Спомени от соца: Как Тодор Живков хранеше бъдещите шампиони на България (СНИМКИ)

Източник: socbg.com


Който е ходил в кампуса на Барселона, твърди, че това е най-добрата и перфектно организирана спортна школа в света. При това изключително продуктивна. От създаването си до днес кампусът е изхарчил малко над 200 млн. евро за спортни бази, хотели, ресторанти, заплати на скаутите и треньорите, пътни, ток, вода и т.н. В същото време само цената на Лео Меси, който е  прекарал там всичките си тийнейджърски години, е много повече от въпросните 200  млн. Освен него в момента в първия и втория състав на каталунците днес играят още 22 футболисти, които са изцяло продукт на кампуса. Други 35 са трансферирани за близо милиард в различни европейски грандове. Сред тях са Педро и Фабрегас, юношата си, когото преди време Барса откупи, за да го ползва отново за 3 години.

За наистина изкушените от спорта обаче моделът на Барслона не е нещо ново.  Такъв си имахме и ние в годините на социализма. Ако сравним разходите за създаването и издръжката на Барселона с тези на Спортното училище в Пловдив през 70-те и 80-те години на миналия век, ще видим абсолютно съответствие по отношение на ефективността.

С тази разлика, че в онези времена не съществуваше днешният пазар на спортни таланти. Училището до Гребната база в Пловдив е дало на света 8 олимпийски шампиони, колкото цели големи нации не успяват да произведат и до днес. Освен Стефка Костадинова, Николай Бухалов, Стоян Делчев, Асен Златев, Ваня Гешева и останалите великани през годините, там са обучавани стотици големи майстори в атлетиката, гребането, кану-каяка, гимнастиката, бокса и борбата, щангите, волейбол, баскетбола и т.н.

Също като Барса и нашето училище си имаше хотели (наричани в онези времена пансиони), зали и стадиони, кабинети за селекционерите и методистите, учебен и медицински център, а ползваше и Научно-приложната лаборатория към тогавашния БСФС. Но защото днес разсъждаваме за храненето на днешните ученици, ще разкажем за знамения стол на Спортното Той не блестеше с лукс, но по качеството на храната, подбора на продуктите и организацията на процеса можеше да се мери и с най-скъпия ресторант. Такива бяха партийните повели, защото всички знаеха крилатите фрази на Лютви Ахмедов – „Рънътъ,  праи борбътъ“ и „Партията рани, ние борим“.



Та – как беше организирано храненето на бъдещите шампиони в стола на Спортното училище? Първо – случваше се по 5 пъти на ден за всички ученици –  закуска сутрин в 7, обяд от 12,30 до 14 и вечеря след 18,30. И две междинни леки подхранвания в 10,00 и 16,00. За всички гозби се набавяха свежи продукти, много от тях директно от производителите (тогава те не бяха частници в по 2-3 декара или 5 крави във фермата, а големи аграрни стопанства, обвързани със съответните преработватели).

Лелките, които забъркваха манджата, можеха да сложат в джоба днешните диетоложки, които обикалят от сутрин до вечер телевизионните студия, а  на тогавашния главен готвач „шефовете“ Манчев, Ути и Петров само трябва да носят вода. Защото едно е да направиш някое засукано гурме за двама с продукти за 50 лева, а друго е да нахраниш вкусно и здравословно 1000 млади спортисти, при това за не повече от 300 лева.



Купоните в Спортното бяха 3 вида – жълти, зелени и червени. Срещу тях се предлагаше храна с различна калоричност и усвояване на въглехидратите и протеините.  Мазнините при жълтите купони нямаше, защото с тях се хранеха гимнастичките със стругованите тела и леките категории в щангите, бокса и борбата. Зелените купони бяха за средните категории, повечето дисциплини на атлетиката, гребането, кану-каяка, джудото и футбола. Червените купони бяха за тежката артилерия – хвърлячи на гюле и диск, волейболисти и баскетболисти и исполините в щангите и борбата. В стола съществуваше строг ред и никой не можеше да получи храна, която не му е отредена според спорта и категорията. Но всичко беше вкусно и гладни нямаше. Най-богат естествено беше обядът – топла или студена супа; хубава манджа или печено със селена салата за основно и задължително десерт – плод или сладкиш, направен на място. Закуската конкурираше днешните шведски маси, а вечерята бе лека, както повеляват правилата на здравословното хранене.



И още нещо за сравнението с Барса. За кампуса в Каталуния там разказват,  че ресторантът е едно от ключовите места, където се коват шампионите. Защото по график подрастващите гарнитури се хранят заедно със звездите от представителния тим. Примерно днес на масата на Меси са „десетките“ от набор 2005, утре тези от 2008 и т.н. Че то и при нас си беше същото, но не по график, а  всеки ден. Сядаш на масата на Стоян Делчев, той ти помага с ножа за пържолата, а после те праща за още малко хляб. А ти разбираш, че големият шампион не е някакъв извънземен, а най-обикновен човек като теб. И ти също можеш да стигнеш до върховете някой ден.

Така че в Барса не са открили топлата вода. Лошото е, че ние по някаква причина врътнахме кранчето на оff. И сега нито столът в Спортното е наред, нито ученическото хранене, нито спортът ни като цяло.