Гала се обърна към Благо с Джизъс, футболистът я секна: Това е богохулство!

Източник: blitz.bg

Благой Георгиев не обича прякора си Джизъса. Футболистът гостува в предаването на Гала "На кафе" по Нова телевизия. Тя се опита да го нарече Джизък, както е прякорът му, но той й каза, че не харесва това обръщение, тъй като било равнозначно на богохулство. Бил измислен в "Шоуто на Слави", а не от Димитър Рачков, както водещата предполагала.

"Не харесвам прякора си Джизъса, защото е богохулство. Мисля, че тръгна от едно предаване този прякор. От "Шоуто на Слави". Трябва да питаме тези, които го измислиха“, започна Георгиев, който разкри, че е ранобуден.

„Имах работа на морето. Правим един филм, много ми харесва. За втори път ми е. Много ми харесва киното. Хората, с които работих, много ми допаднаха. Различно е, но ми харесва. Единственото, което не ми допадна е, че много се чака. За да те снимат пет секунди, чакаш цял ден“, разказа Благо.

„Не съм излизал почти никъде сега като бях на морето. Към 8 часа започвахме да тренираме. Аз не мога без това. Един ден да не тренирам и сякаш съм си пропилял деня. Бягаме, кросфит, следобед футбол“, обясни програмата си футболистът.

„Сега свалих 12 килограма. След като спрях с футбола, започнах да тренирам много и станах 100 кила. Увлича се човек, но после става тежко и така отслабнах“, коментира Георгиев.

„Имам две-три предложения във футбола, върху които мисля, ще видим“, загатна без да навлиза в детайли игралият за последно в руския Оренбург халф.

"Когато никой не те знае се чувстваш спокоен, но аз съм свикнал вече. Понякога искаш никой да не те знае, да си седнеш спокойно. Но това не е проблем. Никога не съм пробвал цигари и алкохол, но наргилето го пробвах в Русия. Много ми хареса оттогава и често пуша“, сподели Благо.

За децата си, Георгиев обясни: „Йоана и Давид са на 8 и 5 години. Като всички деца са – игри, забави, закачки. Сега са много сладки, разбират всичко. Йоана ще бъде втори клас и може да говориш с нея вече като голям човек. Като съм с тях, все на нещо ново ме учат. Те са големи манипулатори. Не ги виждам всеки ден. Като е така, не е редно като ми поискат нещо, да не им го дам. По-добре те да решат какво искат да правят в живота. Аз нямам болни амбиции. Не държа синът ми да ме наследи. Ако той поиска, ще дам всичко от себе си, за да ме надмине. Но ако не желае, няма да го насилвам. Той тренира сега. Не, че е мой син, по цял ден рита и това му е само в главата. Аз бил същият“.

„Другият ми син е в Москва. Той е в такава възраст, мъничък и сладък. Това е радостта на живота. Ходя често до Москва. Благодарен съм и на Христина, и на Есмер, че полагат такива грижи за децата. Така се е получило, в живота невинаги става, както искаме. Аз не мога да виждам децата си всеки ден“

„Не мисля, че Есмер е преболедувала още раздялата ни. В такива случаи най-вече страдат децата. Затова трябва да се стараем заради тях. Аз мисля, че е по-добре а се разделим, отколкото да се караме пред децата“.

„Христина ми дава винаги децата, когато поискам. Имаме съвсем нормални отношения. Най-голямата ми забележка към мен самия е, че не съм постоянно с децата ми, но когато сме заедно, правим онова, което искат те. Менят се много бързо. Виждали са малкия си брат. Те го гледаха в началото като кукла. Те са все пак братя и сестри. Трябва да пазят отношенията си. Аз съм в близки отношения с брат ми. Бих дал живота си за него и за родителите ми. Те са дали всичко от себе си, за да сме добре“.

„Опитвам се да предам вярата на децата си. Аз си говоря постоянно с тях затова. Имам близки свещеници, те лека-полека ги учат също така. Водя ги на църква, знаят как да се кръстят, някои молитви. Изненадват ме много. Задават такива въпроси, на които не мога да отговоря. Те се интересуват“.

„Иска ми се децата ми да са честни и да не лъжат. Да са добри хора. Те са още деца, чисти са. Това съм им казал, по-добре ми кажи истината, няма да се карам, отколкото да ме лъжеш. Понякога ги хващам да ле послъгват, но това ги уча, че е по-добре да ми кажат истината. Родителите ми не са така вярващи като мен. При мен стана един повратен миг в живота ми. Брат ми един път падна от колелото, беше в кома 4-5 дни. Тогава видях майка ми да се моли така силно на Бог. Майчината молитва е много силна. Оттогава може би вътре в мен се зароди тази силна вяра в Бога. Тогава започнах да се интересувам доста. Сега вече познавам всички митрополити и свещеници. Патриархът, Бог да го прости, ми бе добър приятел. Те ме въведоха“, разказа още футболистът.

„Да, направил съм два параклиса. В Русия мислехме да направим голяма църква, но така се случи, че се махнах и не го направихме. Не искам да говоря за това обаче. Много хора мислят, че правя демонстрации с вярата. Не, че живея с тяхното мнение, но…Знам доста хора, помагащи на църквата, на болни деца, но не искат да ги споменават. Имам и познати, които го правят, за да се покажат. Това е грозно“.

„Първата ми татуировка е разпятието на Исус. Бях на 17, когато я направих. Криех от баща ми. Страх ме бе как ще реагира. Направих я малко след инцидента с брат ми. Тогава ми харесваше. Сега на този акъл, не бих си направил нито една татуировка. Но това е като болест, след първата искаш и още. Последната е за малкия ми син. Всички татуировки са религиозни и за децата. Имам цитати от Библията, имам молитви“.

„Баща ми събира пари за първите ми бутонки. Нямало е какво да ядем, но той даде всички пари тогава за тези бутонки. Той знаеше колко съм ги искал и съм ги сънувал. Имали сме мачове и съм шил през нощта бутонките ми. Вече ме взимаха в мъжкия отбор и не можеше да играя така. Сега е друго – всички деца имат всичко, но се вълнуват от компютрите. Да, с първия си голям хонорар купих кола на родителите ми. Казах им, че ще им ги дам парите. Оставих си съвсем малко. И сега продължавам да се грижа за тях. Така трябва. Майката и бащата никога няма да те предадат“.

Запитан за спортното събитие на годината – Световното по футбол в Русия, Георгиев отговори: „Гледам всички мачове от Мондиала. Сега съм фен на Русия. Вчера след мача се чух с Черчесов. Беше ми треньор дълго време и ми е голям приятел. Той се държеше сякаш е нормално да бие Испания, но знам, че много се радва“.

„Преди да замина за Русия имах предложения от Германия, но парите не бяха това, което даваха в Русия. След това говорих с близки и прецених, че е добре да ида там да изкарам пари, а не да градя кариера в Германия. Един ден децата няма да те питат къде си играл, все пак. В Грозни отидох, бях чувал неща за войни и прочие. После като отидох, нямаше нищо общо с това, което знаех. Няма размирици. Лека-полека започнах да се налагам, хората ме заобичаха. Винаги съм бил щастлив в Русия. Харесвам Путин, за мен той е пример как трябва да се води една държава. Той е почитател на футбола и на всички спортове. Дава пари за развитието на спорта. Мисля, че любимия му тим е Зенит. Прекъснах договора си, защото подех бизнес, който имаше нужда от мен“.

„Винаги съм искал децата да са с мен. Тук съм от 3-4 месеца и само интриги и лъжи чувам. Това ме разочарова. Хората, отношението, държанието. Съдя жълт вестник, да. Пишат за много хора. Като видях, че мен ме цитират в този вестник (бел. Ред. – слуховете за Гери-Никол). Затова реших да ги съдя“

„Нищо не се случва с Гери-Никол. Аз си ходех на Капките, защото ми харесваше предаването. Няма вярно в слуховете. Гери-Никол е сладка и хубаво момиче, но няма нищо“.

„Ще има още снимки с филма, но няма да са на морето“.

„Нямам идеал за жена. Когато се влюбиш, вече няма значение – малка, голяма, дебела, слаба“.

„Има неща, за които съжалявам. Но така е трябвало да стане. Господ  няма да ти даде нещо, което не можеш да преживееш. Аз не съм си взимал поуки за много неща. Вече обаче разбирам кои са важните неща и кои са моите приоритети“, коментира Георгиев.