40% от населението на България живее в пренаселен дом

Източник: Вестник СЕГА

Около 42% от населението на България живее в пренаселено жилище. По този показател страната ни се нарежда на първите места в Европейския съюз. Това показват последните данни за състоянието на жилищния фонд, оповестени от Евростат. В ЕС домакинствата, живеещи в пренаселени жилища през 2016 г., са средно около 17%.

В общата картина България е на трето място по показателя за пренаселеност. Преди нас са Румъния, която твърдо държи първото място, и Латвия. В първите пет са още Хърватия и Полша. Страните с най-малко пренаселени жилища са Кипър, Малта и Ирландия.

Според статистиката близо 1.1 милиона българи, или около 15%, живеят в жилища, които се обитават от повече от едно семейство. Това е особено характерно за хората с по-ниски доходи в големите градове. Често се случва цели три поколения - между 6-9 членове на едно домакинство, да обитават жилище от 60-70 кв. м. Много от младите хора на възраст между 16-29 г., или около 60%, както и около 80% от децата на възраст под 18 години, живеят с родителите си в пренаселени жилища.

Най-тежка е ситуацията в големите градове. В тях пренаселените жилища достигат 48% при 18% средно за ЕС. В малките градчета този процент е около 40 (при 15 на сто за ЕС). Парадоксално, но в селските райони в България жилищата с недостатъчна площ за всеки от техните обитатели са 33%. В ЕС този процент е средно 17 на сто.

Показателят за пренаселеност е най-висок в Румъния, където почти половината население (около 49%) живее в домове, които не осигуряват достатъчно площ за всеки от обитателите си. Този показател за Латвия е 43%. В южната ни съседка Гърция живеят по-нашироко. Там почти 29% от хората обитават пренаселени жилища. Подобен е и показателят за Италия - 28%.

На другия полюс е Кипър, където под 3% от населението живеят в пренаселено жилище. Малта, Ирландия, Белгия и Холандия също са сред страните членки на ЕС с резултати под 5%.

Данните на Евростат показват и колко процента от населението живее "на широко" - или в жилища, които са по-големи, с повече стаи и най-вече с повече спални, които надминават нуждите на домакинствата. Най-висок е този процент в Ирландия (70.6%), Кипър (68.4%) и Белгия (67.0%). Над половината от населението в Испания, Люксембург, Великобритания и Холандия също живее в жилище с по-голям капацитет от необходимото за покриване на нуждите им. За България този показател важи за 10.5% от населението.

ТЪМНИ ПРОЗОРЦИ

Данни от доклад на Евростат за демографската карта на Европейския съюз, публикувани през февруари 2018 г., сочат, че броят на необитаваните жилища, или т. нар. тъмни прозорци, в големите градове у нас е значителен. Както "Сега" писа, тогава така наречените тъмни прозорци в София са 24% от жилищата, а в Софийска област достигат до 48%. Значителен е процентът във Варна - 30 на сто, и в Пловдив - 26 на сто. Освен това над 3/4 от апартаментите в cтpaнaтa ca в сгради, по-стари от 30 гoдини, които не са добре поддържани. Причина за това са фактори като липca нa зaинтepecoвaнocт зa oбщитe плoщи, нeплaщaнeтo нa тaкcи oт oтcъcтвaщи coбcтвeници и очаквания за помощ от държавата. Проблемът се задълбочава въпреки шумната реклама на програмата за "безплатно" саниране, в което държавата налива милиарди. На фона на високата пренаселеност на жилищния фонд у нас анализът регистрира и висок процент на жилища в градовете и селата, които стоят празни. От общо 3.9 млн. жилища у нас около 1.2 млн., или 31 на сто, са необитаеми или незаети.