Европроект улови лъжите на управляващите за съдебната реформа

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Много говорене и малко действия. Това е изводът на изследване за съдебната реформа у нас. То е на сдружението „Център за законодателни оценки и законодателни инициативи” (ЦЗОЗИ).
Резултатите от проучването бяха представени в централата на Българската стопанска камара (БСК).

От ЦЗОЗИ са направили съпоставка между политическите платформи на управляващите партии в последните четири парламента и изпълнението на заложените мерки в частта „Правосъдие и съдебна реформа”.
От 156 заложени мерки за периода 2010 – 2017 г. са изпълнени едва 11, което е 7%, съобщи Николай Димитров – шеф на ЦЗОЗИ. Частично изпълнени са 10 мерки (6%). За 18 мерки липсва информация. 108 мерки не са изпълнени – това са 69% от заложените в политическите програми на партиите.
9 от мерките дори са неизпълними, посочват още от ЦЗОЗИ. Такава е например „масово съдене на депутати и висши чиновници”, която била в програмата на ВМРО.

Изследвани са програмите на ГЕРБ (2009 и 2013 г.), на „БСП лява България” (2012 г.), на ВМРО и НФСБ (2014 г.), на АБВ (2014 г.) и на Реформаторския блок (2014 г.).
Проучването наблюдава приетите законопроекти в 41-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото Народни събрания.

Повече от половината мерки за реформи в правосъдието (83) е следвало да се изпълнят в 43-ото Народно събрание, изчисляват от ЦЗОЗИ. Тогава управляващи бяха ГЕРБ, Реформаторски блок и АБВ, подкрепяни от „Патриотичния фронт” (ВМРО и НФСБ).

8 от 11-те изпълнени мерки са именно от този период. Въпреки това от ЦЗОЗИ посочват и това управление като негативно за съдебната реформа заради големия брой и на неизпълнените обещания (58).

За 41-ото Народно събрание са заложени 25 мерки, но е изпълнена само 1; за 42-ото – 16 заложени и 1 изпълнена; за 43-ото – 83 заложени и 8 изпълнени, за 44-ото – 32 заложени и 1 изпълнена (към момента).

Като пример за изпълнена мярка от ЦЗОЗИ посочват въвеждането на единна информационна система между прокуратурата, МВР и ДАНС.

След въпрос на „Флагман” дали депутатите се влияят от представители на съдебната система по отношение на съдебната реформа, Николай Димитров обясни, че по-скоро не вижда такова влияние. Той уточни, че изследването е само върху официални документи и не може да си позволи да дава оценки извън това.

Димитров посочи, че становищата на Върховния касационен съд обикновено са против промените в законодателството и са в дисонанс с намеренията на политическите сили в парламента. Това важало и за прокуратурата, поне формално – според документите.

Партиите нямат капацитета да извършват съдебна реформа в дълбочина, бе един от изводите на шефа на ЦЗОЗИ.
След въпрос дали реално тече някаква правосъдна реформа, Николай Димитров коментира: „Като че ли на ниво изпълнителна власт, говорим на ниво администрация, текат процеси по осъществяването на така, реформистки намерения, но като че ли отново трябва да стигнем до дисонанса на това, което е заложено като политики, и това, което се изпълнява реално. Застъпването между двете е в прекалено малка степен, за да говорим за някаква систематична реформа. И в този смисъл можем да говорим за това, че реформата е оставена на, извинявам се за думата, но на самотек.”

По думите му, на ниво политическо говорене и политически действия се вижда „много говорене и малко действия”.
„Останалото е административен натиск да се случва нещо. Друг е въпросът за качеството на това нещо, за количеството на това нещо”, каза още Димитров.

След питане дали това потвърждава изводите от евродоклад, че много говорим и нищо не правим, той отговори: „Като цяло основният извод можем да го формулираме и така, за съжаление”.

Николай Димитров смята, че нещата могат да се случват и по различен начин, ако съществува консенсус. Такъв обаче липсвал. 
Изследването е финансирано по европейски програма и е част от по-голям проект на стойност над 74 000 лв.


Николай Димитров (вляво) представи резултатите от изследването