Изоставих жена си заради младо момиче и сега съм като в затвор

Източник: Woman.bg

35 години щастлив брак, прекрасни пораснали деца… Той е зарязал всичко това заради една млада хубавица и сега се разкайва жестоко. Представяме ви горчивото признание на един анонимен любовчия.

„С жена ми бяхме двамата 35 години, много неща преживяхме заедно. Имаме прекрасни деца – двама сина и дъщеря. Всяко едно от децата ни сега има добра работа и стабилен брак – всичко благодарение на жена ми, която неуморно ги подкрепяше. Когато и двамата се пенсионирахме, с жена ми решихме да вложим спестяванията си в общ бизнес и резултатът надмина очакванията ни – през живота си не бях виждал такива пари, щях да се побъркам от радост. Изведнъж станах член на „клуба на милионерите“ и животът ми се промени.

Започна да ми се струва, че една-единствена жена – онази, с която бях живял толкова години – не ми стига… Преместихме се в богаташки квартал, сменихме си колите с нови, скъпи. Започнах да получавам покани за важни мероприятия и частни партита.

Наобикаляха ме млади хубавици, а и всичките ми нови приятели си имаха млади гаджета. Онези хубавици ми прошепваха неща, от които просто се топях. Чувствах се като краля на света, хвърлях пари наляво и надясно. А после срещнах нея – нека я наречем Петя. Млада, сексапилна, тя не сваляше поглед от мен, сякаш беше готова на всичко – и аз се „влюбих“. Но тя имаше едно условие – да се оженим.

Първата ми жена нито веднъж в живота ни не ме е карала да страдам. Тя ме подкрепяше и в добри, и в лоши времена.

Това, че децата ни станаха осигурени и щастливи хора е изцяло нейна заслуга. И аз… просто не мога да обясня как стана така. Бях на гости на Петя и майка й – връстница на жена ми, тя ни приготви разкошен обяд. А после започна да поставя условия, да обяснява, че е загрижена за щастието на дъщеря си (самата тя е разведена). Двете с Петя ми дадоха три месеца да се разбера и разделя с жена си, иначе нямаше да се срещнем никога повече. Дали съм се влачил на колене, обещавайки да наглася всичко? Не помня. Когато се прибрах вкъщи, започнах да обвинявам жена си за всякакви мислими и немислими неща.

Ставаше кавга след кавга – и аз наистина започнах да я мразя жестоко. Събрах семеен съвет, за да отворя на всички очите каква е. В списъка на „прегрешенията“ й бяха и наднорменото тегло и перфекционизмът й. Дори я обвиних в любовна връзка с един от нашите служители ... Тя отхвърли всичките ми нападки, а после каза – аз знам за какво става дума и те отстъпвам на онази млада блондинка, след която тичаш. Тогава всички й се нахвърлиха. Моята малка сестра, която жена ми навремето измъкна от ужасна ситуация и възпита като собствена дъщеря, удари съпругата ми. А аз просто гледах. Жена ми си тръгна същия ден.

Повечето вещи в дома ни бяха нейни, но тя нищо не взе. Децата се опитаха да се намесят, но моите аргументи и лъжи ги разубедиха. Започнах връзка с Петя. Чувствах се като цар – точно за две седмици, докато траеше меденият ни месец.

Признавам, това си е нещо специално – да имаш до себе си истинска красавица на партитата. Но дотам. Живея в същински ад. Петя е разпусната, невежа, безсърдечна. Тя ме обира до шушка. Ние дори не правим секс – започнах да имам проблеми с ерекцията. Почти съм сигурен, че тя си има друг. Не мога да го призная на нито един човек. Жена ми ми липсва. Липсва ми добрината й. Никой не го е грижа как се храня, затова развих най-различни заболявания. Петя не работи, седи си вкъщи. Тя ми роди дете – дали съм сигурен, че е от мен? Но общуването с това дете не ми носи същата радост, както навремето общуването с моите деца и внуци. Децата ми се отдръпнаха от мен. А майка им – тя си е добре. Без мен тя изглежда по-млада и по-щастлива. Петя на практика сложи край на връзката ми с моето семейство. Чувствам се затворник – в душата си и в собствения си дом. Направих ужасна грешка, но не смея да го призная пред никого. Аз страдам – и се усмихвам.

Някои неща не бих си признал дори и в това писмо. Дори ако Петя беше същински ангел, сега аз разбирам, че всичко идва с времето си. Моят живот е на залеза си – няма смисъл да бъда с жена, която преживява своя изгрев. Колкото и да ми се иска, не мога да се правя на мъж в разцвета на половата си зрялост. Забравете за виаграта - както не ни хрумва да търсим лекарство, което да ускори естествения растеж на детето, така не е нужен и препарат, който да отсрочи естествените прояви на времето и старостта.

Бих дал всичко, за да върна времето назад. Фантазирам си колко би било прекрасно да остарея заедно с онази, която беше до мен на младини. Завиждам на двойките, които са преживели трудните си моменти и са останали заедно на преклонна възраст. Все още не съм изгубил надежда да се сдобря с жена си, но тя не ме допуска до себе си. Пращах й подаръци – тя ги пращаше обратно. Казва, че ми е простила, но не иска да има вече нищо общо с мен.“

\\