В името на тъпоумието и кой и защо допусна игрите на късмета да се превърнат в пандемия

Източник: reduta.bg

Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тия на държавни суми, и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10 от населението, то ти си спасен.

Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола и за трайността на монархическото управление. Ниските чела са мнозинство в тая страна. А ниските чела не са в състояние да направят бунт против короната.

Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване. Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече значение, отколкото тя има. От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното.

Цитатите в курсив са от книгата „Цар Фердинанд. Съвети към сина“ (Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 1991 г.) Наставленията на вече абдикиралия цар към сина му Борис III са писани около 1938 г. и са преписани от царските архиви в град Кобург от българския дипломат Димитър Йоцов, лично приближен на Фердинанд. Документът се съхранява в Централния държавен архив, но внукът Симеон Сакскобургготски неведнъж е опровергавал автентичността му. Което не пречи да припомним тези поучителни размишления за властта и управляваните, още повече че самият Симеон изглежда се беше вслушал в съветите на дядо си…

Впрочем това си пролича в самото начало на неговото управление. Въпреки че в предизборните времена НДСВ щедро обещаваше данъчни облекчения и нулеви ставки, в крайна сметка бяха приети промени в точно обратния дух. Намалението на данък печалба споходи само едрия бизнес, а малките фирми бяха шамаросани с новите патентни такси и таксите за търговия. „Обикновените хора“ пък получиха масово повишение на имуществените данъци, замазано със символично облекчение по скалата за облагане на общия доход. Знаков беше и фактът, че първият закон, който НДСВ пъргаво внесе в парламента, беше този за хазарта, като се положиха неистови усилия данъкът за всякакви „игри на късмета“ да се намали. Допълнително министърът на държавната администрация, който идваше от средите на „Мултигруп“, се опита да прокара проект за правителствено постановление, което да вдъхне живот на доминирания от бизнесклуб „Възраждане“ съвет за икономически растеж към МС. А най-любопитното е, че това тогава съвпадна с доклад на Световната банка за „уроците от първите 10 години на прехода в Източна Европа и бившия Съветски съюз“ – документ, категоризиращ държавите според степента на демократизация и реформи. По онова време България фигурираше в Б-групата сред страни като Русия и Киргизстан, за които са характерни концентрираните политически режими и липсата на конкурентна демокрация, а в доклада брилянтно се разясняваше защо това е така:

„Опитът от десетгодишния преход показа, че някои групировки реализираха значителни печалби в „ничията земя“ между тоталитарната система и пазарната икономика… Тези възможности за възползване от изкривяванията, предизвикани от частично реформираната икономика, са достъпни само за малцина избрани и за онези в близки отношения с политици, които са в състояние да ги поставят на това място. В резултат на това печалбите се концентрират в много малка група хора… Способността на такива групи да запазват изключителните си облаги се базира на способността им да влияят върху политическите процеси и в изключителни случаи да завладеят ключови за държавата институции. Така те олицетворяват критичното взаимодействие между политиката и икономиката в процеса на прехода…За да не се създадат условия първоначалните печеливши да държат частично реформираната икономика в изкуствено равновесие, политическата система трябва да ограничи властта на всяка малка група, която се опитва да завладее държавата.“

Разбира се, опитът на родната „малка група“ да „завладее държавата“ (както впрочем успя в самото начало на прехода и особено под формата на Г-13 по времето на Беров) не начена със сформирането на клуб „Възраждане“. Първият изстрел за започването на лов за дивиденти беше даден много преди парламентарните избори през 2001 г., когато и без разходките на гражданството до урните вече бе пределно ясно кой ще управлява държавата. След получения „агреман“ на кадъра на „Мултигруп“ за министър на държавната администрация съмнението, че той ще прокарва интересите на старите муцуни, се превърна в убеждение. Впоследствие се набиха на очи и добрите отношения между шефа на премиерската канцелария Стоян Ганев с президента на „Нове холдинг“ Васил Божков (дали плодове и при назначаването на Георги Петров с известния прякор за шеф на хазарта), за да се стигне до паметната среща между „възрожденците“ и царя-премиер, на която беше договорено създаването на съвета…

Отново по „царско време“ изгря и звездата на Бойко Борисов, който днес се хвали, че е завършил два университета – на Тодор Живков и на Симеон Сакскобургтотски. И колкото и да е съмнително, че човекът с двете висши е чел напътствията на Фердинанд, очевидно все нещо е прихванал. Във всеки случай прави впечатление, че пак първото усилие в подкрепа на хазарта беше направено още през 2011 г., когато под предтекст, че държавната лотария има скромни приходи, тя беше слята със спортния тотализатор. Година по-късно влязоха в сила и промени в Закона за хазарта, с които се разреши лотарийни игри да се продават и извън специализираните пунктове. Афишираната цел беше да се даде шанс на тотото да стане още по-достъпно, като излезе от тото пунктовете и влезе в кафенета, ресторанти и павилиони. Тогава започна и промяната на системата за приемане на фишове, за да може терминали да се разполагат навсякъде. Почти веднага след това обаче стартира и частната „Национална лотария”, която първоначално се разпространяваше през пунктовете на контролирания от Васил Божков „Еврофутбол“. А големият ръст дойде през 2013 и 2014 г., когато и „Национална лотария“, и създадената малко по-късно „Лотария България“, проникнаха във веригите бензиностанции, големите хранителни вериги, обикновените хранителни магазини, пощите, „Лафка“ и т.н.

Така за по-малко от три години частните игри на късмета успяха ударно да се превърнат в достъпна стока, включително за деца. Макар в закона да е записано, че всяка моментна лотария е хазарт, а в хазартните игри могат да участват само пълнолетни лица, на практика контрол изобщо няма. Хиляди, даже стотици хиляди търкат с обезумял поглед „Златните пирамиди“, още стотици хиляди, ако не и милион, трескаво попълват талони с числа. Фабриките за щастие работят на пълни обороти, за да приберат и последните левчета на бедните глупаци, които не си дават сметка, че по същество се самоограбват. И всичко това се случва с любезното съдействие на държавата, която не просто си затваря очите, а полага нарочни усилия зарибяването да добие чудовищни размери.

Как беше? А, да! „Тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола…“

Не си мислете обаче, че от лотариите не е възможно да се печели. Според справка на в. „Сега“ в системата Amadeus на Moody’s в България са регистрирани 1327 компании, които се занимават със залагания и хазарт. В същото време въпреки огромните приходи платените данъци са скромна сума заради големите облекчения. Само за сравнение: за 2017 г. приходите са стигнали над 3 млрд. лв., а платените данъци за 2016 г. са едва 177 млн. лв. И най-голямата печалба, естествено, се регистрира от игрите с изтъркване на билети, където най-печеливши отново са компаниите на Васил Божков. Според проучване на „Галъп интернешънъл“, огласено тези дни, 57 на сто от запитаните, или над 3 млн. души, играят лотария, като 5 на сто от анкетираните твърдят, че го правят редовно. Те се равняват условно на близо 300 хиляди души, които харчат средно по 43 лв. месечно за такъв тип игри. И по-страшното: друго проучване, от март 2016 г., установи, че само 10% у нас играят за забавление, докато 40 на сто вярват, че могат да забогатеят единствено от хазарт и в никакъв случай с предприемчивост, знания и работа. Направо ужасяващо, при положение че това показва пълно примирение със съдбата и отказ от каквито и да е лични усилия.

Че хазартният бизнес е секторът с най-висок приоритет за управляващите, стана ясно и през юни миналата година, когато кабинетът „Борисов 3“ прие решение №338, с което ужким обяви война на бюрокрацията. Изведнъж обаче първите „освободени“ от бремето на излишните справки и удостоверения бяха тъкмо фирмите, които печелят от организиране на игри на щастието и залагания на спортни резултати. Малко по-късно финансовото министерство скоростно подготви и промени в нормативната база, с които се настояваше работещите в хазартния бранш да не подават годишни финансови отчети, справки за актуално състояние и удостоверения за чисти сметки с НАП. Изобщо хазартът не само бива ухажван, а е напът да се превърне в приоритетен отрасъл на икономиката. Ако вече не е станал…

Между другото, навремето династията Хан се изхитрила да събере пари за дострояването на Великата китайска стена, като вместо да наложи по-сурови данъци, измислила играта кено. Тя представлявала подбор на 10 от 120 йероглифа и затова се смята за първообраз на лотарията.Няколко столетия по-късно игрите на късмета дошли на мода и в Европа, най-вече като средство за подпомагане на бедните и за покриване на належащи градски нужди. Бумът отвъд океана датира от средата на 18 век, когато в Америка са ратифицирани над 200 лотарии – повечето частни, само че с постъпленията се финансирали големи инфраструктурни проекти като канали и мостове, както и построяването на църкви, колежи, университети. Игрите на късмета, с други думи, не са измислени единствено за забавление, а са по-скоро забавно средство за постигане на някаква обществена цел. Тъкмо в този дух е издържан и царският указ, с който през 1936 г. е учредена Държавната лотария на България. Печелиш – не печелиш, важното е, че събраните средства ще отидат за образование, спорт, социални проекти, здравеопазване и така ще принесат полза за всички.

Това, естествено, не означава, че държавата трябва да държи монопола върху тези игри, но със сигурност не отменя задължителния й контрол над „продавачите на надежда“. В момента обаче се случва обратното и резултатът е налице, вече под формата на масово изтрещяване. Нещо повече, мнозина нямат възможност да си намерят работа с по-добро заплащане, защото не развиват полезни професионални умения, а търкат билетчета. На тях непрекъснато им се внушава, че „да си оправиш живота“, е достатъчен само късмет и те купуват ли, купуват талони с мизерните пенсии и социални помощи. Някои вече са развили и хазартна зависимост, обикаляйки магазини, пощенски клонове, будки за цигари и алкохол, подлези, кафенета. Огромен разход на енергия, за да си доставят петминутната тръпка от очакването с поредния „Зодиак“ или „Американско бинго“. Колкото по-отчаяни, толкова по-усърдно ще търкат – това е целта на циничната операция, в която участват доброволно, водени от голямата мечта на българина да спечели милиони без да е полагал труд.

Да повторя и потретя: държавата толерира това. Напълно умишлено. Така малка група печели за сметка на огромното мнозинство, а тъпоумието се обгрижва и насърчава. Дойната крава с готовност, даже с неистова радост, подлага вимето си в името на собственото си оглупяване и ограбване. В полза на тарикати, които така хубавичко ни „възродиха“, че наистина сме заприличали на безсловесни добичета. И в този смисъл Фердинанд е бил напълно прав:

„Просвещението на народа е вървяло досега без система, заради това няма обществено мнение и обществена мисъл правилно поставена за държавните работи и политиката. Това аз знаех и заради това, като виждах какви грешки правеха министрите на народното просвещение, смятах ги за врагове, които вършат глупости и заради това не ги безпокоех. Оставих ги да влеят помия в главите на младите поколения, безпътието на които отваря пътя на царете.“

Цинично, но съвсем заслужено заключение, след като глупостта и невежеството се самопредлагат да бъдат използвани. Натискат се дори да бъдат изстискани и изсмукани до краен предел, при пълна липса на инстинкт за самосъхранение. Печалбата за хитреца е гарантирана, мечтата на циничния управник е осъществена. Остава само да измислят билетчета, на които след търкането да се показва голям среден пръст, макар че и тогава подигравката надали ще бъде разбрана…