концепция. Не може да се продължава по този начин. Това не е фестивал за нова българска музика, а за ретроспомени, написани на нов глас, които никой след това не слуша, не се въртят и това е краят им.

-Всички билети са продадени. Всяка година всички места са заети. Как си го обяснявате?

-Защото в Летния театър и цирково изкуство да има, хората ще отидат, за да си разнообразят ежедневието, но каква полза от това нещо?! Има доста публика, която би харесала да гледа Маргарита Хранова, но за съжаление песните остават само за тая публика, никой повече няма ги чуе и след 2 месеца няма да ги има никъде.