Спомени от соца: Вижте еквивалента на "Плейбой" по времето на Тодор Живков

Източник: retro.bg

По времето на социализма информация за Запада получавахме единствено от контрабандно внесените списания „Некерман” и „Квеле”. Те бяха пълни с всичко. Дебели като тухла, която започва с прически и свършва с фитнес уреди и сауни. Те, заедно с филмите, записвани на видеокасети, бяха каналите за информация, чрез които достигаше до нас „гнилият капитализъм”.

Помня как с един от моите най-добри приятели намирахме по някоя дойче марка и отивахме в „Кореком”, за да си купим цигари „Моre”, кока-кола в метална кутия и „Тoблерон”. Ако ни останеше ресто, задължително купувахме и видеокасета, за да запишем най-новия филм, до който се докопаме. Рейнджъри, карате, нинджи или някой филм на ужасите – това бяха перлите в колекцията ни.

Тогава видеото беше лукс, само ние двамата в квартала имахме. Никой не обръщаше внимание на превода и качеството тогава, а те бяха отчайващи. Малко по малко в нас заработи онзи бизнес нюх на хора, които имат ценна стока. Постепенно започнахме да събираме децата от квартала, когато родителите им отиваха на село в почивните дни. Правехме кинопрожекции от ранен следобед до късна вечер. Частният бизнес и демокрацията навлизаха при нас със скоростта на светлината. Срещу 50 стотинки на филм нареждахме в хола цялата махала и им пускахме видеофилми с Брус Ли или Чък Норис. Така печелехме по 10-15 лева за един ден и се чувствахме като богове.

Ние с моя приятел можехме да си позволим всичко. Западът беше събран във видеокасета, а капиталът се харчеше в „Кореком”.

Ако пък нямахме от ценната германска валута, отивахме до стрелбището. Тогава беше едно от местата, където може да получиш пакет вносни цигари и дъвка „Би-биб“, календар с гола жена, видео- или аудиокасета TDK. С двукасетъчните касетофони за левче записвахме на съучениците си албумите на „Металика” и „Меноар”.

Макар и весело, беше си доста страшно това наше начинание.

Една дума от някого от нашите приятели в квартала можеше да ни коства доста проблеми в училище. Но, слава богу, всички бяха доволни, защото макар и да си плащаха по някоя стотинка за филм, след това с дни имаха теми за разговори и игри, в които разиграваха сцени от филмите.

Списанията „Некерман” и „Квеле” също играеха голяма, важна роля в живота ни. От тях късахме страниците с моторите и колите, за да облепваме стените в стаите си.

Последните страници също бяха на почит. Там обикновено се криеха последните модни тенденции в дамското бельо, а за нас това си беше равносилно на „Плейбой”. Всеки къташе последните страници на своето списание и го пазеше, за да може на разменни начала да разгледа девойките от списанието на някой друг.

Сега вместо на фунийки играят в интернет. Пак там можеш да гледаш, който филм искаш.