Жп връзката между България и Гърция ще се реализира с европари

За изграждането на железопътната връзка между България и Гърция по проекта "Солун - Кавала - Александруполис - Бургас - Варна - Русе" ще се търси европейско финансиране, пише Investor.bg

Това стана ясно след срещата на министър-председателя Бойко Борисов с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и с гръцкия премиер Алексис Ципрас, съобщиха от пресслужбата на кабинета.

Тримата разговаряха в Брюксел в рамките на провеждащия се там Европейски съвет на официална тристранна среща.

Според Борисов подписаният в Кавала в началото на септември проект е от стратегическо значение не само за двете страни, но и за развитието на региона като цяло.

Българският министър-председател отбеляза и напредъка на работата по интерконектора с Гърция.
Друга тема на срещата беше сигурността на Западните Балкани и европейската перспектива на страните от региона. Представени бяха резултатите от четиристранната балканска среща в "Евксиноград", където премиерът Борисов прие министър-председателите на Гърция и на Румъния - Алексис Ципрас и Михай Тудосе, както и сръбския президент Александър Вучич.

Премиерът Бойко Борисов отбеляза, че е изключително доволен от конструктивния диалог с колегите си от региона. Той акцентира върху необходимостта отношенията между страните на Балканите да се развиват така, че да се гарантира мирът, стабилността и просперитета в тази част на Европа.

По думите му България може да има своя съществен принос за това, включително благодарение на предстоящото председателство на Съвета на ЕС.

Борисов съобщи, че ще предложи България да участва във фонда за Африка с половин милион евро в знак на солидарност. Той отбеляза, че фондът, който цели да ограничи причините за миграцията към ЕС има нужда общо от допълнителни 125 млн. евро.

Всички участници в Европейския съвет са изразили при обсъждането на темата за Турция претенции за свободата на словото там, за правата на човека, но и отчитат, че споразумението за миграцията се спазва и от влизането му в сила миграционният натиск е спаднал в пъти. Всяко изказване започваше с това, че нашата страна е пример в опазването на границата - и сухопътна, и морска, уточни Борисов пред български журналисти в Брюксел, пише БТА.

Той поясни, че е имало предложения за запазване, за ограничаване или за спиране на предприсъединителните фондове за Турция. “Мнението е около 75 на сто от тези средства да се плащат, за да не пострада гражданското общество, за да може тези процеси, които вървят за демократизация и приближаване на Турция до ЕС, да продължат”, уточни премиерът. Той добави, че средствата по споразумението за миграцията няма да бъдат засегнати.

“Всички се обединихме, че Турция е най-големият ни съсед, изключително важен партньор, не само за ЕС, а и в този регион на света, където всеки ден танкове и войници влизат от една в друга област и в кадрите няма една здрава сграда.

Когато изградихме препятстващото съоръжение по границата, получихме ноти от Турция, но успяхме да ги убедим, че това е съоръжение в помощ на българската и турската гранична полиция, при огромен миграционен натиск да може в първия момент да защити границата.

Това не е Китайската стена или съоръжение, по което да пуснем ток и да не може да припари никой. Искам да правим разлика”, посочи премиерът.

По повод миграционните процеси Борисов изрази надеждата ЕС да има по-твърда политика, която да отчита европейския интерес в региона на Африка и Близкия изток.

“Отново поставих въпроса защо воюваме там и какви са последствията - например с Либия. Колкото и да не бяха държави, които ни харесват, имаше мир и правила, които спазваха. Това се случи в Ирак, Афганистан, Сирия”, допълни Борисов.

ЕС за радост показа доста сериозна твърдост и отстояхме споразумението с Иран да се спазва, добави той по повод решенията на Европейския съвет, приети снощи.

За разлика от споразумението за климатичните промени - и Господ ни наказа всички, не се спази. Но всички отчетоха, че Иран не е Ирак и за споразумението, което ЕС толкова трудно постигна, трябва да бъдем единни, коментира той по повод ядрената сделка с Техеран.

За Северна Корея е ясно, че надали някой ще има различно мнение, че това, което се прави там, незабавно трябва да се прекрати и да се върнат на масата на преговорите и по мирен път да се решават проблемите, посочи премиерът.

По повод европейската перспектива на Балканите Борисов заяви, че безспорно те са най-бедният европейски регион.

“Ако искаме да запазим Балканите конкурентоспособни, да направим свързаност, каквато има в цяла Европа, сега е моментът за започването на проекти - жп-линии, магистрали, европейски транспортни коридори.

Има китайски, руски, турски инвестиции, от Саудитска Арабия. Ако нямаме интерес, ако Балканите не са ни важни - животът никога не търпи вакуум”, коментира Борисов.

Предприсъединителните фондове за Балканите трябва да се увеличат. Балканите са място, всички отчитат, което, ако оставим без внимание, ще ги изпуснем. Усещам във всички колеги интерес и съм оптимист в тази посока, коментира още премиерът.

По повод преговорите за Brexit Борисов заяви, че ако има малко напредък, той се наблюдава по въпроса с правата на гражданите. Парите (дължими от Лондон на ЕС - бел. кор.) са големият проблем. Интересуват ни българските граждани да не понесат страдания, щети, посочи премиерът.