Учениците ще учат за лагерите на смъртта и Народния съд

Очаква се идната седмица Министерството на образованието да публикува проекта за нов прочит на събитията от комунизма. В студиото на „Лице в лице” по бТВ гостува проф. Евелина Келбечева, която е един от авторите/ Тя е преподавател в департамент "История и цивилизация" на Американския университет в България. Специализант е на "Фулбрайт" в САЩ, гост-преподавател в Калифорнийския университет "Ървайн".
Занимава се с модерна европейска история, културна история. Била е преподавател в Националната гимназия за древни езици и култури в София в СУ "Св. Климент Охридски", научен сътрудник в БАН.
Да се сложи историята на комунизма в учебника е един процес, който тече дълго време, каза тя.
В програмата за 10-ти клас няма политическо вмешателство, има подкрепа и политическа воля, изразена от управляващите да се случи най-после тази промяна в програмата, категорична беше проф. Келбечева.
„Де факто и тази година българските деца свършват с Първата световна война, тъй като точно тази част от историята се учи в последния срок, когато се готвят за абитуриентските си балове, т.е. то не се учеше”.
27 г. няма нито една тема, която да засяга тази част от историята и всички социологически изследване показаха пълно невежество по отношение на този период, припомни професорът.
Професорът защити Министерството на образованието. По думите й обсъжданията винаги са били публични и обвиненията, че не е имало обществен и професионален дебат не са верни.
В програмата в историята за 10-ти клас няма нито един факт, нито едно понятие, което да не отговаря на истината, категорична беше Евелина Келбечева. По думите й съдържанието е хронологически много по-издържано.
„Имаме народен съд, имаме репресивната система на комунизма, имаме най-после знания за лагерите, така наречените трудово-възпитателни общежития. В икономическата област ясно се различава социалистическата индустриализация, която е различна от индустриализацията в глобален аспект. Дават се също така примери за десидентството. Учениците ще трябва да търсят и постижения, които са предимно в областта на културата“, допълни професорът.