Вижте невероятната история на българския Моцарт - завършил висшето си образование на 9 г., покорил Европа на 18, умрял като клошар на 52

Автор: Флагман.бг

 На 14 януари 1926 г. в София се ражда един от признатите музикални гении на 20-и век – цигуларят Васко Абаджиев.

Неговата гениалност не е „генен куриоз”, а „генна закономерност”, тъй като при оформянето на човешкия зародиш, в точния момент, са се обединили „артистичните гени” на две български търговски фамилии – Абаджиевата и Пиперовата, пише проф. Емил Янев.

Бащата на Васко е известният български цигулар и педагог проф. Никола Абаджиев – възпитаник на прочутия Анри Марто, а майка му Лала е била отлична пианистка. Нейният брат Любен става симфоничен диригент, а по-голямата й сестра Пеша е художничка и съпруга на именития български скулптор проф. Андрей Николов!

На шестия си рожден ден Васко осъществява своя пръв концерт пред подбрана публика у дома. На 3 май 1932 г. Васко прави първото си публично изпълнение в салона на италианския културен институт „Про Ориенте” на ул. „Оборище” № 5.

Сред отбраната публика са италианският, германският и френският посланик. „Залата буквално ахна още при първите звуци – споделя писателят Драган Тенев. Момчето, държащо в ръката си четвъртинка цигулка, едва стигаше до клавиатурата на пианото, но свиреше по някакъв невероятен начин – без напрежение, вглъбено в себе си. Тогава за пръв път чух за жив човек – при това дете – да се казва, че е гений”. Васко е наистина едно от чудесата на XX век

Нито един от най-големите виртуози на XX в. не е постигал признание на 6-годишна възраст. Йехуди Менухин изгрява някъде на 8 години и получава признание на 12 години. Давид Ойстрах печели конкурса „Изаи" почти на 30 години. Яша Хайфец завоюва сцената на 14 години.

След месец и половина по време на участието на проф. Никола Абаджиев в журито на Първия виенски конкурс за певци и цигулари се организира своеобразен „конкурс” с един участник – Васко Абаджиев.

Участниците в журито са именитите Ян Кубелик, проф. Карл Лафит, проф. Ти Мао, проф. Никола Абаджиев и Джордже Енеску.

Завърнал се в България, Васко завършва основното си образование за 3 г. и на 9-годишна възраст се дипломира в Общия отдел на музикалната академия – с което става най-малкият студент в историята на българското висше образование – изпълнявайки сол-минорната соната на Бах и концерта за цигулка от Бетовен. Той получава магистърска степен, покривайки критериите за всички завършващи студенти - истинско чудо.

Следващите години са белязани от блестяща кариера в Европа. През 1947 г. Васко Абаджиев преживява първите две негативни събития – смъртта на баща си и тежко прекарано заболяване от жълтеница.

Въпреки принудителното намаляване на концертната му активност в Европа тя продължава до 1950 г., от когато започва „българският период” в живота му. Тук развива 6 незабравими години в бурна концертна дейност, с която спечелва любовта и уважението на българския народ.

Заради лечение в Западен Берлин обаче, тъй като заминал “без разрешение”, у нас забраняват да се споменава името и да се чуват изпълненията му. Тъй като контактите му с импресариите в Германия отдавна са прекъснати, концертите му са епизодични и с майка си изпитват сериозни материални затруднения.

През 1965 г. след автомобилна катастрофа получава нова черепна травма, която сериозно влошава здравето му. Последните години от живота си прекарва при възрастна жена, която се грижила за него. Съвсем западнал, навярно гладен и жаден, почива на 52 г.