Прокуратурата в Бургас не дава имената и снимките на осъдените издирвани лица – били лични данни

Автор: Лъчезар Лисицов



Имената и снимките на издирваните осъдени лица представляват лични данни. Това посочва апелативният прокурор на Бургас Любомир Петров след запитване на „Флагман“.
Потърсихме данните по повод изявление на главния прокур Сотир Цацаров от началото на месеца. Тогава той съобщи, че издирваните осъдени лица в България са 925 души. Цацаров призова МВР да създаде и публичен регистър на тези лица.

На територията на Окръжна прокуратура-Бургас става въпрос за 45 души (към 15 януари т.г.), сочат официалните данни на прокуратурата. „Флагман“ логично потърси информация за това кои са тези лица.

Според Апелативна прокуратура-Бургас обаче данните са лични и не бива да се предоставят.
„Търсената от Вас информация не е такава, достъпът до която се осъществява по реда на ЗДОИ. Информацията за трите имена, както и снимките на издирваните осъдени лица представлява лични данни, достъпът до които не се предоставя по реда на ЗДОИ“, посочва апелативният прокурор Любомир Петров.

Оставяме настрана, че в запитването си не сме се позовавали изрично на ЗДОИ (Закона за достъп до обществена информация), нито сме искали и трите имена на издирваните осъдени лица. Две имена са достатъчни.
Но ако е толкова важно да се опазят данните на укриващите се осъдени лица, защо главният прокурор иска регистър за тях?

Междувременно се оказа, че МВР се е спешило и от няколко дни вече такъв регистър има. Той обаче не е пълен – има едва около петдесетина лица. От пресцентъра на МВР обясниха, че вероятно информацията все още се попълва.

По повод писмото на апелативния прокурор на Бургас за личните данни на издирваните осъдени лица потърсихме за коментар адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“.
„Информацията за укриващите се лица е абсолютно публична и то несъмнено. В този смисъл не е адекватен отговорът, че това не е обществена информация, казва Кашъмов. И на второ място, тази информация не представлява защитени лични данни. Това е така не само в България, но и в другите държави в Европа. Първо, можем да видим на страницата на Интерпол тези лица със снимки и имена. Можем да ги видим в сайтовете на полициите примерно в Лондон или в Амстердам.“

Адв. Кашъмов посочва, че (въпреки отговора на Апелативна прокуратура-Бургас) и на сайта на българското МВР, и по-точно на Главна дирекция „Национална полиция“, има секция „Укриващи се лица“, където може да се видят в рамките на осем страници хора с техните две имена, година на раждане, информация дали е осъден с присъда и снимка, разбира се.

За писмото от бургаската апелативна прокуратура юристът коментира: „Комичен е един такъв отговор. От друга страна това показва, че отделните институции са в режим „едната ръка не знае какво прави другата“, защото докато едни публикуват, други отказват, трети пък ще правят регистър, който вече явно съществува. Така че може би трябва да отправим един призив към институциите, да са в малко по-координиран режим, а не да създават представата, че не им е ясно как управляват информацията, нито им е ясно кое е публично и кое не е.“