Автобиография на едно То от Джендър република България - 2050 година*

Аз съм То, нямам пол, но иначе се казвам Тодор

Ключови думи: джендър, истанбулска конвенция

25 Януари 2018, Четвъртък, 12:45 ч.

Автор: Желязко Шопов

Аз съм То. Нямам пол, но иначе се казвам Тодор. Имам двама бащи хомосексуалисти, като единият от тях ми се явява майка. Преди 5 години съм се родило по старомодния стереотипен начин от една жена, която по-късно станала лесбийка и ме предала на тате – тоест моята майка.

От няколко месеца ме водят на детската градина, която се намира на ъгъла между булевард “Кончита Вурст” и ул. “Елза Парини”.

В детската градина всички сме То – безполови, дори и играчките ни са такива.

Книжките с приказки за момченца и момиченца на Ханс Кристиян Андерсен, Братя Грим, Джани Родари и други писатели са забранени. Госпожата каза, че били архаични, вредни и ретроградни.

Сега ни четат “Приключенията на гейчо Пух” . За имения ден баба Тодор ми подари “Съблазнителят в ръжта” на Джендър Селинджър - за някакви деца, които си играели в цъфналата ръж, а един чичко им проверявал половата идентичност.

В детската градина ни учат да правим интимни неща, а после ни подтикват да споделяме пред другите То своите преживявания. По–късно ще ни обучават в нестереотипните роли на пола и колко е прекрасно да си гей.

Нашата госпожа често повтаря, че е старомодно да се обичат мъж и жена. Когато пораснем още малко, ще можем да си изберем социален пол.

Аз вече клоня към Gender Fluid. Мама Тодор каза, че така ще съм мъж или жена според условията. Не е лошо!

Госпожата ни по джендър практики ни учи, че в миналото хората били потискани от диктатурата на природата и имали само два пола. Днес можем да си избираме между седемдесет и един. Докато порасна може да станат повече от сто.

Тук ни подготвят за новия живот. Още сега, в детската градина, участваме в гей паради под красивото знаме на дъгата. Пеем песнички за двама бащи и две майки.

Вчера празнувахме официалния празник на България. Преди това е бил Трети март – Освобождението от някакво робство, но това вече е банална отживелица. Сега най-важен за страната е Денят, в който е подписана Истанбулската конвенция. На тази дата в цялата страна се организират всенародни тържества – голи хора, гей-влакчета, розови паради и прочие. Нашата детска градина е украсена с балони във формата на краставици, които ние надуваме сами, за да се учим.

Понякога моите татковци вършат лоши работи с мен и ме боли, но те казват, че това е нормално и трябва да свиквам.

Госпожата ни казва, че трябва да сме горди, защото ние сме бъдещето на Европа – съвременния Содом.

Б.ред. Публикуваният текст съдържа значителни редакторски промени от Флагман.Бг. В оригиналния си вариант той доби популярност в социалните мрежи, откъдето е взет