Вижте за какво си мечтаеше Костадин. А кой ще е следващият на пешеходната пътека до с. Атия? (ВИДЕО)

Автор: Христо НИКОЛОВ

Тази сутрин жителите на с. Атия се събудиха и за „добро утро“ научиха зловещата вест за поредната трагедия.

Поредното семейство бе почернено от „войната по пътищата“, в която всички  сме пасивни и активни участници. Война, която годишно отнема повече животи от някои от най-опасните вируси на планетата.

Трагедията с 16-годишния отличник Костадин Джардов от Професионалната гимназия по туризъм можеше да бъде предотвратена, а родителите му да не ридаят върху обезобразеното му тяло утре.

Днес Костадин тръгна навреме за училище в студената, мрачна и дъждовна сутрин.  Зареден с ентусиазъм и желание, тийнейджърът сви към автобусната спирка, пресичайки  прилежно четирилентовия главен път Бургас-Созопол при пешеходната пътека, снабдена с предупредителни знаци за ограничение на скоростта от 80 на 60 км/ч. при самата пешеходна зона, на кръстовището има даже и камера за снимане на нарушители.

Днешният ден не бе с нищо по-различен от останалите такива, в които Костадин е пресичал – той е правил това в продължение на 8 години. Но днес съдбата се намеси по жесток начин.

Пътят му към абитуриентския бал, към мечтата му за развитие в чужбина е бил пресечен рязко от автомобил, движещ се, по всяка вероятност, със скорост над разрешената. Тялото му отскача на 30 м след пешеходната пътека, където сме заснели следите от кръвта. Спирачен път на джипа "Шевролет Каптива"  липсва.

Оказва се, че от години жителите на с. Атия настояват за обезопасяване на тази пешеходна пътека, по която ежедневно децата от селото пресичат, за да стигнат до училищата си. Родителите им ходят на работа в Бургас. През тъмните часове на денонощието тя не е достатъчно осветена и меко казано „е в пълен, непрогледен мрак“.

Единствен ориентир за пресичащите ученици – като пътеводна светлина и граница между живота и смъртта, са фаровете на автомобилите. Факт е обаче, че не винаги скоростта на движещия се автомобил може да бъде правилно и успешно преценена по две ярки жълти светлинки.

Дали Костадин е погледнал, защото шофьорът изобщо не го е видял в сумрака в 6,45 часа, дали се е движел с превишена скорост и дали момчето е успяло да прецени скоростта му – въпроси, които може би никога няма да получат обективен отговор.

Може би обаче е редно да попитаме дали не е необходимо въпросната пешеходна пътека да бъде боядисана с боя, която вместо да поглъща светлината при дъжд, да отразява поне част от нея, правейки я по-ясна и видима в тъмните часове?

Необходимо  е на това място да има по силно осветление, което през нощта да показва на бързащите и очевидно неотразяващи пътните знаци шофьори, че там има пешеходна пътека?

Може би дори трябва да се изгради пасарелка, съоръжение което не е кой знае колко скъпо.  А защо на въпросното място не се сложат легнали полицаи от двете страни, които да принуждават  шофьорите да намалят?



„Престъпно безхаберие“, както го описват хора от селото. Дали осветлението щеше да предотврати днешния трагичен инцидент?

Няма как да върнем Костадин, нито Вальо, който бе убит по аналогичен начин на същото място преди  години, но можем да се поучим от грешките си. Защото на това място има и други инциденти с фатален край.

Почивай в мир, дете!

Вижте за какво мечтаеше Костадин: