Има реален шанс за хората с ампутирани крайници, можем да помогнем

Автор: Георги РУСЧЕВ

Адв. Теньо Тенев е зам.-председател на Управителния съвет на Сдружение „Национален алианс за интеграция и политики за здраве и активен живот след ампутации и протезиране“. Като неправителствена организация сдружението има за цел да улесни процеса, по който хората с ампутации получават протези и да помогне да заживеят нов живот въпреки претърпените травми. Той говори пред Флагман.БГ за начина на работа и функциите на НПО-то, като хвърли и допълнителна светлина върху сериозните проблеми на пострадалите.


-Адв. Тенев, намирате се в Бургаска област,  представлявайки „Национален алианс за хора, претърпели ампутации“. Разкажете за вашето сдружение и за това как помагате.
-Това е НПО, което е учредено преди 5 години в полза  на тази част от хората с увреждания, които са изпаднали в такова положение по една или друга причина, като обикновено тя е в резултат на тежък диабет или различни травми, които са получили. Тези хора впоследствие се нуждаят от протезиране, защото това е единственият начин да се върне тяхната жизненост и за да могат да получат една реинтеграция към обществото. Ние се занимаваме с логистиката.

-Адв. Тенев, многобройни са сдруженията от подобен род и хората  подхождат с доста голямо недоверие към тях. Когато чуят, повечето си мислят, че става въпрос за усвояване на средства – не съвсем морално. Как ще убедите нашите читатели, че това, с което сте се заели е почтено и че помагате на хората не с цел лично облагодетелстване?
-В случая няма как да има облагодетелстване за нас, защото това, което се прави, за което ние помагаме, първо е да убедим хората, че имат шанс да се върнат към активен живот.  Ние оказваме помощ – разясняваме какви са правата им, какво могат да получат от държавата, отправяме съвети и даваме консултации. По отношение на това, което тези хора могат да получат, има голямо неведение. Ние ги насочваме към най-добрите специалисти, с които поддържаме постоянен контакт. За това не получаваме никакво заплащане. Хората се обръщат към нас, защото основно дейността ни е свързана с логистика – процедурите, за които те не знаят. Те имат нужда точно от това, за да започнат отново да се чувстват желани от обществото.

-Как финансирате тази ваша дейност?
-От една страна с лични средства, от друга – със спонсори. Дейността ни обаче не е свързана с изразходването на някакви големи средства. Извършваме всичко това, защото това е  кауза, която ние, от УС, приемаме лично. Аз съм юрист, самият аз съм протезиран – при мен е ендопротеза – имам сменена тазобредрена става. Другият зам.-председател е лекар – д-р по медицина, и бих казал, че е единственият специалист, който е защитил дисертация на тема „ампутации и протезиране“ – д-р Лъчезар Захариев, който води курс в Медицинския университет в София и е обвързан с тази кауза чисто професионално.

-Разговаряме с Вас, тъй като ни направи силно впечатление, че след трагедията с Антония Чикова – 22-годишното момиче, което бе премазано от влак, в опит за самоубийство, то много бързо проходи. Тогава разбрахме за вашия алианс. Разкажете какво направихте за Антония и как узнахте за нея.
-От медиите. Беше в началото на декември. Тъй като Бургаска област ни е една от най-активните територии, имаме сключен меморандум с Община Бургас и вече за втора поредна година проведохме кампания на прием за подобни хора. Заинтересовахме се и влязохме в контакт с ръководството на УМБАЛ-Бургас. С техния Управителен съвет проведохме среща и се запознахме със случая. Лично зам.-председателят д-р Захариев, за когото стана дума, дойде – прегледа Антония с колеги, за да установят какво точно е състоянието й и се уговорихме в определен график да съставим екип, който да извърши протезирането и съответно обучението в ходене и първоначалната рехабилитация.

-От декември до март са минали не повече от 3 месеца и половина – тя вече ходи сама и живее на квартира. Колко струваше това като усилия и средства?
-Първоначално се слагат по-обикновени протези, за да може човек да се приучи да ги ползва. Чак когато се види какъв е прогреса му, вече е включват по-съвършени модули. При Антония всичко влезе в рамките на социалната помощ, която се полага по Наредбата за социално подпомагане за такива хора.

-Но колко струваше?
-Ако не ме лъже паметта, двете протези бяха на обща стойност  4500 или 5000 лв. Подчертавам – това са средства изцяло в рамките на социалната помощ.

-А за престоя й в хосписа на бургаската болница, тъй като тя е и социално слаба?
-За това не знам, то не е и по нашите сили.

-Но по вашите сили беше да можете да осигурите цялата тази логистика по осигуряването и обучението на Антония?
Мога да Ви кажа, че с нея се занимаваше един от най-добрите рехабилитатори в България – човек с 28 години стаж за такива травми и с пациенти от този тип - Силвия Динова. Работила е в специализирана болница за протезиране и ампутации. Тя е придобила опит, който няма аналог. Тук разбира се трябва да се отбележат и изключително добрите специалисти, които изготвиха протезите на Антония – българи с много голям стаж в тази сфера. Този екип извърши самото протезиране, самото обучение в ходене и „вдигането на крака“ на момичето. Нашата роля беше логистична, а разходите, които сме правили за транспорт и т.н. бяха изцяло за наша сметка.

- Наскоро разбрахме за друг случай – на човек с два ампутирани крака, отново в Бургас.
-За случая разбрахме покрай този с Антония, защото те двамата бяха в едно отделение. От болницата ни запознаха допълнително със случая на човека и всъщност ни попитаха дали можем и за него да направим нещо. Мъжът се казва Дженко и в момента се обучава да ходи с новите си протези от същия екип. Видяхме го в хосписа.

-Неговият случай по-сложен ли е? Каква част от крайниците липсват?
-Ампутацията се е наложила в долната част на краката заради измръзване през 2016 г. От тогава той е на количка. Проблемът при него е обездвижването, защото има контрактури в коленните стави и това прави случаят по-сложен. Иначе човекът е жизнен, физически е добре и има желание да се изправи. Колегите от вчера работят с него.

-Колко е годишен Дженко? Има ли съпруга и деца?
-На 56 години е. Имал е съпруга, но от дълги години не поддържат контакт.  За жалост към момента няма кой да се грижи за него. Тепърва ще се срещна с д-р Георги Матев - директора на хосписа, за да търсим социален дом, в който впоследствие той да пребивава.

-Той е и социално слаб, нали?
-Няма нито осигуровки, нито нищо... В случая е добре, че социалните помощи не са обвързани със здравните осигуровки, защото в противен случай нямаше да получи дори това. Понякога срещаме затруднения в издействането на помощи за подобни хора, които се лекуват или са настанени на място, което не е по адресната им регистрация. Но в това е нашата сила – водим кореспонденции и оказваме логистична помощ. Имаме и знанията, и възможностите, и опита да го правим.

-Доколкото разбирам сте обходили всички общини в Бургаска област. Колко хора се нуждаят от подобна помощ?
-Карнобат, Айтос, Сунгурларе, Поморие, Приморско, Ахтопол и Царево. Ориентировъчно има около 3000 ампутации в България годишно. Повечето са от диабет, останалата част – от злополуки. Тук говорим най-вече за долни крайници, при горните повечето случаи са вследствие на различни инциденти.

-С какво можем да Ви бъдем полезни ние, като журналисти?
-Основният контингент, с който ние имаме досег, са хората, които са в най-тежко състояние. Освен тях има и хора с проблеми в моторно-двигателния апарат, които също се нуждаят от помощ и съвети. Вие може да ни бъдете полезни с това да популяризирате тази дейност, за да могат хората, които наистина имат нужда от нас, да разберат за нашето съществуване.Нека ни търсят, можем да сме полезни.

Очаквайте подробности от възстановяването на Дженко!