Писателката Неда Антонова: По-високо от Левски е само Бог (ВИДЕО)

Толкова високо сме издигнали Апостола на свободата в човешкото съзнание, че по-високо от него е само Бог. Това каза пред камерата на БНТ Неда Антонова, която е автор на книгата „Първият след Бога – любовта и смъртта на Васил Левски“.
Можем да наречем Левски мечтата на българина, добавя тя.
Когато се направи всенародно допитване за най-великата личност в нашата история, българите казаха Левски, припомня писателката.
„Когато трябва да опишем Васил Левски, това е все едно да опишеш вечността, защото всички живеем в нея. Докато сме живи, сме част от вечността, но не можем да я обгърнем с поглед, няма как да я осъзнаем или да я възприемем по някакъв друг начин. И Левски е същият“, обяснява тя.
Традицията писателите да търсят чрез думите истинският Левски е стара. Мнозина са опитвали, но малко от тях са успявали. Една от тези авторки е Яна Язова, която е починала през 1974 г. Благодарение на литературния историк Петър Величков до нас достига романът й „Левски“.
„В него тя намира онези моменти в живота на Апостола на свободата, които са близки до Исус Христос. С един библейски език, т.е. на евангелието, който е прост, но въздействащ, тя успява да представи образа на Дякона така, както може би и неговите съвременници не са успели“, добавя литературният историк.
„С идеите, които проповядвал, той е връстник на всички поколения. Той е съвременник на всички векове, защото неговите идеи за равенство, братство и за свободата като висше благо, за етническа толерантност, за борбата като средство за свобода, е бил готов да осъществи на практика. Това са идеите на човечеството още от неговото раждане досега“, заяви Неда Антонова.
„Яна Язова има интересен афоризъм за оценката на великите хора. Според нея те са като високи обелиски, а хората са като мравки в тяхното подножие и не винаги могат да вдигнат глава, за да оценят величието на обелиска. Времето обаче е зрителната тръба, която след време оценява великите хора и събития“, добавя Величков.
Левски е успял да разгърне диплите на неговото съвременно общество и там да намери златното и свято зърно, наречено народ, каза още Антонова.