Георги Илиев: Нестинарството не е само игра в огъня, така почитаме светците (ВИДЕО)

Нестинарството не е само игра в огъня, така почитаме светците. Това каза пред камерата на БНТ нестинарят Георги Илиев.
И тази година нестинарската общност от Странджа се събра във Влахов дол – най-святото за тях място, което е само на около 7 километра от село Граматиково. Това става всяка година малко преди 3 юни, когато по стар стил се чества денят на Светите Константин и Елена. Там новите нестинари за първи път разбират, че са избрани да ходят по жаравата, а старите извършват обреди като измиване на иконите със свещена изворна вода и обличането им в червени ризи.
Всяка последна неделя от месец май хора от петте нестинарски села в Странджа – Кости, Българи, Сливарово, Граматиково и Кондово тръгват към Влахов дол, за да станат свидетели на нестинарските обреди.
Начело на шествието се носят икони на почитани в този край светци - Светите Константин и Елена, Свети Пантелеймон, Света Марина. Най-напред се отива в свещената постройка, наречена конак.
„Тази постройка е обиталището на светеца. Иконите трябва да стоят в конака, но поради това, че той е едно уязвимо място днес, се съхраняват на други места, за да не бъдат откраднати“, обяснява нестинар Горан Стефанов.
След като се прикадят иконите в конака, шествието от петте села продължава към Влахов дол към десния приток на река Велека. Там се извършва ритуалът измиване на иконите, защото водата в аязмото е лековита.
Водата на това свещено място не трябва да се пипа в дни, които не са празнични, предупреждава Георги Илиев.
Край аязмото се играе нестинарско хоро, което се води от църковния настоятел на съответното село и е със специфична лява стъпка.
„Нестинарството не е само игра в огъня. Тя стана известна по времето на комунизма, когато изкараха една част от ритуала и го пръснаха по заведенията“, добавя Илиев.
Иван от Силистра пък споделя, че усеща още от дете, че нестинарството е неговото призвание.
„Знаех, че един ден ще вляза в огъня и това се случи през миналата година. Музиката прихваща, т.е. сърцето започва да бие силно, краката се подкосяват и това подсказва, че е време да се вземат иконите и да се помолим силата да е с нас“, разказва младият нестинар.
Танцуването върху жарава е всъщност отдаване на почит към Св. Константин.
Предстои следващото изпитание за нестинарите - танцуването върху голямата жарава в село Българи на трети срещу четвърти юни, когато отбелязваме деня на Светите Константин и Елена по стар стил.
Няколко пъти хората се опитвали да преместят празника на 21 май, но всеки път имало градушка.