Заради липса на кадри: Бизнесът поиска от властта съкращаване на чиновници и внос на мигранти

Автор: Лъчезар Лисицов



Съкращения на държавната администрация и внос на работници от трети страни. Това поискаха представители на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) като мерки за осигуряване на квалифицирана работна ръка за бизнеса. Проблемът стана особено належащ през последните няколко години с ръста на икономиката.

В понеделник бяха представени приоритетите на АОБР на пресконференция в БТА-София.
Особено любопитни се оказаха идеите на бизнеса за набавявяне на работници.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов обясни, че наистина държавата работи в посока дигитализация на административните услуги.
И една дума не се споменавало обаче, че това следва да е свързано с оптимизация на администрацията.
„Което ще рече да се види дали не могат да бъдат направени съкращения – един лесен начин висококвалифицирани, обучени, опитни кадри да влязат в бизнеса“, обясни Цветан Симеонов.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев призова държавата да облекчи трудовата миграция, включително вноса на чуждестранни работници.
„Става ясно все повече, че това е неизбежно, след като на 100 пенсионирали се на пазара на труда се появяват 63-ма, достигащи възраст за полагане на труд. Т.е. 100 излизат, а 63 влизат.
След като все още разликата между напускащите и връщащите се в страната е в полза на напускащите – около 4 хиляди души годишно, след като имаме ръст на икономиката от порядъка на 4 процента, а потенциалът е за повече (и повече от половината от нашите членове отговарят, че през тази година ще назначават нови работници и служители), очевидно без облекчаване на трудовата имиграция, без внос на работници и специалисти няма как да поддържаме този ръст“, категоричен бе Велев.

Работодателските организации ще настояват да отпадне и действащо нормативно  ограничение – в момента не повече от 10% от работниците в дадено предприятие могат да бъдат граждани на трети страни.
„Ще приведа пример, че в Германия 17% са гражданите на трети страни в германската икономика. И ще ви информирам, че европейското законодателство не въвежда такова ограничение. А в програмата за управление на управляващата коалиция е записано, че трябва да се стремим да сведем регулаторните режими до минимално изискуемите от европейското законодателство. Затова това ограничение очевидно трябва да отпадне“, коментира Васил Велев.

Според него следва да се разшири обхватът на синята карта. Сега тя важала само за IT-специалисти. Работодателите са предложили да се включат и машинни инженери, електроинженери, химици и други специалности.

Те настояват да се ускори подписването на двустранни договори със страни, в които има българска диаспора, като Украйна и Молдова. Имало стъпки, но се процедирало бавно. С Армения се очаквало най-скоро такъв договор. Работодателите обаче предлагат да се включи и Виетнам – страна, с която България има исторически опит по отношение вноса на човешки ресурс.

Васил Велев също видя резерв в държавната администрация: „Резерв за човешки ресурси за икономиката е и пренаселената публична администрация. Ние имаме администрация да управляваме целия свят. А същото до голяма степен важи и за сферата на сигурността. От тези сфери могат (в резултат и на навлизане на електронното управление, оптимизация на числеността на персонала) да се освободят човешки ресурси, които са необходими за икономиката.“

Изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев коментира от своя страна: „Когато говорим за електронно управление – то е в основата на една просперираща икономика. Ще ви напомня, че имаме 132 хиляди души, заети в администрацията, и над 57 хиляди, заети в сектор „Сигурност“. Ако ние имаме електронно управление, този човешки потенциал, който е замразен, би могъл да отиде в икономиката.“

Данев обясни, че 47 на 100 от заетите в американската икономика нямат трудови договори.
Стига с този натиск над работодателите. Искаме нов Кодекс на труда - сегашният е от 1986 г. и не отговаря на съвременните реалности, призова още шефът на БСК.


Васил Велев, Божидар Данев, Цветан Симеонов и Кирил Домусчиев (отляво надясно)