Задължават призовкаря да ни търси на адрес поне три пъти месечно

Източник: Вестник Сега

Разумът победи - в Гражданския процесуален кодекс бяха извършени важни промени, които ще сложат спирачка на редица злоупотреби с правата на гражданите и на бизнеса.

Досега поради нарушения или измамливи схеми мнозина бяха осъдени, без въобще да знаят за делото. Вече няма да е така. Тази несправедливост се дължеше на възможността банки, телекоми, топлофикации и т.н. да завеждат дела срещу граждани, а длъжникът да бъде призоваван чрез уведомление, лепнато на адреса му, с покана да получа книжата по делото си в двуседмичен срок. Но заради фиктивни залепвания или поставянето на известието на неактуален, напуснат адрес, немалко българи бяха лишени от шанса да се защитят при несъществуващи дългове - например погасени по давност или пък надписани от кредитора сметки.

Занапред призовкарите ще бъдат длъжни да търсят призованото лице на адреса му поне три пъти в рамките на месец, като един от дните трябва да е почивен. Освен това съдът служебно ще трябва да издири къде работи лицето, за да му изпрати призовка и там.

Ако по някаква причина длъжникът не се яви след уведомлението, срещу него няма да се издава заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С такива заповеди по принцип се снабдяват топлофикациите, ЕРП-тата, ВиК дружествата, колекторите, фирмите за бързи кредити и др. Задължително ще се образува съдебен процес, в който служебно назначен адвокат ще защитава неявилия се ответник

Тази защита се предвижда и по изпълнителните дела. Друга важна промяна ще доведе до водене на по-малко изпълнителни дела. Когато се обърне към съда, кредиторът ще трябва да посочи банкова сметка или друг начин, по който длъжникът би могъл да погаси доброволно сумата и така да си спести плащането на такси на частните съдебни изпълнители и адвокатски хонорари.

Сериозен пробив се постигна в правилата за продажба на имоти и вещи. Досега те често се харизваха твърде евтино, а длъжниците продължаваха да дължат огромни суми. Занапред при първа продажба движимите вещи не могат да се "слагат на тезгяха" на цена, по-ниска от застрахователната им стойност. Длъжниците пък имат право да поискат от съдебния изпълнител да назначи нова експертиза.

Увеличава се и началната цена, от която стартира продажбата - тя ще е 85% от оценката, а не 75%, както досега.

За недвижимостите длъжникът вече има право да избере вещо лице, което да извърши втора експертиза. В такъв случай оценката на имота ще се определя като средноаритметично на двете експертизи - възложената от длъжника и изготвената по поръка на съдебния изпълнител. А началната цена при първата продан става 80% от оценката на имота (вместо досегашните 75%). Освен това тя не може да е по-ниска от данъчната оценка. Ако съдебният изпълнител откаже да извърши нова оценка на имота, длъжникът ще може да оспори това пред съответния окръжен съд.

Занапред ще е достатъчно човек да погаси първоначално 20% от борча си, за да спре продажбата (при 30% минимална вноска сега). Остава в сила правилото, че после трябва да се изплащат по 10% месечно.

Въвежда се изрично задължение запорите и възбраните да се вдигат незабавно след приключване на изпълнителното дело, тъй като практиката показа, че съдебните изпълнители, след като са си събрали таксите, не бързат да освобождават обезпеченията и концентрират усилията си в събирането на вземанията по другите си дела.

Още нещо много важно - слага се край на "свръхобезпеченията". Вече няма да е възможно за дълг от 100 лева, който може да бъде събран от заплатата, съдебните изпълнители да блокират всичките сметки и имоти на длъжника, да го товарят с такси и да пречат да нормалния му живот или бизнес. Пак ще е възможно да налагат анблок запори и възбрани, но ще има лимит на броя им, като ще се отчита доколко има риск дългът да не бъде събран. Така се стопира порочната практика частният съдебен изпълнител да блокира всички банкови сметки на длъжника дори когато наличността по само една от тях стига за погасяване на дълга. Промените в закона уточняват, че съдебните изпълнители ще имат задължение да налагат запор на авоарите до дължимата сума. И че не може за малък дълг, който може да бъде събран от заплатата или от банкова сметка, да се пристъпва към продан на имот.

Ако съдебният изпълнител все пак превиши нужната мярка, изрично се разписва, че това е основание да бъде съден за причинени вреди. Изобщо значително се увеличава кръгът от незаконни действия
на съдебните изпълнители, които длъжниците могат да обжалват. Пред окръжните съдилища те могат да искат отмяна на отказа да бъде спряно или приключено делото. Могат да обжалват отказа да бъде определена нова оценка или назначаването на трето лице за пазач на активи (без това да е необходимо) - схема, по която много българи бяха извадени от имотите им, а бизнесите им бяха окрадени.

Безбожно високите такси на частните съдебни изпълнители остават в миналото, защото се въвеждат тавани. За малките дългове се предвиждат етажи, включващи простите и пропорционалните такси по изпълнението. Те регулират размера на таксите като процент от минималната работна заплата спрямо дълга. А за задълженията, по-големи от 45 минимални заплати, сборът от пропорционалните такси не може да надвишава 1/15 от дълга.

Регулираха се два много чувствителни за обществото проблема.
Актуализира се размерът на несеквестируемите доходи от труд и пенсии, като стойностите вече се определят съобразно дохода на лицето, определен спрямо МРЗ. Досега регламентацията по чл. 446 от ГПК пораждаше затруднения в практиката, тъй като несеквестируемите части бяха определени в абсолютни размери спрямо стойностите на МРЗ към момента на приемането на ГПК през 2007 г. 

Банките вече нямат право да изпълняват запори над трудови доходи, пенсии, помощи, обезщетения за майчинство и други социални плащания.

Разшири се достъпът до Върховния касационен съд. Ситото вече няма да е толкова ситно и гражданите и фирмите ще имат възможност да получат защита от най-опитните съдии в случаите на очевидна неправилност, вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение.

Предвиждат се електронни търгове - като възможност за прозрачно наддаване, което ще парира разните схеми за заграбване на имуществото на длъжници. И още една важна промяна - дава се възможност за закупуване на тези имоти, обявени за публична продан, чрез банкови кредити. Това ще увеличи кръга от потенциални купувачи и ще допринесе за по-оживено наддаване и съответно нарастване на цената, което е в интерес и на длъжниците, и на кредиторите.

Макар че не отмени голготата на българите - чл. 417 от ГПК, по отношение на частните съдебни изпълнители, изпълнителните производства, обжалването и призоваването, законодателят направи революционни промени, които създават баланс между кредиторите и длъжниците, слагат юзди на злоупотребите, стопират схемите с фиктивните призовавания. А частните съдебни изпълнители ще могат да изчистят от редиците си "туморите" - извършителите на тежки нарушения ще губят правата си завинаги.

Банките си запазват бързата писта

Прословутият чл. 417 от ГПК, който дава привилегия на банките да съдят своите клиенти без тяхното участие по бърз ред, оцеля. Проблемът е, че в тези дела съдът се превръща в пощенска кутия. Той не осъществява правосъдие, няма право на преценка, по закон е задължен да приеме за верни твърденията на банката и да осъди кредитополучателя. Възползвайки се от тази привилегия, през годините банките напълниха договорите си със забранени от закона неравноправни клаузи и въз основа на тях вдигат произволно лихвите или товарят потребителите с несъществуващи задължения (като случаите със заемите в швейцарски франкове). В други случаи банки не изпълняваха договореностите за определяне на лихвата съобразно пазарните индекси Юрибор, Либор, Софибор и независимо че те се понижаваха, вдигаха лихвите. Нарушавайки законите или собствените си договори, банки вдигат месечните погасителни вноски и зорлем превръщат коректни клиенти в проблемни длъжници. Но вместо да бъдат санкционирани, банките се снабдяват по бързата процедура с изпълнителни листове, запорират, възбраняват и продават имуществото на кредитополучателите, които едва след осъждането им могат да се защитят пред съда в истински съдебен процес. А делата отнемат години и когато злощастният клиент накрая спечели делото, той е загубил имотите си и е разбил живота си.

Законодателят отказа да отмени привилегията на банките. Все пак поне задължи съдебните изпълнители да представят в съда копие от връчената заповед за изпълнение с подпис на получателя. Това ще стопира злоупотребите с фиктивно връчване, при което длъжникът пропуска срока за оспорване пред съда.

Депутатите приеха още, че набеденият длъжник може да спре бързото производство по чл. 417, като представи писмени доказателства, че е бил изряден платец, и без да е нужно обезпечение. На практика това означава клиентът да покаже в съда платежните нареждания, доказващи, че вноските по кредита са плащани редовно.

Друга козметична промяна е, че в двуседмичния срок за оспорване на задължението длъжникът може да плати доброволно и ако докаже, че не е дал повод да бъде съден, да поиска съдът да го освободи от разходите за държавни такси и за адвокат, респ. юрисконсулт, направени от кредитора, които в противен случай ще легнат върху него.