Очаква ни структурна безработица, сегашните професионалисти трябва да се адаптират до 10 години

Автор: Георги РУСЧЕВ

Доц. д-р Милен Балтов е зам.-ректор на Бургаския свободен университет. Той е икономист в областта на предприемачеството, иновациите и инвестициите. Завършил е Английската гимназия в Сливен, след това е продължил образованието си в УНСС и е получил докторската си степен от унивеситета в Сан Гарен, Швейцария.

- Доц. Балтов, кои са най-застрашените от изчезване професии за следващите 10 години?

- Най-застрашени ще бъдат тези, които са свързани с полагането на рутинна, продължителна дейност, която може да бъде заменена от машини и алгоритми, или такава, която може да бъде извършена самостоятелно от клиентите. Примери за това са текстилната и автомобилната промишленост, където много работни места бяха загубени в следствие на машинизацията. В следващите години ще видим и много от професиите в IT сектора да започнат да изчезват – предимно тези, свързани с рутинно и ежедневно писане на повтарящ се код. Вече е факт, че компании в Индия посочват този проблем и използват алгоритми за дописване на софтуер. Професиите в ИТ сектора няма да изчезнат напълно – те ще съществуват в тази си част, която е свързана с правенето на задания или разчертаването на задачи и предаването и за по-нататъшно изпълнение.

- Какво имате предвид?

- Дълго време софтуерът е се правеше за самата категория на информационните технологии. В наши дни се прави т.нар. „embedded software” (вграден софтуер, бел.а.), който се разработва във все по-голяма степен за други сфери на живота – например софтуер за кафеварки, хладилници, печки, перални и т.н. Това е т.нар. „интернет на нещата”. В този ред на мисли, заетост ще има до нивото, до което си струва логически да се проникне навсякъде.

- Няма ли загубата на някои от професиите, които в момента съществуват, да се отрази негативно на икономиката? Все пак тези хора ще останат без работа.

- Да. Това е свързано с понятието „структурна безработица”, която се наблюдава на всеки 25-30 години. Това е една икономическа цикличност, която може само да бъде притъпена, но не и избегната. Руският икономист Николай Кондратиев още преди около 90 години е разписал това като теория и го е доказал. Първият такъв шок е бил точно в текстилната индустрия в края на 19 век. Тогава постепенно са започнали уволнения в този отрасъл, защото машините са заменяли хората. По същия начин в момента сме на ръба на една от т.нар. „дълги кондратиевски кризи” (наименувани на споменатия руски икономист) и то ако при предишните структурни безработици хората са били освобождавани от стоманолеярната и автомобилната индустрии, то сега тя ще бъде в споменатите вече сектори. Големият въпрос тук е не дали това ще се случи, а дали хората, които в момента заемат позиции, които ще станат излишни, ще могат достатъчно бързо да се адаптират за нови професии. С други думи, хората, които правят обичайни и рутинни задачи в софтуера, ще могат да се адаптират да правят по-сложни задачи в информационните технологии. Аз смятам, че тази крачка няма да е много трудна, но проблемът ще бъде в това доколко те ще са запазили комуникативните си качества.

- В кои сфери и сектори ще се открият нови работни места?

- На база на различни публикации в международни издания и различни класации по темата можем да кажем следното и аз директно го твърдя: 80% от новите работни места ще бъдат в сферата на личните грижи. Но не просто в сферата на услугите, а неща, свързани с творческо мислене и грижи за човека. Една прогноза за САЩ през 2024 г. ни казва следното – най-търсени ще бъдат  старши медицински сестри. На второ място ще бъдат управителите и мениджъри на оперативно ниво. На трето – разработчици на софтуер от категорията „интернет на нещата” и на четвърто – анализатори. Тези четири професии, в този ред и според тази класация, ще са най-доходните след по-малко от 7 години. Има компании, включително и в България, които и сега вече са се насочили в тази посока. Пример за това е Hewlett Packard, които в нашата страна имат около 3500 служители. Съвсем скоро участвах на форум по темата, в който ясно се каза, че 70% от хората, които работят в компанията, не са информатици – те са хора, свързани с управлението на човешкия ресурс, маркетолози, мениджъри и финансисти.

- Може да се твърди, че в момента живеем в ерата на дигитална революция. По какъв друг начин ще се промени света след 5 до 10 години, имайки предвид тази революция?

- Както уточнихме по-рано, в сферите на работна реализация със сигурност ще има промени. Дигиталната ера има своето значение, но както всяка една вълна, тя вече е минала върха си. Както специалистите в текстилната индустрия, за която говорихме преди малко, все още са останали, така и тези в сферата на информационните технологии и комуникациите също ще останат, но не в този вид, който са сега. Благодарение на това, което тя е направила, все по-голяма част от работната сила ще се насочи към дейности, свързани с личните грижи. Има един предел, след който вече няма логика повече да дигитализираме света около нас. В момента сме стигнали до степен, при която би трябвало да променяме всеки един предмет и всяка една техника. От последните няколко години обаче се наблюдава една нова тенденция, част от така наречената „кръгова икономика”. Вместо да сменяме предметите, които закупуваме, да удължаваме техния живот. Стигаме до извода, че няма нужда безкрайно много да се дигитализира нещо.

- Възможно ли е като част от дигиталната революция, криптовалутите да започнат агресивно да заменят в момента съществуващите валути?

- Те се развиха наистина доста агресивно в последните 5 години, но поне на този етап аз не виждам логика да станат доминиращи. Винаги през хилядолетията, откакто съществуват валутите, те са били свързани с някакво икономическо тяло – дали крал, дали обединение от владетели и т.н., които са изсичали монетите. Зад еврото например стоят активите на Европейска централна банка. Така е и с американския долар. Това обаче не е така с криптовалутите. Не искам да ги отричам, но на този етап те не са съотнесени към нищо. Наскоро те дори бяха сравнени с класическите балони, готови да се спукат. Не случайна бе и препратката към луковиците – първият икономически балон в историята. Действието се развива в Холандия преди около 300 години, където луковиците на лалетата са били използвани като „еквивалент” на сегашните криптовалути. Смятало се е, че като купуват от луковиците, цената им ще се вдигне многократно и така може да се забогатее много. Много бързо обаче е станало ясно, че не е възможно тези луковици да бъдат безкрайно ценни и цената им да расте постоянно. Подчертавам, както в този пример, така и при криптовалутите, зад тях не стои нищо.

- На базата на тези прогнози, какви биха били вашите препоръки към кандидат-студентите на бъдещето?

- Да избират програми и направления, в които ще могат да се развиват както специалист в сферата, така и индивидуалните си качества. Продаваеми ще бъдат професиите, в които човек е запазил комуникаторските си умения, но в същото време притежава добро логическо мислене. Искам да предпазя много от младите, които в академичното образование търсят непременно и веднага връзката с реализацията. Когато човек започне образованието си, няма как да е безкрайно сигурен в това, какво ще му е необходимо след 4 или 5 години. Със сигурност ще са им нужни малко повече качества от това, което смятат за необходимо. Трябва да изберат специалност, която да ги развива логически и да ги кара да трупат широк спектър от знания и в максимална степен да вземат от университетските курсове възможността да се иззявяват като комуникатори, да изпълняват задания и да могат да дават задания.