6 теории, които обясняват защо сънуваме

Онейрологията или науката за съня обхваща невронауката, психологията и дори литературата. Въпреки това фактът е налице – причината защо сънуваме все още е покрита в мистерия. Това обаче не спира учените да измислят някои наистина забележителни хипотези, пише io9.

Ето 10 от тях.

1. Изпълнение на желания

В началото на XX век психоаналитикът Зигмунд Фройд прави едни от първите и най-упорити опити да проучи сънищата от научна гледна точка. След като изследва сънищата на стотици хора, той достига до теория, която мнозина подкрепят и днес - те са своеобразен метод, посредством който изпълняваме своите желания. Всеки сън, без значение колко ужасен е той, може да се разглежда като начин, благодарение на който получаваме нещо, което искаме. Било то буквално или символично. Да речем, че имате сън, в който майка ви умира. Защо бихте имали подобно желание? Вероятно Фройд би казал, че между вас и вашият родител съществува конфликт, който би се разрешил много бързо, ако тя не е сред живите. Т.е. вие не искате майка ви да умре. По-скоро желаете да разрешите конфликта. Разглеждайки сънищата именно по този начин, Фройд успява да помогне на много от своите пациенти да разрешат проблеми и да се преборят с бремето на скрити емоции, за които дори не са подозирали, че съществуват.

2. Случаен страничен ефект, породен от произволни нервни импулси

Ако приемем теорията на Фройд за вярна, то темите в сънищата носят особено дълбоко значение. Те могат да разкрият емоции или желания, за които дори не сте подозирали, че съществуват. Други обаче вярват, че те представляват своеобразен отпадък, изхвърлян от мозъка. Един случаен страничен ефект, породен от активираните вериги в мозъка и стимулацията на лимбичната система, свързана с емоциите, усещанията и спомените. Именно Дж. Алън Хобсън популяризира тази идея. Накратко - според нея мозъкът се опитва да интерпретира тези сигнали и това довежда до сънища. Интересното при тази теория е, че тя би могла да обясни защо хората използват разказвачеството, за да осмислят една Вселена. А тя е често е хаотична и произволна. Ако теорията е вярна, то означава, че историите, които съчиняване, представляват "будни сънища" - значения, които използваме, за да осмислим фундаментално дезорганизираните сигнали, които получаваме от света около нас.  

3. Сънищата като преход от краткотрайна към дълготрайна памет

Вероятно сънищата са произволно генериращи се истории, предизвикани от нервните импулси. Може би има и причина за подобно нещо. За да проучи тази идея, психиатърът Джи Занг предлага теория, според която мозъкът ни постоянно съхранява спомени, без значение дали сме будни или не. Сънищата обаче са "временно хранилище" - спомените попадат именно тук, преди да ги преместим от краткотрайната в дълготрайната памет. Те проблясват в съзнанието ни като сънища, след което ние тайни го поставяме във "файловете" на нашата памет.

4. Кошче за боклук

Според друга теория сънищата са метод, посредством който ние се отърваваме от нежеланите връзки и асоциации, които се натрупват в мозъка ни през деня. На практика сънищата са своеобразно кошче за боклук - механизъм, благодарение на който се отърваваме от безсмислените мисли и проправяме път на по-добрите. На практика сънуваме, за да забравим. Сънищата ни помагат да елиминираме прекомерната информация от нашето ежедневие и да запазим само най-важните неща.

5. Консолидация на това, което вече сме научили

Тази теория е пълна противоположност на предходната. Според нея ние сънуваме, за да запомним, не за да забравим. Тя се базира на изследвания, според които хората запомнят по-добре онова, което са научили, след като го сънуват. Подобно на теорията на Занг, и тази предполага, че сънищата ни помагат да съхраним това, което сме научили. Тази идея се подкрепя и от скорошните изследвания, свързани с травмата. Според нея хората, които заспят след травматично преживяване, са по-склонни да запомнят ужасното нещо, което им се е случило и то да ги преследва за дълъг период от време. Именно затова съществува практика хората, преживели травма, да се държат будни няколко часа след това, макар и да са изтощени. Смята се, че по този начин се пречи на консолидацията на травматичните спомени.

6. Еволюционно надрастване на защитния механизъм "правя се на умрял"

Тази теория се базира на изследванията, които намират здрави връзки между животните, които се правят на умрели, и хората, които сънуват. Според нея сънищата може би се базират на древен защитен механизъм - привидната смърт. Когато сънувате, мозъкът ви се държи така, сякаш сте будни. Съществува обаче една ключова разлика - химикали, като допамина, свързани с движението и активацията на тялото, са напълно изолирани. Това се наблюдава и при животни, които изпадат във временна парализа, за да заблудят хищника и да го накарат да си мисли, че са мъртви. Поради тази причина е възможно първоначално сънищата да са възникнали като защитен механизъм, който нашите тела са запазили в процеса на еволюция.