Новата формула за такса смет - плащаш, колкото хвърляш, цели да се изхвърля по-малко

Автор: Антония ЧОРЕВА


Ивелина Веселинова Василева е министър на околната среда и водите във второто правителство на Бойко Борисов 2014 г. и експерт по европроекти.
Родена на 8 октомври 1969 г. в Бургас. Завършва ГПАЕ „Гео Милев“, а после магистратура по английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Директор е на звеното за управление на проекти във ВиК ЕАД Бургас, след което е мениджър в Европейски информационен център в Бургас. От 2009 г. заема заместник-кметския пост по евроинтеграция и екология в община Бургас. От 2009 до 2013 г. Василева е заместник-министър в Министерството на околната среда и водите. 
В момента е председател на Комисията по околна среда и водите в парламента. 

- Г-жо Василева, идва краят на годината, а с нея става и ясно и колко ще се плаща догодина – общините решават колко ще е такса смет за 2018 г. Можете ли да ни кажете откога ще започне да се променя това и имат ли готовност вече общините да започнат да работят по нов начин на определяна на размера на налога за боклук след промените в Закона за местните данъци и такси?

- Новото законодателство предвижда замърсителят да плаща колкото изхвърля. Това е и законодателният принцип в европейското законодателство, който отразява справедливостта при определянето на такса смет. Все пак това е такса за услуга, която трябва да е адекватна на количеството генерирани отпадъци и новият закон залага възможности за определяне как да става това в зависимост от желанието на общината.

Всяка община може да приложи тази нова методика и чрез ползването на определен брой контейнери от потребителя, или чрез въвеждането на торби, с които да се отчита количеството на генерираните отпадъци и в случай че няма възможност – и на брой жители и това е голямата промяна.

Тя реално не е толкова голяма, защото и в законодателството до този момент това стоеше като възможност. Даже текстовете, които са още от 1996 г. гласят, че таксата се определя на база генерирано количество, а ако няма възможност да се направи това, се прилагат допълнителни методи, включително и данъчна оценка на имота.

- Но всички общини в България определят такса смет именно по този начин?

- Да, заради липса на подготвеност на системите за проследяване, регистрация и т.н. и сега първоначалното предложение беше това да влезе като промяна още през следващата година. Но имаше отлагателен срок, за да могат общините да се подготвят и реално в текстовете на закона беше въведено изискване този метод да бъде прилаган от 2020 г.

- А ще успеят ли общините да се подготвят за това?

- Имаше становище от Национално сдружение на общините в Република България точно поради опасения, че няма да успеят да се подготвят навреме, беше въведен този отлагателен срок, който е приемлив за общините. Това е становище и на общините и по тази причина в хода на дискусиите по закона беше въведен отлагателният срок.

А дали ще успеят, зависи от мобилизацията на ниво общини, адаптиране на системите за регистрите, които се водят, свързването на системите за регистрирането на таксата с данните за живущите в населеното място, обитаемостта на имотите.

Така че тепърва предстои и в закона е предвидено да се разработи наредба от Министерство на финансите, която детайлно да разпише изискванията, които са приложими.

Надяваме се в рамките на 2 г. оставащо време общините да имат готовност да въведат този модел. Но от гледна точка на екологичното законодателство, на принципите, които са възприети в европейското право, това е справедливият подход, всеки трябва да заплаща, за това, което получава – таксата трябва да съответства на генерираното количество отпадъци.

- Има доста въпросителни обаче. Как, например, ще ми се изчислява на мен такса смет– живея в блок в апартамент, с още 20 апартамента?
-
Има общини, които са въвели този пилотен модел и вече са доволни – например от община Свиленград скоро представиха модела, който са въвели и при тях върви добре.

Доста проблемно е въвеждането на този модел в големите населени места, в които има блокове с апартаменти и там е трудно е да се направи диференциацията. В общините с еднофамилни жилища и имоти с дворове е лесно да се приложи. По-трудно и предизвикателно е в големите градове, но там може да се прави комбинация от различни методики. Например може да се приложи методиката брой жители в имот, но това е въпрос на избор от страна на общините, на изчисления, естествено на решения на Общинските съвети, защото тези такси се залагат в общинските наредби за такса битови отпадъци.

- Много съмнително звучи този подход – да се изчислява таксата на база отпадъци със специални торбички. Няма ли риск в България, по български съседите да започнат да си хвърлят боклука във вашия контейнер? Доста неизяснено е.

- Това са методи, които се прилагат в други европейски държави, но там системата е съвсем различна – реално всеки един потребител, примерно в търговската мрежа си купува торбичка и купувайки тази торбичка, той заплаща таксата си.

- Тоест плаща данъка още в магазина?

- Да, все едно в магазина отивате, купувате си торбичка и плащате с нея таксата си и вече тази торбичка си е при вас и след това я изхвърляте и сметосъбиращата фирма минава, за да я събира.
Това се прилага примерно в Белгия, в Холандия е този принцип. И други държави. Зависи си какво се избере като подход и метод за формиране на таксата.

- А тя все пак ще се повиши за гражданите и ще намалее за фирмите, това са очакванията?

- Това отново е предмет на изчисления. Всъщност това, което настояват толкова време от страна на бизнеса е, че на фона данъчна основа и площ (както се формира сега такса смет), по скоро не се дава възможност реално да се отчете какво точно се генерира и отработва и заплаща и едва ли не – несправедливо се натоварва бизнесът спрямо битовите потребители. Но според мен това не е съвсем коректно защото и към настоящия момент голям част от фирмите, ако не и 90% от фирмите, още в началото на годината те заявяват колко контейнери искат да ползват и плащат на база заявените контейнери, примерно казват – аз генерирам отпадък в обем еди колко си килограма и се заявяват, че на ежегодна база ще ползват примерно по два контейнера и се таксуват два контейнера. Така че това е спорно дали ще се увеличи и колко.

По-скоро този механизъм и този метод цели друго – увеличаване на усилията за ограничаване на количествата генерирани отпадъци и разделно събиране на отпадъци. Когато всеки един човек знае, че той плаща точно за това, което генерира, той ще се стреми да събира хартията отделно, да събира стъклото отделно и когато не го таксуват за това, а го таксуват само за общия отпадък, той ще се стреми да събира колкото е възможно по-малко и по този начин се постигат и целите, които са заложени в закона. А общата цел е намаляване на количеството отпадък, който се депонира, без да бъде преработван.

Идеята е отпадъкът да не се третира като ненужен боклук, а като ресурс и всичко, което е ценно, да се извлече. Това са инвестиционните проекти, за изграждане на инсталации за разделно събиране, за сепариране, за рециклиране,  обработка на отпадъка и в това число, хартията, пластмаса, стъкло и биоразградимите отпадъци. В последно време изградихме много инсталации, които могат да преработват, включително и хранителни отпадъци, и зелени отпадъци, така че да се превръщат в полезни продукти – в компост, в топлоенергия, електроенергия и т.н.

Това е смисълът на политиката и прилагайки принципа, "замърсителят плаща" или "плащаш колкото изхвърляш" и вече могат да задействат и други стимулиращи механизми, за да се обърне погледът и да се третира отпадъкът като ресурс.

Това е наистина предизвикателство за общините и трябва да се работи заедно, за да не се получи  срив в системата, а да се получи желаният ефект и за хората, и за общините, ако щете.
Защото самите общини могат да развиват икономическа дейност и да се връщат в хазната приходи от преработката на отпадъците.

- Въпросът е да имат и възможност за преработка, има ли такива общини?

- Да, ето например, в Бургас – регионална система, със система за разделно събиране на отпадъка за третиране на биоразградимите отпадъци сега общината посочи и пакет и за анаеробно разграждане на биорагздаимите отпадъци. Това са инструменти, които подпомагат общините и се намалява максимално отпадъкът, който се хвърля директно на депо. Хвърляйки го директно на депо, се замърсява почва, води, въздух, а реално ти един вид хвърляш ресурс, полезни компоненти.
Така че това е смисълът на законодателството, от там-нататък общините трябва да работят върху намирането на най-подходящия на спецификата на съответната община модел.

- С извинение, но в една циганска махала, какво ще стане там. Да речем Столипиново, там дори не се знае кой живее, генерира се най-много боклук от навсякъде? Коя методика е най подходяща за там?

- Това е, че трябва да се възпитава и обществото за това, че тези усилия водят към ползи, и за хората, и за природата  и в икономически аспект, отново водят до генериране на допълнителни приходи за бюджета на общината. А иначе това трябва да е част от общите усилия – ето вие казвате, не се знае кой живее, това е задача на общината – да знае, да са регистрирани гражданите и разбира се, всеки един от гражданите да носи своята отговорност.
Тук трябва да се съчетават и санкционните механизми – тези, които отказват да се съобразяват с изискванията на закона, на нормативната уредба, на правилата, на наредбите в общината, да носят и своята отговорност.

- А какви са санкциите, предвидени в закона?

- Има санкционни механизми при замърсяване, при недопускане на формиране на нерегламентирани сметища, екоинспектори в общините отговарят за това. Общините имат отговорност да изградят система за събиране на отпадъци, за да помагат, подкрепяйки да разчитат на системата, която се грижи вече за транспортирането на събрания отпадък и т.н.
Това са законовите рамки и от там-нататък прилагането вече зависи от спецификата на населеното място.