Внимание! Плажовете остават без концесионери заради зелените

Източник: Pik.bg

Зелените рекетьори напоследък започват да прокарват тезата, че са изцяло против новия Закон за концесиите и скачат срещу всяка инициатива на сътрудничество между държавата и бизнеса. Те искат да блокират държавата, тъй като концесиите са единственият вариант на публично-частно партньорство в Европейския съюз. Още повече, че след отпадането на европейските фондове след 2020 г., няма да има други възможни опции за партньорство между държавата и бизнеса.

Противниците на концесиите обричат всички плажове по морето да останат без стопани, а това означава да бъдат заринати с боклуци. Лошото състояние на ивиците веднага ще изгони чуждите туристи и обрече на фалит туристическия сектор.

През тази година 11 плажа в България се хвалиха с международния сертификат син флаг. Сред тях са "Оазис", Царево, плажовете в Дюни, "Слънчев бряг", "Слънчев ден", Созопол, Поморие, "Свети Влас", "Албена".

След отпадането на концесиите на плажовете, екоорганизациите най-накрая ще получат диво къмпингуване навсякъде по Българското Черноморие. Те са най-големите защитници да разполагат където си искат каравани и палатки, без правила. Така плажовете ще бъдат нацвакани с фекалии, гащи и чорапи. Ще палят огньове и ще горят близките горички.

Освен това зелените са готови да изгонят всички чужди инвеститори, които работят чрез концесии – германски, американски, канадски и др. компании, най-вече в добивната индустрия. За правителството и България ще бъде голям крах и лош имидж ако изгони концесионерите. Същото се отнася и за ски зона Банско, за където в момента е подготвена промяна в концесионния договор.

С новия закон, който влиза до края на декември в сила, се прилагат изискванията на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 февруари 2014 г., като заради забавянето страната беше заплашена от санкции. С него на практика се отменят сегашният Закон за концесиите и Законът за публично-частното партньорство и се въвеждат два основни вида концесии - за строителство и услуги (възлагани от държавата и общините като публично-частно партньорство) и за ползване (концесиите по досегашния закон). Максималният срок на договорите трябва да е такъв, че да гарантира покриване на разходите и възвръщане на инвестицията и получаване на доход от вложения капитал. Това са европейските норми и нормална бизнес логика.

Законът предвижда, че за договори за строителство и услуги срокът не може да бъде по-дълъг от 35 години, а таванът за втория тип концесии е 25 години, но с уточнението "освен ако със специален закон е предвиден друг срок". Допуска се и удължаване, но не с повече от една трета от конкретния срок, определен с договора. Така максимумът на една концесия може да стане 47 години.