Проф. д-р Стефан Иванов: Около 20% от жените развиват миома около 40-годишна възраст

Миомата е доброкачествен тумор на матката. Смята се, че в повечето случаи е хормонално обусловен - причинява се от повишена секреция на естроген от яйчниците. Влияние оказват и наследствени фактори. Стресът и пренапрежението също могат да се превърнат в отключващ момент за появата на това заболяване.

Много често миомата се комбинира и с друг тежък гинекологичен проблем - а именно, шоколадови кисти на яйчниците (ендометриоза). Напоследък се смята, че това е предраково състояние и нерядко води до безплодие.  Миоматозните възли са няколко вида в зависимост от това къде са се появили. Те могат да са по повърхността на матката, в дълбочина на тялото й или в кухината й. Възможно е да се наблюдава съчетание и на трите вида.

„Около 20% от жените развиват миома около 40-годишна възраст.“ разказва проф. д-р Стефан Иванов, специалист с огромен опит в лечението на миоми. Проф. д-р Иванов е един от водещите специалисти по женско здраве в България, който освен акушерство и гинекология, има специалност и онко-гинекология.

„Смята се, че в 80% от случаите миомата може да се повлияе от консервативно лечение, без операция. Една жена може да има миома и да не се налага операция. Към нея се прибягва, когато туморът се уголеми и по размери достигне 3-месечна бременност, обилно кръвотечение, неповлияващо се от консервативно лечение", повдига булото на лечението известният гинеколог.

Хирургична намеса се налага, когато се подозира злокачествено израждане на миомата, доказано чрез пробно абразио. Симптомите при наличие на миоматозен възел са чести обилни кръвотечения, които не се повлияват от консервативно лечение, болки ниско в корема и кръста, умора, задух, дори сърдечни оплаквания. Понякога в малък процент може да се стигне до саркоматозно израждане. При млади жени води до безплодие и често до анемия поради обилните кръвотечения, до инвалидизиране и невъзможност за работа.

Често наличието на миома се открива случайно при профилактичен преглед. За измерване големината на тумора се прави ехография, лапароскопия и сепарирано абразио (кюретаж), за да се установи дали има предракови клетки и да се отхвърли вероятността за карцином на ендометриума. Жените, на които са открити миоматозни възли, се подлагат на периодични гинекологични прегледи, за да се следи развитието им.

„В миналото миомата се оперираше задължително, като се премахваха възлите или много често и цялата матка. Сега се смята, че почти в 90% от случаите може да се избегне операцията, а миомата да се лекува по други методи.“ разказва проф. д-р Стефан Иванов.

Модерното хирургично лечение включва хистероскопска резекция на възлите вътре в кухината на матката, последвано от антибиотично лечение и хормонална стимулация при млади жени, за да могат да забременеят. При по-възрастните с резектоскопа се постига облекчение на симптомите и избягване на хирургичното отстраняване на матката. Тези възли, които не могат да се „стопят" чрез хормонално лечение, се изрязват чрез хистероскопия и специална ендоскопска техника, като престоят в болница е само един ден.

Сега намират приложение нови медикаменти, които на практика „стопяват" миоматозните възли и правят зачеването при млади жени възможно. Максимално редуциране на миоматозните възли настъпва в рамките на 12 седмици от започване на лечението. При жени преди менопауза могат да доведат до постепенно навлизане в нея, да се избегне операцията и необходимостта от отстраняване на гениталните органи като матка, тръби и яйчици.

Медикаментите са инжекционни и се прилагат веднъж месечно. При неповлияване от медикаментозното лечение и при силно нарастване на миомата, се пристъпва към хирургичното отстраняване на матката, тръбите и яйчниците, особено когато жената е над 40-годишна възраст.
При пациентки, наближаващи климакса, някои лекари препорачват лъчелечение, което води до стопяване на миомата и спиране на кървенето и обратното й развитие.

Напоследък се предписват препарати - така наречените ГТРХ-агонисти, които също намират приложение при лечението на ендометриоза (шоколадови кисти). Миомата претърпява обратно развитие (т. е. свива се) в климакса поради хормонални причини. Ето защо е важно да се прецени какво да се прави и как да се лекува докато настъпи менопауза.

В първата събота на юли- 7 юли,  проф. д-р Стефан Иванов ще гостува в университетска болница „Дева Мария“ в Бургас. Час можете да си запазите на тел. 056/ 89 62 62