Котколюбци шокирани от общинската обява за "Ловец на котки", не била в духа на XXI век

Бургазлия, явно котколюбец и пазител на пухкавите четириноги, изпрати писмо до Флагман.бг, с което изразява възмущението си от обява на Община Бургас, че търси "Ловец на котки" /ВИЖ ТУК/. 

Съобщението на администрацията е дефинирано точно по този начин, което според нашия читател не било в духа на XXI век. Котките не били опасни животни и нямало как да се "ловуват". 

"Гордея се, че живея в град, в който има много улични котки, но няма да се гордея, ако имаме "Ловец на котки", написа нашият читател. 

Публикуваме цялото му писмо без редакторска намеса:

"Здравейте,

Роден съм и съм израснал в град Бургас, и винаги съм се гордеел, че съм бургазлия.

Винаги също така ме е ласкаело, че родният ми град е определян като „градът на котките и морските птици“. Считам, че това не просто допринася за нашата отличителност, като едно от най-големите пристанища на България, но и само по себе си говори за културата и характера на бургазлии. 

В този смисъл нямаше как да не ми направи впечатление, че в началото на месец февруари всички регионални медии публикуваха новина със заглавие „Община Бургас търси ловец на котки“. Позиция за активен шофьор с изискуем дневен норматив от средно 12 бр. уловени животни на ден, която някои журналисти определиха като „Работа-мечта“.

Тази новина определено ме притесни и породи много въпроси у мен.

Апелирам към Вашата медия да публикува част от тях.

Моля,  всеки от съгражданите ми, да помисли върху същите и ще съм особено благодарен, ако представителите на Община Бургас се ангажират да им отговорят.

Въпросите са следните:

1.       Коректно ли е през 21-век, когато  все по-често говорим за хуманното отношение към животните, Община Бургас да обявява позиция с наименование „Ловец на котки“. Това  ли е наистина най-доброто описание за подобна длъжност ?

2.       По какъв начин ще бъдат ловени котките, за да бъде изпълнена дневната норма от „средно 12 бр.„ ?

3.       В кои ветеринарни клиники ще бъдат „оперирани“ котките. Кастрация ли се има предвид под този термин или нещо друго ?

4.       В какъв размер са отделените от Общината средства за „операциите“? В този смисъл има ли достатъчно осигурени консумативи (упойки, хирургически инструменти, следоперативни лекарства и др.), необходими за „операциите“ на 240 котки месечно ?

5.       Какво ще се случва с котките, които не са достигнали възрастта, след която могат да бъдат кастрирани или чието състояние не позволява да бъдат оперирани ?

6.       Осигурени ли са достатъчно стационари, където животните ще се възстановяват след операциите? Колко са и къде се намират?

7.       Ще бъдат ли връщани на местообитанията си изловените котки? Както всички любители на животните са добре запознати, котките са много привързани към своя дом и територията, която обитават.

8.       Има ли данни Община Бургас, какъв е броят на бездомните котки, които трябва да бъдат изловени и за какъв период е предвидено това да се случи?

9.       Има ли данни  за хора, които са заразени от болест, пренасяна от котки и какво налага драстични мерки, като назначаването на „ловец на котки“ ?

В заключение: Считам, че съм човек, който обича животните и често контактувам с други такива хора. Нито един от тях  не се съгласи, че това да ловиш котки може да е работа-мечта за някого, който изпитва съпричастност и загриженост към тях.

Точно обратното.  Подобна работа е по-скоро мечтана за едни съвсем различни хора.

Неотдавна цяла България заговори за изграждането на един паметник на така наречения „Пазител на Компаса“. Тази тема караше всеки бургазлия, независимо къде се намира, да се усмихва и да се чувства мъничко горд и специален.

Притесняваме, че сега сме на път да издигнем един съвсем различен паметник, който не намирам за присъщ на нашата епоха.

Не знам за Вас, но аз не бих се гордял, че живея в града на Ловците на котки.

Моля Ви, помогнете да се убедим, че няма да имаме повод да се срамуваме от начина, по който се отнасяме към един от символите на града ни.