Славно минало! Преди 105 години българка първа литна в бойна мисия (СНИМКИ)

Денят е 30 октомври 1912 г. - само 25 дни след началото на Балканската война. От летището край Мустафа паша (Свиленград) с разузнавателна мисия излита българският аероплан “Воазен”, пилотиран от подпоручик Стефан Калинов, съобщава Блиц. За първи път на борда на военен самолет лети представителка на нежния пол - 15-годишната доброволка Райна Касабова. По време на полета, продължил 43 минути, девойката хвърля позиви на турски над обсадения Одрин с призиви да се спре войната, която е безсмислена за турците.

Коя е смелата българка? 

Райна Касабова е карловка от буден борчески род, правнучка на хайдут Велко и дъщеря на опълченец. Щом обявяват войната, тя зарязва школото и бащин дом и се записва доброволка  Военните я приемат и така попада като милосърдна сестра в Първа полева болница в Свиленград. 

Тя сама пожелала да лети, свидетелстват по-късно очевидци. Един авиатор й дал коженото си яке, друг - пилотската си маска срещу вятъра. Храбро се качила на самолета и казала “Сега ще наплашим читаците!”. 


През 1963 г. първата жена космонавт Валентина Терешкова при посещението си в България се среща с Райна Касабова

След полета командирът на Аеропланното отделение поручик Радул Милков се скарал на подпоручик Калинов за своеволието, но след това размислил и решил, че едно геройско дело отменя наказанието за нарушена летателна дисциплина. Така само с един-единствен полет Райна Касабова остава завинаги в историята на българската и световната авиация. Мисията й е на боен самолет, но е с най-хуманната цел - да се спре кръвопролитието. 

И след войните Райна не слиза от страниците на вестниците.

През 30-те години печели конкурс за най-хубавата жена на Черноморието 

Не се омъжва, защото се грижи за безнадеждно болния си брат, който е бил четник на Яне Сандански. 

След Втората световна война често я канят на тържества, за да разказва спомени на младите. Паметна за нея ще остане и срещата й с първата жена космонавт Валентина Терешкова през 1963 г. по време на посещението й в България. 

Не след дълго - през есен­та на 1969 г., храбрата българка си отива от този свят, но остава завинаги в историята на бойната авиация. 



Името й е увековечено на Антарктида

Райна Касабова доживява до 1969 г., когато умира на 71-годишна възраст. Всичките й близки са починали преди нея. Изоставена, забравена, в последното й жилище я изпраща само ветеранът авиотехник Георги Хайверов. 

Скоро и той умира и няма кой да се грижи за гроба й, тънещ в буренаци. Вече никой не си спомня за първата жена, летяла с боен самолет.
Едва през 1996 г. Дружеството за защита на паметниците и гробовете на хора, загинали за България, се сеща за нея и с голяма трудност намира гроба й. Надписите на мраморната плоча са почти изтрити, но успяват да ги възстановят. От десетина години грижите за гроба, намиращ се на Централните софийски гробища, поема дружество "Райна Касабова". Бившите военни се грижат и за паметната плоча на ул. "Ивайло" в Карлово, близо до родния дом на Райна. През 2013 г. родолюбците отбелязват тържествено и 100-годишнината от героичната мисия на самарянката. Една от първите плочи в новата Алея на воинската слава в Карлово е нейната.

През октомври 2012 г., пo пoвoд 100-гoдишнинaтa oт Бaлкaнcкaтa вoйнa и изпoлзвaнeтo нa caмoлeтa кaтo бoйнo cpeдcтвo в Meмopиaлния кoмплeкc нa лeтищe Узyнджoвo кpaй Xacкoвo e oткpитa пaмeтнa плoчa c имeтo нa Paйнa Kacaбoвa. Под нея, както и под паметните плочи с имената на Paдyл Mилкoв и Пpoдaн Tapaкчиeв, е заровена гилза с послание за поколенията: "Запазете небето на България ясно и чисто! Запазете земите на траките, населени с българи, от врагове! Не допускайте България да граничи със собствени територии! Дълбок поклон пред падналите за свободата на България!".
И до последния си миг първата жена, покорила небето с боен самолет, е била горда. И тъжна заради нерадостната си съдба, оставила я без семейство и деца, тъй като любовта на живота й загива във войните. Отишла си е от този свят обаче с вяра. В България...

На името на Райна Касабова през 2012 г. е наречен и един от ледниците на Земя Греъм в Антарктида. Toй e c дължинa 6 км и шиpинa 3,5 км, paзпoлoжeн нa бpяг Дeйвиc oт зaпaднaтa cтpaнa нa Aнтapктичecкия пoлyocтpoв - един скромен символ на нейния дух, устремен винаги към първооткривателството.