Президентът Радев съжалява за „Бургас – Александруполис“ - „стратегическият проект“ бил загробен

Според държавния глава спирането на „големия шлем“ е тежко наследство, свързано със спад на доверието между България и Русия

Ключови думи: Румен Радев, Путин, Бургас - Александруполис, президент, Бойко Борисов, Борисов 1, правителство

04 Юни 2018, Понеделник, 16:40 ч.

Автор: Лъчезар Лисицов

Той заедно с АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“ щял да ни превърне в енергиен център на Балканите

10 години по-късно големият енергиен „шлем“ на експрезидента Георги Първанов отново е на дневен ред. АЕЦ „Белене“ е напът да бъде рестартиран, „Южен поток“ се превръща в разклонение от „Турски поток“. Защо да не повдигнем и темата за петролопровода „Бургас – Александруполис“?

Миналата седмица в интервю за БТА след въпрос за посещението му в Русия, например, президентът Румен Радев каза: „Виждаме, че това посещение, и това трябва да го отчитаме, е след десет години без диалог на най-високо равнище. За това време бяха загробени три стратегически енергийни проекта, а с тях и възможността България да се превърне в енергиен център на Балканите.“

Явно сегашният президент, известен с проруските си позиции, съжалява за „загробения“ проект за петролопровод.

Проектната компания в България обаче все още съществува и всяка година поглъща десетки хиляди левове. Аргументите на правителството са свързани с нежеланието на гръцката и руската страна да закрият компанията.

Потърсихме чрез пресцентъра на държавния глава потвърждение с въпрос: „Становище на президента ли е, че проектът за петролопровод „Бургас –Александруполис“ е полезен за България и той следва да бъде реализиран?“

От президентството дойде следният отговор: „Коментарът на държавния глава в посоченото от Вас интервю е в контекста на въпрос за двустранните отношения между България и Русия, както и за проведената от него визита в Москва и Сочи, след 10-годишно отсъствие на диалог на най-високо равнище.
В отговора си президентът Румен Радев акцентира върху тежкото наследство и отчетения спад в доверието в двустранните отношения, тъй като именно през този период българските правителства публично изтъкваха спирането на договорените по-рано енергийни проекти с руско участие („Бургас –Александруполис“, „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“), като свой принос за утвърждаването на страната ни като надежден партньор в рамките на европейската и евроатлантическата общност.“

Припомняме, че България официално се отказа от проекта за петролопровода в края на 41-ото Народно събрание, при правителството „Борисов 1“. Парламентът тогава разтрогна споразумението с Русия и Гърция.

Това бе предшествано от три местни референдума – в Бургас, Созопол и Поморие. И в трите общини над 95% от участвалите в допитванията бяха против петролопровода.

Страховете на местното население са, че съоръжението може да предизвика екологична катастрофа в района на Бургаския залив. Това би застрашило туризма по Южното Черноморие, от който България печели милиарди на година.
В същото време таксите, които държавата би получила от петролопровода, са в размер на максимум 30 млн. долара годишно (при използване на пълния капацитет). От ГЕРБ през 2013 г. твърдяха, че това дори може и да не покрие инвестицията.

Целта на проекта е да направи „шорткът“ между България и Гърция, така че да не се налага танкери да минават през Босфора.

Последният по-голям скандал около петролопровода бе в началото на 2017 г. Тогава БСП заложи рестарт на проекта в предизборната си платформа за парламентарните избори. Впоследствие след натиск от бургаската структура той все пак отпадна от програмата на „червените“. От ГЕРБ обаче използваха случая да атакуват остро БСП в предизборната кампания.

В категории: Бургас , Политика