МИ5 и световните сили треперят: Къде избягаха джихадистите

„Обвиняват ме, че съм пристрастна към този проточил се проблем. Да, така е и не го крия! Но тази моя пристрастност не е продиктувана само от проблемите на Зимната столица на Балканите, а е плод на личното ми омерзение от така наречените „Зелени“. Омерзение, продиктувано от това, че тези хора разсипаха, продадоха и опорочиха истинските екологични движения…

„Няма значение къде се намират в момента.Британските джихадисти никога не бива да се завръщат в родината си. И ние трябва да сторим всичко възможно, за да предотвратим завръщането им“, каза преди няколко дни британският министър на отбраната Гевин Уилямсън.  Ние продължаваме да ги преследваме в Сирия, Ирак и региона наоколо, защото само мъртвите терористи не могат да навредят на Великобритания, заяви още той.

Не само Великобритания се опасява от евентуалното завръщане на джихадистите. От няколко седмици насам подобни страхове изпитват и други европейски държави, пише Крестен Книп.  Няма как да бъде установено точно колко джихадисти са избягали, нито пък къде точно се намират те сега. Турското правителство се опасява, че много от тях са пристигнали в Турция. Възможно е обаче и някои от тях да са се отправили към Афганистан. Понастоящем европейските сили за сигурност се подготвят за евентуалното завръщане на джихадисти от Сирия и Ирак в Европа. Директорът на британското вътрешно разузнаване МИ5 Андрю Паркър заяви в средата на октомври, че опасността е „нараснала драматично“. 

„Заплахата е многостранна. Тя се надига бързо в непознати за нас досега мащаби“, заяви той.  В МИ5 са сериозно загрижени от растящата опасност и от обстоятелството, че тя може трудно да бъде предвидена.  „Опасността е много по-многостранна, отколкото досега. Някои планове за нападения се разработват в Обединеното кралство, а други – в чужбина. Някои атаки се планират дългосрочно, а други – спонтанно. При тях става дума за екстремисти от всички възрасти от двата пола и от всички социални сфери. Обединява ги единствено отровната идеология на насилствената победа“, казва Андрю Паркър.

Със съкращения от „Дойче веле“ и в. Труд