С пациентските грижи улесняваме и лекарите, и болните

Автор: Флагман.бг

Мария Попова е магистър по психология и социални дейности с повече от 15 години опит в страната и чужбина. Открива призванието си да работи с деца и възрастни със заболявания и става част от екипа за пациентски грижи в университетска болница "Дева Мария". С огромния си опит в сферата на психологията, Мария Попова е от изключителна помощ на хората, попаднали в болнична среда. Успява да посрещне нуждите на пациентите и от емоционално, и от административно естество. За кратко време се превърна в незаменим помощник за клиентите на университетска болница "Дева Мария" и в човека, който с готовност ще реши всеки техен проблем. Мария Попова участва като лектор и в училище за бременни "Биберон".


- Мария, пациентските грижи не са особено познати в България. Как реши да се присъединиш към екипа на университетска болница  "Дева Мария" и да скочиш  в неизвестното?

- Хубавите неща по правило стават случайно, аз не съм изключение. Съвсем случайно видях обявата за позицията координатор "Пациентски грижи" и силно ме заинтригува. До този момент бях виждала подобна позиция само в чужбина. Поинтересувах се повече, поразпитах и разбрах, че университетска болница „Дева Мария“ е първата в страната с отдел, който да се грижи за нуждите на пациента не само от медицинска гледна точка, но и от административна, комуникативна, психологическа дори. Такъв подход напълно покри моите виждания за стандарт за медицинско обслужване и именно това ме привлече да се присъединя към екипа. Вече няколко месеца можете да ме видите в  болничните коридори и се надявам с моя помощ наистина да постигаме по-висока степен на удовлетвореност на пациентите.

- Каква е спецификата на работа с хора в болнична среда?

- За да работиш в болнична среда, трябва ти самият да имаш определен начин на мислене. Винаги има нещо ново и вълнуващо, което може да се научи. Всеки, който работи в болницата, без значение каква роля изпълнява, знае, че е там изцяло в полза на пациента, негова цел е да подобри и поддържа здравето му, да го прави внимателно, фино, да подбира думите си при комуникацията. Работата е специална и въпреки предизвикателствата и стреса, всеки ден получаваме награда, виждайки благодарността в очите на хората, които са били в нужда.

- За какво най-често се обръщата пациентите към теб?

- Понякога пациентите се обръщат към мен, но много по-често аз самата правя първата крачка. Когато видиш, че някой е угрижен, разстроен, ядосан, разплакан, не трябва да чакаш дали той ще се обърне към теб. Общуването с пациента и семейството е един от факторите, които помагат да се избегне чувството на безпокойство. Много често неудовлетвореността от болничното обслужване изобщо е повлияно от ниската или никаквата комуникация между пациента и представителите на здравното заведение, липсата на информация, чувството, че губят контрола върху ситуацията. С отдел „Пациентски грижи“ ние искаме да избегнем точно това. Обслужваме хора от различни сфери на живота, които често имат еднакви желания в болнични условия- всеки търси емоционална подкрепа, разбиране и увереност, че за болния се прави най-доброто. По-голямата осведоменост за всички процедури- и медицински, и административни, както и информация за специалистите, които са се ангажирали с пациента, носи спокойствие и увереност на тези, които са избрали университетска болница „Дева Мария“ за решаване на здравословен проблем.

- Част от работата ти е комуникацията с медицинските лица. Те как приемат тази вид посредничество между пациента и тях?

- Ще отговоря съвсем искрено- със смесени чувства.  В България тази дейност - координиране на грижите за пациенти, е все още съвсем нова. Все още не се осъзнава напълно ценността на това някой друг да се грижи за пациента извън медицинската помощ. Медицинският персонал в България е претрупан, което рефлектира върху комуникацията му с пациентите. Ние сме поели точно този товар, за да оставим лекарите да си лекуват спокойно, а медицинските сестри да си вършат работата без да се налага да отговорят на въпроси от административен характер. Вероятно понякога пречим на лекарите, разпитвайки за състоянието на болните, но така ставаме буфер между тях и пациента и дори и да се получи раздразнение, то не стига до пациента. Ако направите едно проучване, ще видите, че основното недоволство от българските болници е тоталната липса на информация за състоянието и извършваните процедури. С времето това при нас ще бъде заличено напълно.

Чуждият опит показва, че без значение как се кръщават хората, които комуникират с пациента- мениджъри на случаите, пациентски навигатори, координатори, наличието на отдел, който да се занимава с пациентските грижи помага значително на взаимодействието между болничния персонал, пациентите и техните семейства и спомага за увеличаване на доверието към здравните дейности.

- Била си дълго време в чужбина и имаш поглед върху начина на работа там. Има ли специфики българската болнична среда?

- За да коментирам българската болнична среда, ще трябва да изляза от нашата болница и да говоря обобщено. Предварително уточнявам, че изключвам частните болници, където много или всички от тези неща липсват. Лошите условия на труд, недостойното заплащане и корупцията в българските болници, грубото отношение от страна на пациентите и техните близки към лекарското съсловие формират болнична среда, която трудно можем да наречем оптимална. Доболничната помощ е тотално рухнала. Купуват се скъпи апаратури, а в същото време населението на цели области е лишено от елементарна здравна помощ. В такава среда трудно се мисли за грижа за пациента, различна от медицинската.

Българският здравен модел е катастрофален- взехме най-лошия- англо-саксонския и го побългарихме- напълнихме го с далавери и корупция. Превръщането на общинските и държавните болници в търговски дружества, работещи по Търговския закон, бе най-лошото, което може да сполети българския пациент. За да бъде проспериращо търговско дружество, една общинска болница не може да работи като истинска болница, а когато работи като истинска болница- няма как да бъде проспериращо търговско дружество, освен такова в несъстоятелност. Дори не се налага да измисляме топлата вода- успешната формула отдавна е измислена и работи перфектно в Швеция, Финландия, Австрия, Франция, Германия. Със сигурност бъдещето ни готви промени в системата като такава, каквато я познаваме