„Фискална“ битка в ГЕРБ заради тоталната смяна на касовите апарати – ще дръпне ли Борисов пак ръчната спирачка

Автор: Лъчезар Лисицов



Държавата се опитва да въведе нов тип фискални апарати, които все още не са произвеждани на нашия пазар, стана ясно миналата седмица след заседание на бюджетната комисия в парламента. Това би струвало големи разходи на бизнеса у нас - десетки, а може би и стотици милиони лева.

Проблемът изниква на фона на привидните усилия на правителството и парламента да облекчат фирмите от административните тежести.

Няколко браншови организации вече се обявиха против новите изисквания.

Изненадана от измененията се оказа самата председателка на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ. Тя прекрати заседанието миналата седмица, като загатна, че ще има промяна на някои от проблемните текстове.

Бургаският депутат от „Обединени патриоти“ Йордан Апостолов също бе гневен, тъй като много от земеделските производители са били принудени наскоро да си купят фискални апарати. Сега щяло да им се наложи да ги подменят. 

Цените на апаратите достигат няколкостотин лева, което е сериозен разход.

Промените на практика вече са въведени през изминалата година с поправки в Наредба Н-18 на Министерството на финансите.

Те обаче явно налагат и поправки на закона, заради което проблемът стигна и до парламента.

Пред „Флагман“ депутатът от „БСП за България“ Румен Гечев, който е член на Комисията по бюджет и финанси, коментира: „Право на държавата е да събира данъците си, но това, срещу което възразявам и аз, и колегите от нашата парламентарна група, е скандалният начин, по който се прави. Първо е без всякакво предупреждение. Второ, няма никакви разчети.“

Гечев обясни, че миналата седмица в комисията трябвало да задава допълнителни въпроси на председателката и на вносителите на промените, за да „изскубне с ченгел“ признанието, че става въпрос за подмяна на 400 000 фискални апарата. Което при минимала цена от около 300 лева прави 120 млн. лева разход за бизнеса в България.
По думите му скандалът е огромен, защото това била цената само за хардуера, а до Гечев достигнали данни, че софтуерът струвал няколко пъти повече.

„Ние разбрахме за тази работа с промените, които те тихомълком правят между първо и второ четене в нарушение на правилника – по същество променят със заключителни разпоредби закона за митниците и ДДС и това също е нарушение на правилника. И цялата тази работа очевидно е за... имаме съмнение, че явно техни фирми вече са готови с новите апарати. Т.е. имаме съмнение за корупция", казва Румен Гечев. 
Според него вина следва да се търси у министъра на финансите Владислав Горанов.

„Доколкото разбирам от председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова, тя също беше искрено изненадана, след като с „кръстосан разпит“ стигнахме до истината. Министърът на финансите пуска някакви наредби за стотици милиони левове, без даже да е уведомил бюджетната комисия или поне председателката на комисията, която е от управляващата партия“, коментира депутатът от „БСП за България“.

Румен Гечев посочва и друг проблем: „В момента има хора, дето се вика, онзи ден са си купили апарати. Възниква въпросът отсега до края на годината какво да правят хората с нови фирми или с разширяване на дейността. Какъв е смисълът да купуват сега апарати до края на годината за няколко месеца?“

Според Гечев властта не разполага с анализ кое налага смяната на фискалните устройства.
„Те казват, че били установили манипулиране на апаратите, за да не се плащат данъци. Вие някъде да сте видели някой да е даден на съд? Питаме ги – къде са имената, кой са заловили, защото ако не казват имена и наказани фирми, те лъжат най-нагло и няма никаква нужда от смяна на апаратите. Аз не твърдя, че не е имало или е имало, ама твърдя, че те нямат никакви факти“, коментира Гечев.

Според него някой от администрацията трябва да понесе отговорност, ако е позволил пробив в системата, тъй като би следвало фискалните апарати да разполагат със съответната защита.

В момента парламентарната Комисия по бюджет и финанси е ангажирана с мероприятие в Брюксел. Затова вероятно и Менда Стоянова не отговори на нашето обаждане.
Заместник-председателят на комисията Евгения Ангелова от ГЕРБ обясни, че тази седмица основен фокус за тях е интерпарламентарна конференция в белгийската столица.
След въпрос дали все пак е възможна крачка назад за новите изисквания за касовите апарати, Ангелова отговори: „Предстои да бъдат разгледани тези неща. Няма как така на prima vista да ви кажа по-ясно. Ние сме в момента изцяло ангажирани с тази конференция, която се случва в Брюксел. Тя е двудневна. Предполагам, че като мине, ще движим и този въпрос.“
Депутатката от ГЕРБ добави само: „Не бих се ангажирала с лично мнение. Много е интересен наистина въпросът и трябва да бъде подробно разгледан.“
Очаква се бюджетната комисия да обсъди казуса още тази седмица.

Пред „Флагман“ темата коментира и Венцислав Янчев – председател на Управителния съвет на „Българска асоциация на дистрибуторите на фискални устройства“.
Той потвърди, че все още на българския пазар няма произведени фискални апарати по новите изисквания: „Не, още няма произведени такива. Няма и идея да бъдат произведени.“
Не се знае колко време ще отнеме процесът. Според промените, за регистрираните по Закона за ДДС фирми срокът е краят на 2018 г.

„Не можем да ви кажем колко време ще отнеме, защото, за да бъдат произведени, трябва да има пробен сървър, на който произведените устройства или прототипите да се изтестват, за да могат да влязат в производство. Такъв сървър няма още, така че не мога да ви отговоря на този въпрос изобщо. Даже и някакви разумни срокове не мога да ви кажа“, обясни Венцислав Янчев.
Той смята, че реално промени в правилата все още няма: „През септември са въведени изисквания само за QR код и за това, че трябва да предават всеки бон в НАП. Всички останали неща все още не са въведени.“

На сайта на Министерството на финансите на 22 декември били предложени за обществено обсъждане съответни нормативни изменения в Закона за ДДС. Асоциацията е дала свое становище. 

От Националната агенция за приходите (НАП) пък излязоха със своя писмена позиция по спорната тема.
„С последните промени в законодателството, което регулира отчитането на продажбите, са въведени нови изисквания, според които всеки касов апарат трябва да предава по изградената дистанционна връзка и данни от всяка касова бележка към сървърите на НАП. На касовата бележка, която се предоставя на клиента, ще се отпечатва QR код. Чрез този код всяко лице ще може да провери отчитането пред НАП на издадената му касова бележка.
За да изпълнят новите изисквания, регистрираните по ЗДДС фирми, с изключение на тези, които използват Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД), трябва да надградят софтуера на съществуващите си фискални устройства до края на 2018 г. А нерегистрираните по ЗДДС и тези, които регистрират и отчитат продажбите си чрез ИАСУТД – до 30 юни 2019 г.“, посочват данъчните.

От НАП уточняват още, че измененията могат да доведат до подмяна на устройствата, но в зависимост от техническите и функционалните параметри на използваните фискални устройства, те ще могат и да се преработят, така че да отговарят на новите изисквания. Освен това, всички разходи за надграждането или подмяната на съществуващите фискални устройства се признават за данъчни цели.

От данъчната администрация твърдят и че над 330 млн. лв. годишно са загубите за бюджета от неотчитане на търговски обороти само в девет от най-рисковите браншове, чиято дейност НАП наблюдава.
„Инспекторите от приходната агенция разкриха нови схеми за укриване на приходи с използването на компютърни системи с фискална памет в последните месеци. Сред тях са печатането на касови бележки, които не се отчитат във фискалната памет, но приличат на истински фискални бонове. Друга често разпространена практика е манипулиране на софтуери, чрез които се управляват фискалните устройства, което води до неотчитане на действителните размери на приходите от продажби на стоки и услуги.
По време на летните и зимните контролни кампании на НАП са открити и софтуерни манипулации на фискални системи, при които устройствата са програмирани да отчитат например всяка втора или всяка трета продажба, вместо регистриране на целия оборот. Заради неиздаване на касови бележки, както и установени манипулации на фискални устройства, през миналата година са запечатани над 2000 търговски обекта“, посочват от НАП в официалната си позиция.

Директорът на „Контрол“ в НАП Васил Панов казва: „Доброволното спазване на данъчните правила устойчиво се подобрява в последните години, но в някои браншове като заведенията за развлечения и хранене манипулирането на фискалните системи продължава. Това налага промяна в законодателството, към която ще добавим и по-сериозен данъчен контрол.“

Че е необходим по-строг контрол, е сигурно. Друг е въпросът дали начинът, по който се правят промените в правилата, е удачен.

Любопитно оттук нататък е какво ще предприемат управляващите. И най-вече дали премиерът Бойко Борисов пак ще удари „ръчната спирачка“ под натиска на недоволството.