Бебешка снимка на Григор стана хит в интернет

Източник: бтв

„А ти какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ – дежурният въпрос, който получавахме, когато бяхме деца. Независимо в коя точка на света се намира, всеки от нас изстрелваше отговори. Импулсивни, истински, неосъзнати.

Този въпрос са получавали и те. Онези непознати шампиони на тениса в годините назад.  Тогава, когато тенисът и победите не са били всичко.



Те също са били деца.

Да. Много преди да се качат на голямата сцена, преди да се впуснат в поредната битка – те също са били деца. В техните усмивки също са липсвали по няколко зъба. Те също са имали кофти прически . Защото те също са били деца, а точно това прави очарованието на детството още по-запомнящо се.

Много преди да се превърнат в големи шампиони, те са били просто обикновени деца. Деца с мечти и още по-големи таланти, зад които стои много работа и най-вече любов към играта.

Предлагаме ви да се насладите на детските снимки на тогавашните непознатите шампиони. Снимки, в които се е скрило друго време, а оттам намига очарованието на позабравените случки. Далеч, далеч преди да се озоват в светлините на “Род Лейвър Арина”  или на "Филип Шатрие.

„Бейби  Григор”  преди „Бейби Фед”

Той е вдъхновение и пример. За много. По целия свят.

Талант и труд. По много и от двете. Превърнали го в най-добрия български тенисист.

Впечатляващите му качества му „печелят” прозвището „Бейби Фед”. Но много преди „Бейби Фед” - той е просто Григор.

Григор, който стъпва на 3-годишна възраст на корта. Точно на толкова хваща първата ракета. На „сериозната” възраст от 5 години той вече играе редовно в родния си град. Баща му Димитър Димитров е първият треньор на бъдещия шампион.

Баща му го учи на всичко. На всеки удар, на всяко движение. На всичко.

Докато са на кортовете, те са треньор и състезател. Нищо повече. Точно това го изгражда като спортист. Държи се с него наравно с всяко хлапе, което е на корта. Често гони собственият си син от тренировки.  Без недомлъвки и оправдания, а само с дейтсвия.

Неудържима – едно от другите  имена на Мария Шарапова. Такава е тя в живота. Не само днес, а още от малка. Много преди големи успехи, нейният път не започва с победи на Уимбълдън, а в Сочи. Там, едва четиригодишна, хваща ракетата с изумителна концентрация. Започва със сляпата и непоколебима вяра на баща ѝ - Юрий, че дъщеря му ще бъде номер едно в света. Родителите й безрезервно я подкрепят. Баща и дъщеря тръгват заедно в преследване на мечтите. Двамата пристигат в Америка само със седемстотин долара в джоба, но това не ги отказва в похода към върха. Тя попива. Попива всичко, което и показват. Усвоява удари, които и до ден днешен не са ясни на много тенисисти.

„Маестрото” преди да се превърне в магьосник

Тенис ракетата не е първото нещо, което хваща. Обичал да се наслаждава на красотата на играта. Така – веднъж попаднала в ръката му, никога повече не успява да я пусне.

Идва от семейство, в което спортът е само забавление, а тенисът е просто страст. Семейна страст, която обединява семейство Федерер в свободното време. Нито родителите му, нито сестра му показвали  специални умения в аристократичната игра. Той обаче обичал играта. Обичал да наблюдава своя недостижим спортен герой – Борис Бекер, а когато той се отказва сълзите трудно се скриват.

Като тийнейджър има множество плакати в стаята си на своите кумири в живота. Шакийл О'Нийл, Майкъл Джордан, Стефан Едберг, Борис Бекер са само част от образите, красяли стаята му. Без да осъзнава, че след време и той ще бъде като тях. Поне като тях. Геният. Магьосникът с ракета в ръка.

Сестрите Уилямс – епоха е женския тенис

Още от малки правят ярко впечатление. Несравнимо изпъкват над конкурентките, а тенис ракетата се превръща в най-любимата играчка. Още преди да стигнат до юношеските си години, сестрите привличат вниманието. Не само на специалистите, а на всички. Получават предложения  от компании за спортни стоки и покани за престижни тенис лагери.  Баща им обаче взима драстично решение. Той спира изявите на дъщерите си на юношеските тенис турнири. Решение, което шокира. Но той иска те да се фокусират върху образованието. Да не прибързват и да не изпреварват своето време.

Интересно идва, че още преди своето раждане, те вече са били закърмени с тенис. Баща им купува множество книги и видеокасети, от които да учи. Той и неговата съпруга се впускат в непознатите води на тениса. Поставят основите в тениса, за да може по-късно да превърне дъщери си в непобедимите. Непобедимите сестри на корта.

Рафаел Надал – между тениса и футбола

Спортист. Още със самото раждане, бъдещето на малкия Надал е предопределено. Ще бъде спортист. Спортът ще бъде с топка. Въпросът е дали ще бъде футболна или малка жълто-зеленикава.  Предстои сблъсък между двамата чичовци - Мигел Ангел и Тони. Футболът срещу тениса. Битката за чичо Мигел изглежда обречена. Тенисът надделява. Обучен от чичо си Тони лявата ръка вече е по-силната, въпреки че е десничар.

Кей преди  Кей Нишикори

Тих. Срамежлив – такъв е Кей, като малък. Не обича много да говори, въпреки това печели навсякъде. Впуска се в много предизвикателства преди да открие тениса. Преминава през футбола, плуването и пианото, докато стигне го любимата игра. Родителите му смятат, че една година в детството се равнява на 10 години на възрастен. Именно затова е много важно детето им да преживява много емоции с детските си години. Да впуска в непознати води и трупа ценен опит.

Фантомът Хьонг Чун

Най-изненадващото име сред полуфиналистите в Откритото първенство на Австралия е това на Хьонг Чун. 20-годишното момче, което носи очила с 20 диоптъра и страда от силен астигматизъм от дете, е първият кореец в историята на тениса, достигнал до голямата четворка на турнир от Големия шлем.

Чун е странна птица и е цяло чудо, че се сдобихме с негова снимка от детството. По простата причина, че няма профили в социалните мрежи и страни от медийното внимание. Освен с очилата, с които не се разделя, Чун носи и шини, които съвсем му придават вид на шампион от олимпиада по математика и физика. Хване ли ракета в ръка обаче, тежко ви. Всички изтръпват, а Новак Джокович сигурно още се стряска на сън след кошмара, преживян в Мелбърн.

ShareTweetShare