Феновете показаха какво е състоянието на стадионите в Бургас. Гледката е потресаваща

Автор: Флагман.бг

Феновете на Нефтохимик, стоящи зад кампанията "Да върне стадион Лазур" ни изпратиха емоционален пътепис за състоянието на стадионите в Бургас. Привържениците са обиколили почти всички бази с изключение на стадион Лазур и кампуса Гнездо на акулите. Оказа се, че извън тях и едно помощно игрище на ст.Черноморец картинката навсякъде е потресаваща. 

Публикуваме го без редакторска намеса:

Детство мое, реално и вълшебно… Рефрен от песничка, която ни връща веднага в детството. Безгрижно, изпълнено с мечти и щастие. Един ще става космонавт, друг музикант, а трети футболист. Космонавтиката и музиката ще я оставим настрана. Нека да погледнем към сбъдването на мечтата на детето да стане футболист.

Какво правихме ние. След училище и домашните работи, ние се запътвахме към близкото училище, където заедно с приятели играем до късно и се връщаме с обелени колена и лакти в следствие на допира с асфалта.

Сега това е немислимо. Защо? Просто училищата се заключват. Т. нар. масов спорт за който се говори като приоритет на милата ни Община Бургас се унищожава още в зародиш.

От кой се пазят игрищата в училище? Може би всички трябва да се запътят към новопостроените спортни комплекси, които са или частни и ще трябва да се поровиш в джобовете за да се доближиш до мечтата си или са общински, но ще трябва да чакаш ред и да внимаваш да не се осакатиш от неподдържаната настилка.

Следващата стъпка за сбъдване на мечтата е да се запишеш да тренираш организирано. Има частни детски футболни академии и отбори, които развиват и мъжки спорт. Независимо от избора ти в един момент ще трябва да стъпиш на голям терен. За мъжки футбол. До тук чудесно. Но къде са тези терени в Община Бургас? И в какво състояние са?

Група приятели решаваме да проверим къде са тези терени и да видим качеството им. Започваме от Спортна база Ветрен. Пристигаме в ранния съботен следобяд. Търсим в хотелчето, което изглежда относително добре поддържано, но не намираме никой там.





Оказва се, че едната врата към терена е отключена и спокойно влизаме на терена. Докато стигнем до него обаче се натъкваме на няколко купчини пръст изровени от къртици. Снимаме около двете вратарски полета, където тревата постепенно изчезва, а точката за изпълнение на дузпа е „изядена“ от футболни бутонки. Последното валиране на този терен сигурно е бил преди години, а един метален скелет на подвижна 7 метрова врата ни подсказва, че някога тук е могло да има и професионални тренировки. Тръгваме си от тук с недоумението как една спортна база, която се намира в близост до болница и минерални бани се оставя без никакъв контрол и поддръжка.

Насочваме се към стадиона в гр. Българово. Там отново никой не ни посреща, затова влизаме необезпокоявани. Стадионът посреща мачове от Втора „ПРОФЕСИОНАЛНА“ футболна лига ( кавичките не са случайни).





Теренът е сравнително добре, но вече започнал да се амортизира, понеже освен от професионалния мъжки футбол, приема срещи и от юношеския футбол. А да! И тренировките са на него. Виждаме, че на места вече тревата липсва. Снимаме, но забелязваме, че наближават сиви облаци. И не говорим, че са надвиснали на футбола в Бургас, защото това отдавна е факт.

Потегляме към стадиона в кв. Долно Езерово. Още от пръв поглед се забелязва, че тук ще има доста да се снима. Проблем с влизането в спортната база ( силно казано) нямаме.





Сред терена местните жители си разхождат кучетата, а в страни от терена деца тренират мятане на чук, диск и гюле. Внимателно минаваме покрай тях, за да не пострадаме от някой случаен уред. Заприказваме се с тях и разбираме, че и при тях положението не е никак цветущо, но ние продължаваме със своята задача. Обикаляйки из терена и виждайки трагичното му състояние, започваме да се чудим, кое най-напред да снимаме. Ще има ли достатъчно памет във фотоапарата.

Всичко тук е спряло и унищожено. Вече не може да се ползва думата „терен“ за тази пародия.Започваме да се питаме: Кой ще дойде тук за да тренира? Какво ще тренира? Какви успехи искаме от нашите отбори? Какви качества ще развиват тези деца, които остават в Европейската столица на спорта? Вече не ни учудва нищо. Тук всичко е като в Припят ( градът на 3 км от Чернобил). 

И ти става все по-тъжно и сиво. Обикновено в такъв миг си задаваш само един въпрос. Защо? Защо се допуска това? Защо никой от т.нар. управляващи не дойде да види в какво състояние са терените. Защо ние сме тези, които го правят? Защо, защо защо...

Твърде изтощени сме да продължим. Не физически, а емоционално. Остава само стадион Черноморец, но и там не ни очаква обнадеждаваща картинка. Скоро бяхме там на бургаското дерби между Черноморец и Нефтохимик от Елитната юношеска група до 19 години и състоянието на терена едва ли е подобрено. Ще използваме снимките от тогава, а ако някой има по-актуални снимки – да заповяда.





И така. Тази детска мечта се преобразува във фантазия. Футболист? Не. Тук такова нещо не верее. Но има начин да я постигнеш. Стягай багажа и дим да те няма. Терминал Юг те очаква.