Защо медиите на Пеевски да стават опозиция, като при тези условия те си печелят парите?

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Проф. Станислав Станилов е на 74 г. Роден е в Габрово. Историк и археолог. Депутат е в пети пореден парламент от „Атака” и от „Обединени патриоти”. Зам.-председател е на Национално движение „Русофили”. Дългогодишен член е на ръководството на партия „Атака”.

- Професор Станилов, прав ли е проф. Иво Христов, като казва, че българските евреи са спасени благодарение на Съветската армия?
- Обяснението е много сложно и много тежко. Той не е прав да ги приказва тези приказки, защото директно това не се отнася за случая, но има един такъв момент – през 1941 г. ако Хитлер беше поискал да вземе нашите евреи, той щеше да ги вземе без никакво препятствие, но това е 1943 година. Тогава минава битката при Курската дъга – целият свят знае, че германците загиват и че, ако ние откажем да им дадем евреите, те не могат да ни окупират, защото няма откъде да вземат войска. И изключително интелигентният и хитър държавник Борис III го преценява това и казва „а бе няма да ги дадем, защото не могат нищо да ми направят”, което е вярно. Този е смисълът – че руската армия вече е преодоляла германската мощ (най-голямата, която познава светът). И нещата започват да се обръщат и това оказва влияние на обществените нагласи – българите набират смелост да се съпротивляват и да кажат „не, не може, няма да дадем”. А иначе заслугата за директното спасение на евреите не е руска, тя си е българска.

- А имало ли е други народи, които по това време е можело да спасят евреите, но не са го направили?
- Точно по това време – не, но малко по-рано например датчаните са спасили 10 или 20 хиляди души, не помня точно, като ги прекарват с кораби през Швеция. Те са другата нация, която е спасила, но само част от евреите си, защото другите немците са ги отмъкнали. Има, разбира се, и случаи като в Полша и в Украйна, където самите поляци - селяни отиват и съдействат на германците, като взимат евреите и им ги предават в ръцете. Това е ставало и във Франция. Сега не се говори в общественото пространство, но то е самата истина. Българите са единствените, единствените, които нямат етнокултурен конфликт с еврейската диаспора в България. Няма такова нещо – няма антисемитизъм.

- Да, но Волен Сидеров каза, че Холокост не е имало.
- Какво означава Холокост?! Холокост в България не е имало.

- Не говоря за България, а изобщо - той твърди, че по принцип Холокост не е имало и това е конспиративна теория.
- Аз не мога да го коментирам – това къде сте го прочели, в партиен документ?

- Той го е казвал!
- Не, това е от книгите му, за които аз не мога да отговарям. В партиен документ на „Атака” такова нещо гарантирано няма. Откакто е лидер на „Атака” той антисемитски изказвания няма. Аз го гарантирам. Няма! Има книги, които е писал. За това вече той си отговаря като автор.

- По телевизията съм го чувал.
- Сега, не се опитвай да ме вкараш, както един път ме вкара и ми струва пет хилядарки! Втори път това няма да стане, аз съм на 75 години и съм от стара коза яре.

- Като казахте за петте хиляди, извинихте ли се на Огнян Донев – имаше такова решение в съда?
- Да, извиних му се по телевизия „Алфа”.

- А мнението на Иво Христов – че 80% от българите са дебили, има ли някакво основание?
- Има много интелектуалци в България, които презират народа си. Това е един интелектуален синдром и той не съществува само в България, а и на други места – и в Русия, и в Германия и къде ли не. Това, което той казва, означава, че той презира този народ, с чийто хляб и вино е израсъл, което е срамно. Но много хора когато народът не ги слуша и не им изпълнява волята, започват да го ругаят. И това е точно такъв синдром. Това е изказване, което е позорно и един такъв човек не може да го прави. Но той в мозъчната си дейност има едни такива апокалиптични настроения, което от време на време избива и се вижда. Той има претенции за висок интелектуалец, аз се познавам с него лично, нямам бележки, но понякога има такива белези – има апокалиптично мислене и в тази връзка той казва „тия са такива, тия са онакива”. Не може да се говори така за народа. Аз лично никога не съм говорил така и се срамувам от това.

- „Воля” вече подкрепят управлението.
- Ами! Подкрепят… подкрепят за здравеопазването, защото имат сметка и за лекарствата се дават едни пари – „Воля” са ясни, те са фирма. Те са петролно-лекарствена фирма.

- Според Вас те няма да подкрепят държавния бюджет, така ли?
- Не съм сигурен, не мога да кажа. Може и да го подкрепят, а може и да не го подкрепят. Но специално вота на недоверие ще го подкрепят, това е сигурно. Ще се направят на велики.

- Колко процента е шансът вотът на недоверие да успее?
- Не мога да кажа. Мисля, че е малък шансът.

- Но допускате, че има шанс?
- Не, няма шанс. Първо, това не е момент, в който да се иска вот на недоверие. Откакто БСП имат нов лидер, те водят първосигнална опозиционна политика. Да се води опозиционна политика на високо ниво е много трудно, изискват се много усилия и се изискват хора. Хората, които можеха да правят такава политика, вече не са в парламентарната група на БСП. Това мога да кажа.

- Виждате ли някаква реална радикализация на ДПС или това е театър?
- Не, не – това е стандарт. Те имат много тесен сектор. Обърнете внимание за какво говорят – възродителен процес, език на омразата, права и свободи, задължително изучаване на турски език. Всичко касае един тесен сектор в българската политика, който се отнася само за турската диаспора в България. Нищо повече. Когато стане дума за икономика, за външна политика и прочее – „ние сме либерали, ние сме за либерална икономика” и това е. Обръчите от фирми е продължението на словото (смее се) и прочее. Те са стандартна партия. Нестандартното е тесен сектор – те го поддържат и говорят срещу нас – че ние сме идиоти и не знам какви си. Но те това, което го казват, го казват в стандарта, защото като правиш политика, трябва да имаш опора върху цялостната политика. А те нямат такава. Те са стандартна партия.

- Те казаха, че вземат твърд курс към демонтаж на националистите от властта. Очаквате ли в тази посока да бъдат употребени медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски?
- Не мога да кажа. Делян Пеевски за мен е един човек, който се занимава с правене на пари. Той политика не прави. Или прави такава политика, която е свързана с правенето на пари. Но да се занимава с турска политика в България, не съм го чул досега. Досега не съм чул негови думи за ДПС и за Ердогановци – за тази политика за турцизация, неоосманизъм и прочее. Той се занимава с правене на пари.

- Това ли обяснява всъщност факта, че медиите му продължават да подкрепят Бойко Борисов, правителството и управляващите като цяло?
- Ами какво да правят друго? Защо да стават опозиция, като при тези условия те си печелят парите – това е бизнес! Това не е политика, това си е бизнес. Сега, дали този бизнес е почтен или е непочтен, аз не мога да кажа. Не мога да преценя, защото не съм икономист. Половината е на повърхността, половината е в сивото – някаква такава бъркотия е, но не мога да го кажа. Трябва да питате финансист. А иначе понякога в България се сатанизират хора. Сатанизира се Цветан Василев (с когото между другото съм съгражданин – гимназията, която той е завършил, е до моята къща в Габрово), сатанизира се Делян Пеевски, сатанизира се този, онзи и прочее. Но тази сатанизация до нищо не води. Гледам по форуми, по медии, в интернет, навсякъде всички ругаят Цветан Василев. Обаче Цветан Василев си седи в Сърбия и при всички положения гледа един сеир, което е срамно за едно общество. Защото ако той е наистина престъпник, тука прокуратурата прави заявка пред сръбските власти да го предадат, да го екстрадират и отива на съд. А всичко е някак размито и нищо не се получава. Само народът се възмущава и вика „дръжте ги”, обаче първо, никой не ги държи. И после – те никъде не бягат.

- Т.е. това е една пара в свирката?
- Това е пара в свирката, но тази пара в свирката ще играе до известно време. След това ще се запуши и ще трябва да свири свирката и няма да стане добре, защото то е всеобщо явление – сега сме в един такъв период, който е много неопределяем като функция, но един ден на хората ще им писне от тази имитация на политика и ще кажат „стига вече толкова”. Може и да не излязат на улицата, може да го направят с гласуване, но нещата ще трябва да ги променят, ако политиците сами не го направят.